A Court of Wings and Ruin – Sarah J. Maas

A nightmare, I’d told Tamlin. I was the nightmare.
Feyre has returned to the Spring Court, determined to gather information on Tamlin’s maneuverings and the invading king threatening to bring Prythian to its knees. But to do so she must play a deadly game of deceit—and one slip may spell doom not only for Feyre, but for her world as well. As war bears down upon them all, Feyre must decide who to trust amongst the dazzling and lethal High Lords—and hunt for allies in unexpected places.

***

Сълзи замъгляваха очите ми, когато започнах тази книга, защото знаех, че това е краят на една история, която заобичах от самото начало. Сълзи се стичаха по бузите ми докато четях „A Court of Wings and Ruin“, защото Сара Дж. Маас е невероятен автор и може да достигне до душите на читателите си само с няколко думи. Сълзи капят върху лаптопа ми докато пиша това ревю, защото колкото и да исках да завърша книгата, раздялата с нея беше тежка. И все пак никога не бих се отказала от това невероятно четиво, от цялaтa тази невероятна поредица, освен ако някой не ми предложи да изтрие спомена за нея, само за да я почета отново и отново да изпитам същите чувства, пак да се запозная с героите и да видя света през техните очи, да се потопя в този свят и никога да не изплувам.

Честно казано, не знам нито как да започна, нито как да завърша. Не знам дори дали ще успея да напиша смислено ревю. Имам чувството, че колкото и да търся, никога не бих могла да намеря подходящи думи, които поне малко да отговарят на силните емоции, които в момента са като ураган в мен, които да могат да покажат на всички какво мисля за тази поредица и как тя промени живота ми. И все пак нека да опитам.

Аз и приятелката ми Изабел още преди излизането на самата книга вече бяхме измислили всевъзможни сюжети и начини, по които историята би могла да се развие. И все пак Сара Дж. Маас отново надмина дори най-смелите ни представи. Вярна на стила си, авторката пак залива читателите си с приключения, любов, приятелство, борба със злодеи и нови и нови интриги и обрати в сюжета. Обичам начина, по който в книгата отново е показано, че не зверовете и чудовищата са тези, от които трябва да се боим, а хората.

„There are many types of strength beyond the ability to wield a blade and end lives.“

По време на тази война, в колкото и безизходна и наглед безнадеждна ситуация да се намират, героите стават и продължават да се борят, знаейки, че каузата им е добра и благородна, в името на невинните, които без помощта им ще изгубят живота си. Дори на прага на смъртта Рис, Фейра, Амрен, Мор, Касиан, Азриел, Неста, Илейн и Люсиен не се отказват.

„If I end my life defending those who need it most, then I will consider it a death well spent.“

В ACOWAR Дворът на мечтите отново се готви за битка, последната срещу този древен и могъщ враг. Един по един героите показват изобретателността, смелостта и предаността си, всеки от тях е готов да жертва собствения си живот за останалите. Обожавам това, че дори в най-страшните и опасни ситуации, никой не губи нито желанието си за живот, нито чувството си за хумор.

„But this is war. We don’t have the luxory of good ideas – only picking between the bad ones.“

И сега като за край, преминавам към любимата ми тема – двойките в ACOWAR (или по-точно кои герои ship-вам):

    !Спойлери за тези, които не са чели „Двор от мъгла и ярост“!

 

 

 

 

 

Рис и Фейра – Най-любимата ми двойка на всички времена. В някои моменти направо сърцето ми щеше да се пръсне, толкова са идеални един за друг.

„If Rhysand was Night Triumphant, I was the star that only glowed thanks to his darkness, the light only visible because of him.“

Признавам си, че ако книгата беше свършила по един определен начин (който ме разплака към края), щях да намразя и авторката, и книгите, и целия свят завинаги.

„I would have waited five hundred more years for you. A thousand years. And if this was all the time we were allowed to have…The wait was worth it.“

Касиан и Неста – Втората ми любима двойка. Комбинацията от сарказъм и закачки не прикриваше очевидното привличане между тях. Те са просто идеални

Азриел и Мор – Дори тук да няма голяма вероятност да се съберат, това ни най-малко не ми пречи да си ги представям като перфектната двойка.

