„Сафо. Древната поетеса на любовта“ – Зигфрид Обермайер

Шест века преди Христа. Древна Гърция навлиза в периода на своя културен разцвет. На континента и на многобройните острови скулптори, архитекти и поети творят произведения, които ще останат в хилядолетията като свидетелства за една епоха, дала на света образци на човешкото духовно величие.
Егейският остров Лесбос, захвърлен почти до брега на Мала Азия, е разтърсван от политически раздори. И възпяван от велики поети. Арена на военни и на поетически битки. В тези смутни времена една дребна, нежна жена, издънка на заможен аристократичен род, дръзва да последва зова на своето предопределение, да остави сигурния, но неудовлетворителен семеен живот и да се посвети на поезията.
Сафо. Още приживе възпята от съвременниците си като „божествената“, като „втори Омир“, днес тя е обявена за най-великата поетеса на древността. Немският писател Зигфрид Обермайер, известен със своите познания за античността и с историческите си романи за древни герои, ни повежда по стъпките на тази необикновена жена, вкарва ни в нейното ежедневие и в нейния емоционален мир, изпълнен с любов, себеотдаване, музика и поезия. Една жена, намерила себеосъществяване в един мъжки свят.

***

Хей! Отново не съм писала от месеци, но ми липсваше и вдъхновение, не бях чела наистина добри книги. Тъжно е, че една от прочетените беше „A court of silver flames“, която обаче не ме остави без дъх като останалите книги на Сара. И тъй като изобщо не обичам да пиша негативни ревюта, изчаках отново да се влюбя в някоя книга, за да се завърна. Всеки, който следи блога ми, знае, че имам слабост към поредицата за известните жени в историята на издателство Емас и днес ще пиша именно за новото попълнение в нея – „Сафо. Древната поетеса на любовта“.

Още от началото ме грабна именно начинът, по който е предадена историята на живота на тази забележителна жена. Виждаме целия сюжет през перспективата на вече възрастната Сафо, разказваща на дъщеря си за житейския си път. По този начин читателят се чувства отново като дете, което слуша за преживяванията и премеждията на по-възрастните, но в същото време и усеща спокойствие, защото именно тези истории вдъхват по-дълбока вяра в силата на човешкия дух и воля. По този начин се чувства и по-голяма близост с героите, което прави потапянето в сюжета още по-пленяващо.

Книгата е приятна и лека за четене, в същото време разкрива пред читателя един цял нов свят. Поне аз досега бях запозната само бегло с нрава и обичаите на древните гърци, винаги съм се концентрирала повече главно върху митологията. Авторката тук разкрива характеристиките на обикновеното общество, дава поглед върху събитията, които са движели живота по онова време, както големи събития като войни и заграбване на властта, така и наглед маловажни такива, които засягат по-скоро отделния индивид, а не цялата общност. Всичко това е представено, за да даде една обширна и пълна картина на особеностите на времето, които съпътстват Сафо, и как те малко или много влияят на житейския ѝ път.

Това е историята на една жена, която преодолява ограниченията на много от нормите, гласящи, че жената няма място извън дома си и в света на поезията, че „външният свят“ е запазен единствено и само за мъжете. Сафо е една от първите жени, показали, че талантът за писане на поезия няма нищо общо с пола и както жените, така и мъжете могат да бъдат признати поети.

Ако искате да се потопите в живота на една силна и независима жена, която притежава не само изключителен талант да твори поезия, но и непоклатима воля, препоръчвам ви да прочетете книгата на Зигфрид Обермайер. Така ще обогатите не само общата си култура и познанията си за древногръцкото общество и култура, но и ще се насладите на увлекателната история на една забележителна и силна жена, която надмогва ограниченията на времето си, за да остане запомнена и до днес със забележителното си творчество.

Наистина ми липсваше да пиша тук и да споделям, но ето, че отново се завърнах и този път се надявам да е за по-дълго. Приготвила съм си списък с още доста книги, които да прочета до края на годината, така че стига да имам достатъчно време, ще съм по-активна. А сега приятна и книжна вечер от мен!