Амрен и Вариан – Дори и малкото сцени между тях се достатъчни, за да накарат читателите да се влюбят в представата за тях двамата заедно.

Илейн и Люсиен – Наежда. Тук имам голяма надежда, че ще се съберат. Кой знае – може би даже ще има отделна книга за тях.

!Край на спойлерите!

 

 

Разбира се, обожавам също Калиас и Вивиан, Дракон и Мириам, но е време да приключвам. Не мисля, че съм писала нещо по-дълго и объркано през целия си живот, но все пак всичко това води към доста ясен и настойчив призив от моя страна: ПРОЧЕТЕТЕ КНИГАТА, ПОРЕДИЦАТА И ИЗОБЩО ВСИЧКИ КНИГИ НА САРА ДЖ. МААС. ACOWAR за съжаление все още не е излязла в България, но се очаква да бъде издадена от издателство Егмонт през септември.

Цитати:

„Elain had always been gentle and sweet – and I had considered it a different sort of strength. A better strength. To look at the hardness of the world and choose, over and over, to love, to be kind.“

„A library is a temple of sorts.“

„Here, I took what was mine, and offered no gratitude or apologies for it.“

„We – Rhys, Cass and I – will occasionally remind each other that our greatest weakness can sometimes be our greatest strength. And that the most unlikely person can alter the course of history.“

„So we’ll train, Feyre, until the last possible day. Because we never know if just one extra hour will make the difference.“

„The mix of awe and anger and the realisation that the world was large, and beautiful, and sometimes do overwhelming in its wonder that it was impossible to drink it down all at once.“

„You are your own person, you make your own choices.“

„Remember that you are a wolf. And you cannot be caged.“

„One life may change the world.“

„…it is the family you make, not the one you are born into, that matters.“

„…light can be found even in darkest of hells. That kindness can thrive even amongst cruelty.“

„Even for an immortal, there was not enough time in life to waist it on hatred.“

И този път наистина за последно една доста приятна изненада от авторката:

5 забранени книги (2 част)

Хей! Тъй като точно това ми проучване ми донесе място на втори кръг на 1000 стипендии, реших да кача още нещо за забранените книги. Дойде време отново да се разровя из интернет по темата и ето какво открих този път (тук може да видите 1 част):

bdf914448dfef3e09d228ae9e977fe9a

1. “Вълшебникът от Оз” от Л. Франк Баум

Дори една толкова невинна и интересна детска приказка се е струвала опасна в повечето американски библиотеки и училища. Очевидно силната воля на главната героиня не е била по вкуса на всички, а опълчването ѝ срещу един дори и измислен диктатор – немислимо.

 

2. “Алиса в страната на чудесата” от Луис Карол

Ето още една детска книга, която никога не съм мислила за странна, останало пък опасна и незаконна. Но ето че за губернатора на Китай съществуването на говорещи животни е било против всички правила на природата, а поставянето им на едно ниво с хората го подтиква да забрани издаването на книгата.

 

3. “Операция “Тъмно сърце” на Антъни Шафър

Сега да преминем към една доста по-сериозна книга – толкова сериозна, че да се наложи изземането ѝ от самия Пентагон. Очевидно разпространяването на информация за строго секретни мисии на ЦРУ не е позволено дори в нашия свят на свободното слово и мнение.

 

4. “Диви лебеди” от Чжун Чанг

Още една книга забранена в Китай и то само защото разкрива в какво положение са жените там и отваря очите на много хора за отношението към тях.

 

5. “На Западния фронт нищо ново” от Ерих Мария Ремарк 

Както много други книги и тази тук е забранена, този път от нацисткото правителство, и то само защото разкрива в пълна свобода на словото, без задръжки и граници, на каква бруталност и жестокости са способни хората по време на война, в случая Първата световна.

***

Е, и тази класация свърши, но интересът ми по темата съвсем не се е изчерпал, така че очаквайте още в скоро време. А сега лека и книжна вечер на всички!

Източник на снимката: 1

 

„Единственият спомен на Флора Банкс“ от Емили Бар

Една-единствена целувка – това е всичко, което помня.

Един-единствен спомен – това е всичко, което имам.

И едно черно камъче в ръката ми…

Флора Банкс е на 17 и не помни нищо, защото има частична амнезия. 
Тя не помни на колко години e, какво е правила преди няколко часа, къде е ходила и какво трябва да върши. Затова ръцете й са изписани с указания, с думи за напомняне и странната фраза – Флора, бъди смела! Живее със спомените си на 10-годишна и познава само родителите си и най-добрата си приятелка от детството Пейдж. 
Но една целувка променя всичко! 
Дрейк – гаджето на Пейдж, в нощта преди да замине за Норвегия, целува Флора. Това е единственият спомен, който остава трайно в съзнанието й. Тя е убедена, че само момчето може да й помогне и да я върне към нормалния живот. Затова тръгва за далечния Свалбард, за да намери Дрейк и истината за себе си. Но намира много повече.
Дали това, което ще открие, няма да промени отношението й към най-близките? И как да разбере на кого да вярва, когато не може да се довери дори на себе си?


                                ***

Хей! Днес съм тук с едно ревю на книга, която купих съвсем неочаквано и още по-неочаквано завърших за ден и половина. „Единственият спомен на Флора Банкс“ е малко по-различна от това, което обикновено чета. Главната героиня, водена само от един спомен за целувка отива чак до Северния полюс, по-точно в Свалбард. Това е история за надеждата, вярата и многобройните открити възможности.

„Да бъдеш нормален, означава да бъдеш смел.“

Страниците на книгата са изпълнени с повтарящи се бележки и напомняния, защото самата Флора не помни почти нищо след десетата си година и няма дългосрочна памет. Отново и отново се повтарят някои моменти, докато читателят придобие чувството, че и той губи паметта си. И въпреки че сюжетът изглежда доста банален и когато прочете резюмето, бъдещият читател има чувството, че вече знае какво ще се случи,…нищо не е кавото изглежда.

„Да живея за момента, трябва да се превърне в едно от житейските ми правила. За това не ти трябва памет.“

Самите описания са прекрасни. Човек има чувството, че е заедно с Флора на това далечно пътуване, а погледнато през нейните очи всичко изглежда вълшебно. Всеки ден тя преоткрива магията на природата, кристалния сняг и среднощното слънце отново и отново, виждайки всичко сякаш за първи път. Някога искали ли сте да забравите нещо само и само да го преживеете отново? Е, това е едно от малкото предимства на състоянието, в което се намира главната героиня.

„Това е омагьосана земя. Мястото от приказките, където принцесите наистина срещат красивия принц.“  

Изпълнена с приключения, нови приятелства и неразкрити истини тази книга грабва вниманието по един ненатрапчив начин, кара читателя да се смее и да плаче в едно и също време. В някои моменти човек има чувството, че е на десет заедно с Флора и после пак с нея осъзнава, че вече е преминал този период от живота си.

„Времето е относителна нещо. То ни прави по-възрастни. Хората го използват, за да внесат ред в света. Изобретили са система, която създава ред от относителността. Всички останали хора, тоест всички освен мен, живеят живота си по часове и минути, по дни и секунди. Но това не означава нищо. Вселената би се изсмяла на опитите ни да я организираме, ако въобще си направи труда да ги забележи. Времето кара телата ни да се сбръчкват и да се рушат. Ето защо ни е страх от него.“

И въпреки че както винаги мислех, че съм наясно как ще свърши книгата, оказа се, че съм била в грешка. Бях адски изненадана от внезапния обрат на събитията в последните глави. Краят беше отворен, но не по онзи дразнещ начин, каращ читателя да си задава купища въпроси без отговор, а по този, оставящ човек с надеждата за едно по-добро и светло бъдеще. Добре дошли в история, изпълнена с приключения, загадки и едно непрестанно преоткриване на себе си и собствените си възможности. Все пак защо щом едно момиче без спомени може да постигне всичко това, защо не и ние?

„Тя диша. Това не означава, че е жива. Не е същото.“

5 забранени книги

Хей! Отново съм тук с една малко по-различна тема. Преди време имах да пиша есе, във връзка с което направих проучване за различните книги забранени от закона по определени причини, най-често политически, а също попаднах и на смятани за опасни и пълни със зла сила четива (за тях в следваща публикация). Сега да се върнем на темата – какво може да направи една книга толкова застрашителна, че да бъде забранена със закон. И ако това не е най-яркото доказателство за силата на литературата, какво друго?