Благодаря на издателство Емас за предоставената възможност!

„Фрида Кало и цветовете на живота“ – Каролине Бернард

Годината е 1925-а. Мексико Сити, милионната столица на Мексико, кипи от политически борби и от творчески страсти. Комунистическите идеи изкарват на улиците хиляди хора, протестират сталинисти, троцкисти, интернационалисти… Срещу държавата и един срещу друг. Най-видните творци спорят по кафенета и по соарета за новите течения и веяния в модерния свят. И над всички се извисява колосалният Диего Ривера – колос и като фигура, и като творец. Художникът, който увековечава историята и съвремието на Мексико по стените на града. Годината е 1925-а. Едно 18-годишно момиче, дребно и крехко, претърпяло наскоро жестока катастрофа, лежи опасано в обръчи в своето болнично легло, но въпреки страданието не спира да рисува на специално изработения статив. Не спира и да мечтае за времето, когато ще стане великата Фрида Кало. Годината е 1925-а. Диего и Фрида, „слонът и гълъбицата“, още не подозират, че са предопределени един за друг. За единение и в творчеството, и в любовта, единение, белязано от върхове и от падения, преминало през всички цветове от палитрата на живота.  

***

Хей! Най-накрая отново мога с удоволствие да чета любимите си книги за силните жени в историята, тези, които и до днес служат за пример. Когато видях романа за Фрида Кало, знаех, че рано или късно трябва да го прочета. Винаги съм се впечатлявала от образа ѝ, но до съвсем скоро знаех съвсем малко за реалната ѝ история. Сега мога да кажа, че съм многократно по-впечатлена от личността ѝ и тя определено ще се включи към образите на жените, които ме вдъхновяват и мотивират.

Романът наистина много ми допадна като стил, лесен за четене, а в същото време и много увлекателен. Авторката се е постарала да предаде описанията на всичко сякаш са видени през очите на истински творец, гениален художник. Читателят преминава през историята на Фрида Кало, виждайки света в многобройни шарки, пътувайки през Мексико, докосвайки се до пъстри дрехи и вкусвайки екзотични храни. Самата книга просто е наслада за всичките сетива, едно незабравимо пътешествие.

Историята на Фрида Кало е трагична, но и пленяваща. Художничката има изключително силен дух, който не е пречупен дори след най-жестоките изпитания, които съдбата ѝ поднася. Несломима духом въпреки многобройните перипетии и физически страдания, Фрида Кало се опитва да изживее всичко, което животът може да предложи. Тя рисува, пътува, обича и бива обичана. Определено е една личност, на която всеки може да се възхищава и от която да черпи вдъхновение. Тя обича живота, вижда всичките му цветове и се бори да го задържи. Това е предадено в романа, докосва емоциите на читателя и го кара да съпреживее всичко, да усети и болката и щастието, и разочарованието и триумфа.

Любовната история на Фрида Кало с Диего Ривера също е много по-различна от типичните романси. Това е една любов, крепяща се на приятелството и общите интереси, на взаимното разбиране. Въпреки многобройните изневери, те остават влюбени един в друг до края, не могат да живеят един без друг и това е трогателно. Черпят вдъхновение от любовта си и винаги се застъпват за любимия си човек. Една разллична, но много емоционална и трогателна история.

,,Фрида Кало и цветовете на живота“ ще остане още за дълго време в съзнанието ми и в трудни моменти отново ще се обръщам за вдъхновение към тази изключително силна, независима и борбена жена. Препоръчвам книгата на всички, защото освен удоволствие от четенето, носи на читателя и напомняне за важността на малките неща в ежедневието, които често остават незабелязани, а могат да са ностители на огромна радост. В една книга са събрани багрите и краските на самия живот, такова пътешествие не бива да бъде пропуснато. А сега лека и книжна вечер на всички!

Благодаря на издателство Емас за възможността!