1. „Шифърът на Леонардо“ – Дан Браун

Тази толкова популярна книга е забранена в Ливан и си е спечелила недоволството на католическата църква, поради теориите, които са изразени във връзка с Иисус, Мария Магдалена и детето им.

 

2. „1984“ – Джордж Оруел

Тъй като тази антиутопия представя един доста мрачен поглед към тоталитарното управление, тя е забранена в много от комунистическите държави.

 

3. „Сатанински строфи“ – Салман Рушди

Забранена книга и автор, обявен за вероотстъпник, за чиято глава се дава награда от над 3 милиона. Защо? По простата причина, че съдържанието на това опасно четиво води до масови протести в арабския свят и множство убийства.

4. „Лолита“ – Владимир Набоков 

Още след издаването си е била забранена и заклеймена във Франция, Великобритания, Белгия и др., поради съдържанието си.

 

5. „Хари Потър“ – Дж. К. Роулинг 

Да, когато го видях и аз бях доста учудена. Но дори една толкова популярна книгае била забранена, изгаряна и конфискувана в Америка.

 

***

 

В България през комунизма също е имало забрана за някои книги, а много други са били преработвани според стандарта. Пример са „Лице“ на Блага Димитрова и „Тютюн“ на Димитър Димов, които са били пренаписани спрямо зададените норми.

След това си проучаване се убедих, че историята на някоя книга може да бъде също толкова интересна, колкото и самото й съдържание. И разбира се получих един доста важен урок: никога не подценявай силата на литературата.

BookTube-A-Thon 2017 TBR

В последния възможен момент и аз реших да се включа в книжния маратон, организиран от Ariel Bissett, съставяйки бързо списък с книги. Да се надяваме, че този път няма да се проваля с гръм и трясък като при БКМ, оставайки си само с добрите намерения и грандиозните планове. 

1. Прочети книга с човек на корицата

Тук избрах „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо. Признавам си, че чета тази книга по досадно задължение, но какъв по-добър начин да я отметна от списъка си? 

 2. Прочети нашумяла книга 

В последно време доста се говори за „Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“ от Бенджамин Алире Саенц, но аз отлагам отлагам прочитането й отново и отново. Ето, че дойде и нейният момент.

  3. Прочети книга за един ден 

Мисля, че е време най-накрая да прочета „Без милост“ на Лекси Блейк и да напиша толкова отлаганото ревю.

4. Прочети книга с герой, който е много по-различен от теб

Така и не довърших поредицата „Лунните хроники“ на Марса Мейър и сега смятам да прочета втората книга „Скарлет“. Главната героиня е борбена и жертвоготовна и открива в себе си смелост, която не знам дали бих намерила в себе си.

5. Прочетете книга навън

Най-лесният избор е „Тартюф“ на Молиер, защото е кратка и няма да ми се налага да изкарам цял ден навън в това ужасно топло време.

6. Прочети книга, която си купил заради корицата

Все още не съм дочела „Сезонът на костите“ на Саманта Шанън, която има невероятна корица.

7. Прочети седем книги

Зависи от оставащото ми време тук се колебая между  „Хамлет“ и „Always and Forever, Lara Jean“. Предполагам, че ще е изненада и за самата мен.