„Финал“ – Стефани Гарбър

Край, който си струва да дочакаш…

С „Финал“ феноменалната трилогия на Стефани Гарбър (Каравал, Легендата) стига до своя вълнуващ и изненадващ край. Минали са два месеца, откакто орисиите са били освободени от тестето карти, два месеца, откакто Легендата е предявил претенциите си към трона, два месеца, откакто Тела е открила, че момчето, в което се е влюбила, не съществува. Каравалът е приключил, но изглежда, е започнала най-великата игра. Този път зрители няма – останали са единствено онези, които ще спечелят, и онези, които ще изгубят всичко.

***

Хей! Както доста пъти вече се случва, плановете ми да пиша по-често тук отново останаха неосъществени, но университетът се оказа по-изискващ от очакваното и с това времето ми за четене значително намаля. Днес се завръщам с ревю на книга, която чакам вече от много време и която определено си заслужаваше чакането. Това е третата кнога от магичната история на Каравала (тук може да видите ревю на „Каравал“ и „Легендата“).

Наистина обичам, когато в една поредица всички книги успяват да ме грабнат еднакво, да останат все така интересни с всяко следващо продължение. А това се случва рядко. Изключително щастлива съм, че поредицата на Стефани Гарбър е едно от тези магични и вечно интересни приключения. Влюбих се в първата книга и така останах до края на третата. Пъстротата и вълшебството в света на Каравала са неизчерпаеми, а самите герои стават все по-интригуващи и пленителни.

В третата книга историята е разказана от две гледни точки – на Скарлет и на Тела. Бях много доволна от този факт, защото наистина имаше още много нови неща, които да науча и за двете. Развитието на тези два образа не спира до самия край на „Финал“, те се надграждат, стават по-сложни, а характерът им се развива и дава нови гледни точки към изборите, които правят. Именно това може би е една от причините нито за миг да не изгубя интерес докато четях поредицата.

Освен майсторски описаните герои, това, което прави светът на Каравала толкова пленителен, е вълшебната обстановка, пъстрите описания, магията, която изпълва тези книги. Описанията не са написани с прости обикновени думи, те са наситени с емоция, цвят, вкус, усещане. Затова е и толкова лесно да се потопиш в този свят на чудесата и да не искаш повече да изплуваш. Защото дори когато героите са изправени пред трудна ситуация, пред невъзможен избор, винаги се усеща надеждата, вярата в добрия край, която е толкова важна и в реалния живот. Тези книги показват, че вълшебствата съществуват, но те не се съдържат в магическите способности, а в емоции като любов, вярност и жертвоготовност – едно много силно послание към читателите.

Ще завърша ревюто с един прекрасен цитат от книгата:

Наистина препоръчвам поредицата на всички, защото тези три книги карат читателя да се влюби в живота отново, да преоткрие магията в него и да си върне радостта. А сега приятна и книжна вечер и се надявам да имам възможност да пиша отново скоро!

5 причини да прочетете „Змия и гълъб“ от Шелби Махурин

Хей! Най-накрая отново мога да пиша тук, защото покрай университета не ми остава за съжаление почти никакво време за четене и писане. Този път ще ви споделя за една доста нашумяла напоследък книга, която обаче напълно си заслужава отделеното вереме. Ето и причините, поради които според мен и вие трябва да я прочетете:

1. Многостранно развитите персонажи

Една от основните слабости, които откривам в книгите напоследък, е това, че главните герои винаги се опсват като перфектни по характер и държание. Е, тук не е така. И Рийд, и Лу си имат своите недостатъци и това ги прави неимоверно по-пленителни и близки до читателя – дава им цвят и човечност. Също и фактът, че нито църквата, нито вещиците са представени като напълно добри или напълно лоши, направи за мен историята още по-интригуваща.

2. Пленителен сюжет

Допадна ми самата история за борбата между църквата и вещиците, защото това не се среща често във фентъзи романите и е един вид разнообразие от обичайните сюжети. В течение на книгата има множество обрати и изненади за читателя, които го карат с притаен дъх да отгръща страниците и прави ,,Змия и гълъб“ бързо, лесно и интересно четиво.