Източници на снимките: 12

Императрица Сиси – Габриеле Мари Кристен

Елизабет Амалия Евгения фон Вителсбах, императрица на Австрия, кралица на Унгария и на още девет държави, маркиза, графиня, велика княгиня, херцогиня, ерцхерцогиня и велика херцогиня на общо 14 области. Всички тези имена и титли тегнат върху непосилно слабите рамене на една свръхчувствителна жена, почти момиче, наричана от най-близките си просто Сиси и останала с това име в историята и в сърцата на своя народ.
На 24 април 1854 г. 23-годишният австрийски император Франц-Йозеф завежда пред олтара своята 16-годишна избраница и двамата се вричат във вечна вярност пред 70 епископи и прелати. Младият, впечатляващо красив монарх е влюбен до ушите в своята Сиси. Крехката, безгрижна девойка, едва излязла от детството, чиято красота тепърва ще разцъфва, също прелива от любов към своя Франци. Приказна сватба и очаквания за още по-приказен живот.
Но не и в света на двореца „Хофбург“, където попада малката императрица и където я очакват омразата и интригите на придворните, нетърпящата противоречие, властна свекърва, студът в огромните зали и коридори, един свят, където всичко е вековен протокол и етикет и където няма място за чувства, топлина, простичко човешко щастие, един свят не за Сиси.
Европа я чества като най-красивата жена на континента, народът й я боготвори, художници се надпреварват да я рисуват, а моделиери да я обличат, велики мъже на епохата са в краката й, но какво от това, щом не може да вижда свободно дори децата си, щом съпругът й не желае да вникне в душата й, щом я следят дори в спалнята й. Неспособна да се пребори за нормално човешко съществуване, императрицата тръгва на път, за да избяга от принудата и от контрола и да дири щастието в един по-друг живот. И за да остане и до днес – въпреки многобройните документи и дневници – една от най-загадъчните фигури в историята на Европа.

                                   ***

​Какво по-подходящо четиво за почивка на морето от книга, разказваща за живота на една колкото обичана, толкова и одумвана австрийска императрица? Още откакто гледах двата филма за Елизабет Баварска (Сиси както е останала в историята в последствие) искам да прочета и книгата за нея. Разбира се открих доста разлики, но това е нормално.

Потапянето в историята на тази жена с напредничаво мислене и идеи, ограничавани от нравите и консервативното мислене на всички във виенския кралски двор наистина ме накара да се замисля. Видях един свят, в който жената е приемана като украшение, красива кукла, която не може да мисли, в който фасадата е по-важна от това, което се крие отвътре. Постепенно, с всяка прочетена страница, клюките, правилата и испанският дворцов етикет превръщаха едно момиче, вярващо в доброто, любовта и сбъднатите мечти, четящо поезия и тичащо босо в тревата, в една угрижена жена със сломен дух търсеща утеха в безкрайни пътувания и опасни конни надбягвания. Императрица, чието единствено оръжие е красотата и влиянието над мъжете.

„Нали знаеш, че съм чайка в открито море, не съм създадена да живея в лястовичето гнездо, наречено „щастлив семеен живот“.

Честно казано в някои моменти ми идеше да захвърля книгата. Мисълта че толкова скоро, едва преди век и половина, към жените са се отнасяли по този пренебрежителен начин откровено ме ядоса. Очакването да са покорни и да изпълняват заповедите на съпруга си, колкото и да са абсурдни, пълната зависимост и никакви права скриват талантите на не една или две талантливи личности, включително и на самата императрица, смятана от мъжа си за твърде глупава, за да се меси в политически въпроси, въпреки че неведнъж доказва обратното.

Двойнствените стандарти на това време ме изумиха и за съжаление ме накараха да осъзная, че и до днес не са напълно изчезнали. Пример е   верността, очаквана от жената и многобройните обиди, които се изсипват върху нея дори след най-малкия неверен слух, и в същото време неважаща за мъжа, който бива хвален за изневерите си в кралския двор.

Тази книга, представяща в страниците си един цял живот на многостранна и сложна личност като Сиси ме накара да се замисля колко кратък всъщност е животът, колко е преходно щастието и какви последици може да има само един грешен избор.

„-Щастието не е трайно състояние – поклатих глава аз. – В най-добрия случай то е миг между тъгата и болката.“

Въпреки че много хора мечтаят за власт, богатства и високо обществено положение, животът на императрицата е поредният пример, че това невинаги е толкова хубаво.

„Грешките на властимащите са с най-лоши последици.“

Фактът, че цялата история е разказана от името на самата Елизабет, прави читателите още по-съпричастни към събитията и по-близки до Сиси и семейството й в кралския двор.

Самата аз преди да прочета книгата имах една доста по-романтична и очарователна представа за любовта и живота на Сиси и Франц Йосиф, създадена донякъде и от филмите. Сега се сблъсках с доста по-различна действителност за една неразбрана от никого жена, бореща се с условностите на времето си, копнееща цял живот за любовта. Но все пак това е истинският живот, а не приказка с щастлив край.