3. Приемане на чуждата гледна точка

И Рийд, и Лу в началото на книгата си имат своите твърди убеждения и представи за света, които изглеждат непоколебими. Това, което реално ми направи впечатление не беше толкова любовната история между тях, защото тя сякаш се случи някак твърде бързо, а начинът, по който успяха да променят представата си един за друг, да допуснат и чуждата гледна точка и да приемат различията си. Именно това прави връзката им по-близка сякаш до читателя, по-реалистична и по-интригуваща.

4. Приключенията

Главната героиня в този роман е смела и непоколебима, но в същото време и винаги се забърква в различни неприятности и е много вълнуващо да се чете за всичките приключения, които преживява, а перипетиите ѝ сякаш нямат край. Да чета от гледната точка на Лу определено ми е по-любимо от тази на Рийд, но пък и е хубаво да видя какво той мисли за всички тези премеждия и опасности, които Лу донася със себе си в подредения му и сравнително спокоен живот.

5. Забавните диалози

Освен напрежението, което носят със себе си многобройните приключения, тази книга съдържа и много забавни диалози, остроумни реплики и хапливи коментари. С други думи пригответе се и за обилно количество смях с героите на Шелби Махурин.

Наистина препоръчвам книгата на всеки, който търси разведряващо и интригуващо четиво, чиито страници се прелистват на един дъх. ,,Змия и гълъб“ носи почивка на съзнанието и пренася въображението в един различен от нашия свят, изпълнен с приключения, остроумни герои и множество опасни перипетии. А сега приятна и книжна вечер от мен!

Вечният проблем или кои книги да взема, когато пътувам

Хей! Днес ще пиша за една тема, която често през годината ме вълнува, а именно – при пътуване колко книги да взема със себе си и кои да са те. Разбира се, като един уважаващ себе си книгохолик се запасявам с поне три хартиени издания и една електронна книга. Лошото обаче идва, когато багажът трябва да е ограничен, а място за книги трудно се намира. Такъв беше случаят и с тазгодишното ми пътуване до морето, но въпреки това успях да се вместя в ограничението. Ето кои книги взех със себе си:

1. ,,Кралица Виктория“ – Джийн Плейди

Няма как да тръгна без поне един исторически роман, защото със сигурност знам, че все някога ще ми се дочете. И каква по-добра възможност от това да прочета за още една прочула се в историята жена? За съжаление не стигнах до нея, но сега ще й отдам пълното заслужено внимание.

2. ,,Тъмното пророчество“ – Рик Риърдън

Тази година реших да наваксам и с прочитането на новите книги на един от любимите ми автори. Мога да кажа, че изобщо не съжалявам – на каквато и възраст да стана Рик Риърдън винаги ще има място в сърцето и библиотеката ми. Обожавам стила му на писане, а книгите от поредицата „Изпитанията на Аполон“ са идеалното лятно забавно четиво.

3. „Жената в бялото кимоно“ – Ана Джойс

Един роман, който бях започнала доста отдавна, но така и не дочетох, защото все нямах време или започвах нови книги. А какво по-добро време да завърша тази книга от една продължителна почивка, в която свободно мога да се отдам на четенето?

И със сигурност където и да ходя, не тръгвам без любимата си електронна книга. През по-голямата част от времето четох ,,Midnight sun“ (или по друг начин казано ,,Здрач“ от името на Едуард). Не устоях на изсушението да се потопя в света на вампирите отново след толкова много време и определено си струваше, защото книгата много ми хареса. Ако пък на морето бях изчела всички тези други опции, в електронната книга още се бях запасила и с ,,Татуировчикът от Аушвиц“ и ,,Serpent and Dove“.

Както може би от този пост личи, никъде не тръгвам да пътувам освен ако нямам достатъчно книги – една моя лична миниатюрна преносима библиотека. А вие какви книги взимате със себе си при пътуване? Бих се радвала на нови идеи. А сега приятен и книжен ден!

„МАДАМ ПИАФ и песента на любовта“ – Мишел Марли

Когато взема ме в ръце
и шепне ми от все сърце –
животът розов е пред мен..

Шепти ми думи за любов,
през всички дни в живота нов…

Мишел Марли проследява пътя на песента и пътя на любовта на двама млади, които не знаят, че са предопределени да станат идоли – Едит Пиаф и Ив Монтан.

 

***

Хей! Покрай матурите и кандидатстудентските изпити отново съвсем изоставих блога, но се завръщам и този път ще  за постоянно. Толкова съм щастлива, че отново имам време да чета и пиша! Днес съм подготвила една чудесна книга, за която да ви разкажа-,,Мадам Пиаф и песента на любовта“. От една страна, този роман е пленителен и интеригуващ, пренася въображението в Париж от миналия век. От друга страна, дава на читателя поглед към френските нрави и култура, към една от най-забележителните творчески и артистични личности на 20-ти век – Едит Пиаф.

Историята на тази забележителна жена е вдъхновяваща и мотивираща. Въпреки трудностите, през които преминава, Едит Пиаф се утвърждава като един безспорен талант на световната сцена, шансоните ѝ заемат важно място в сърцата на хората и до днес. Мишел Марли се стреми да пресъздаде една силна по характер жена, която обаче както всеки човек има своите слабости и пороци. Точно това кара персонажа да изглежда близък до нас, сваля световноизвестната певица от пиедестала и я прави смъртна и достижима, близка до читателя. Именно затова и романът е толкаова интересен и пленителен. Той представя важна част от живота на легендарната певица, в която обаче тя пише едни от най-емблематичните си песни, може би заради силната любов, която мадам Пиаф изпитва към Ив Монтан.

Освен личността на този музикален гений, романът ни представя и една красива любовна история. Дава ни поглед не само към кариерата на Едит Пиаф, но и представя възкачването на сцената на още един известен шансоние – Ив Монтан. Представя живота зад кулисите, показва жертвите, които трябва да се направят, тревогите, изпитанията по пътя към славата.

Стилът на авторката е лек, приятен за четене, дава на читателя възможността напълно да се потопи в книгата. Любовта е съчетана с изкуството, славата е съчетана с човешкото, а всичко това е представено на фона на следвоенния Париж, който тепърва трябва да възвърне отминалото си величие.

Препоръчвам тази книга на всички. Тя не само е идеално четиво за летните месеци, но и прекрасен начин за въображението да пътува, когато това сега физически е почти невъзможно. Върнете се назад във времето, потопете се във френската култура и чуйте историята на една от най-известните певици на 20-ти век. Щипка любов, щипка слава и щипка скандалност съставят една прекрасна история, която ще ви омагьоса. А сега приятна и книжна вечер!

А това е песента, която задължително трябва да чуете, докато четете книгата: https://www.youtube.com/watch?v=kFzViYkZAz4

Благодаря на издателство Емас за възможността!

Хари Потър…след 10 години

Хей! Най-накрая реших да взема и да препрочета поредицата, която за пръв път ме накара да се влюбя в четенето. Десет години след първия ми прочит на книгите за Хари Потър аз отново открих света на магьосниците. Тези книги са все така прекрасни и магнетични за мен, както когато бях на девет години. Разликата е тази, че най-накрая спрях да чакам писмото си от Хогуортс, а носталгията по онова малко дете, което се влюби в поредицата за първи път, расте с всяка прехвърлена страница. Все още съм на третата книга – „Хари Потър и затворникът от Азкабан“. Хари, Рон и Хърмаяни, които тогава ми изглеждаха доста внушителни със своите 11 години, днес за мен са малки деца, които са необикновено смели, решителни и умни и все още могат да послужат на всекиго за пример с непримиримия си характер и храбър дух.