„Ако склонността към прекомерна душевна възбуда беше вроден семеен дефект на рода Вителсбах? Този копнеж по съвършенство, каквото нормалният живот не предвижда? А може би си беше чиста лудост да се опълчиш на света и да поставиш духа над плътта? „

И така книгата свърши, оставяйки ме с мисли, блъскащи се из главата ми, а с нея свърши както пътуването ми до Австрия през 19 век, така и това до морето. Въпреки това ще остана с приятни спомени и от двете, а книгата препоръчвам на всеки, искащ да се запознае с тази интересна историческа личност по лек и приятен начин.

Mid-Year Book Freak Out Tag

Реших най-накрая и аз да кача един таг, още повече, че напоследък публикувам предимно ревюта. Видях този в блога на Теди и реших и аз да го направя, нещо като обобщение на прочетените досега книги през 2017, стори ми се доста интересно.

Резултат с изображение за mid year book freak out tag

1. Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2017.

Доста трудно ми е да избера само една. Като започна от дълго очаквани продължения на поредици като „Summer Shadows“ и стигна до съвсем нови за мен, но прекрасни книги като „Писма до изгубените души“, за мен е невъзможно да посоча една единствена.

 

2. Най – доброто продължение, което си чел/а досега през 2017.

Тук отново ще спомена „Summer Shadows“ като един неоспоримо перфектен край за една от любимите ми поредици. Няма също как да пропусна и „Тайният портал“, още един чудесен завършек.

 

3. Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си.

Много искам да прочета „A Court of Wings and Ruin“, но постоянно отлагам, страхувайки се, че прекалено бързо ще свърши и ще трябва отново да чакам за следващата дълго време. Също наскоро си свалих „Lord of Shadows“, но и тук ситуацията е подобна.

 

4. Най – желани предстоящи издания през втората половина на годината.

Определено „Двор на крила и разруха“.

 

5. Най – голямо разочарование.

Прочетох доста позитивни ревюта за „Сезонът на злополуките“, но както се оказа в последствие определено не беше моят тип книга. 

 

6. Най – голяма изненада.

От много време една приятелка ме убеждаваше да прочета „To All The Boys I’ve Loved Before“, но аз все отлагах, убедена, че няма да ми хареса. Сега съм изненадана, приятно разбира се, но и раздразнена от собствената си упоритост. 

 

7. Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб).

Тази година имах късмета да прочета по няколко книги от Мари Руткоски, Никола Юн и Джени Хан, чиито стилове на писане наистина ми допадат.

 

8. Нов герой, по когото си падаш.

Хал Робинсън, който още от първата си поява в „Summer Shadows“, вече беше грабнал сърцето ми.

 

9. Най – нов любим герой.

Ета от „Пасажер“ на Александра Бракен, която въпреки всичките трудности не се спря пред нищо, за да защити любимите си хора.

 

10. Книга, която те е разплакала.

Не ми се ще да си го призная, но тук съвсем не е само една. Въпреки това нека да споменем например „За да си спомня“ на Лара Ейвъри и да забравим за другите.

 

11. Книга, която те е зарадвала.

„Писма до изгубените души“ но Бриджит Кемерер наистина си заслужаваше четенето, а и ми подари много усмивки и приятни емоции.

 

12. Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година.

Тъй като тази година още не съм гледала „Всичко, всичко“, който излезе наскоро, тук ще спомена една любима приказка – „Красавицата и звяра“, чиято екранизация вече гледах около 7 пъти.

 

13. Любимо ревю, което си написал/а досега през годината.

Предполагам, че това на За да си спомня от Лара Ейвъри, защото оттогава пиша ревютата си по малко по-различен начин от обикновено.

 

14. Най – красивата книга, която си си купил/а досега (или си получил/а).

„Сезонът на костите“ има прекрасна корица, също така обожавам дизайна на „Империя на бури“.

 

15.Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината.

Наскоро, в момент на прозрение, направих списък от около 50 книги, които също и свалих, също така смятам това лято да завърша поне 10 френски книги и целия списък за училище.

Източник на снимката: 1