Един от големите ми страхове преди да започна с четенето беше, че тези любими някога седем книги, ще ми се сторят прекалено детски и несериозни в момента, няма да са толкова интересни и запленяващи както бяха тогава. Бързо обаче се оттърсих от това си виждане, защото разбрах, че на която и възраст да прочета поредицата за Хари Потър, тя ще си остане един шедьовър на литературата, една класика, която не остарява. Това са седем книги, които мога да изчета на един дъх без почивка или разсейвания. Още от първата страница читателят буквално се потапя в света на магьосниците и остава засмукан в негo за цял живот.

Няма нищо по-неповторимо от препрочитането на една и съща любима книга на различни възрасти. Има доста голяма разлика във възприятията ми от преди десет години и сега, а такава ще има и след още десет години. Много ми е трудно да пиша рецензии за любимите си книги и поредици, защото просто не мога да изразя достатъчно добре емоциите с думи, но напълно и непреклонно ще продължа да препоръчвам седемте романа за Хари Потър на абсолютно всеки, защото те са едни от тези книги, които могат да се нарекат единствени по рода си. А сега приятна неделна вечер и хубава седмица!

Огън на леда – Мариана Запата

Eдна двойка ще възпламени ледената пързалка…

Джасмин е на двайсет и шест години и времето ѝ като професионална състезателка по фигурно пързаляне изтича. След безброй счупени кости, нарушени обещания и огромни жертви в името на спорта, тя все още не е постигнала мечтата си – да покори върха.
Но тогава получава предложение, което се случва веднъж в живота. За голяма нейна изненада то идва от арогантния идиот, с когото е в тиха война през последните десет години. Иван Луков е неин съперник на леда и извън него, но да бъде негова партньорка през следващата една година, може да се окаже последната ѝ възможност да сбъдне мечтата си.
Докато двамата се учат да бъдат партньори на леда и си разменят хапливи коментари, Иван разкрива непозната страна от характера си. И на Джасмин може да ѝ се наложи да преосмисли всичко, в което е вярвала…
Включително отношението си към Иван Луков.

***

Хей! Днес ще споделя мнението си за една лека и лесна за четене, но в същото време доста забавна книга. Открих ,,Огън на леда съвсем случайно, но резюмето ѝ веднага грабна вниманието ми най-вече, защото напоследък съм малко обсебена на тема фигурно пързаляне. За отрицателно време бях преполовила книгата и на моменти се смеех с глас на диалозите на героите.

Иван Луков и Джасмин Сантос са наглед несъвместими и не могат дори да разменят две изречения без да започнат спор. За мен обаче това е част от чара на историята, която плавно проследява развитието на отношенията им, докато тренират заедно и се опитват да надградят уменията си във фигурното пързаляне. Техния необикновен начин на общуване ги прави различни и изпълнени с живот образи. Стилът на писане на авторката е малко опростен, но добре си пасва с историята и я прави приятна и бърза за четене

Въпреки че това е наглед повърхностна книга, която не носи дълбок смисъл, на мен силно ми повлия едно от посланията, които носи. От самото начало до края главната героиня остава предана на своята мечта, на нещото, което най-много обича в живота си – фигурното пързаляне. Романът кара читателя да се замисли за своите собствени мечти и за това дали наистина ги следва неотклонно и неуморимо. Това е много важно за всеки човек, но ние често го забравяме, загубени в монотонните дни. ,,Огън на леда“ е едно напомняне за това, че да изпълниш мечтите си е трудно, но не и невъзможно, с много положени усилия и немалко жертви всичко може да стане реалност, Джасмин е пример точно за това – упорит човек, който би следвал желанията си да края.

Препоръчвам ,,Огън на леда“ на всички, които искат бърза за четене и забавна книга, но и на тези, които искат да си припомнат какво е да мечтаеш и да следваш неотклонно пътя към желаното. Защото освен прекрасно четиво за свободните моменти от деня, тази книга е и истинско вдъхновение. А сега приятна неделна вечер и хубава седмица!

5 книги, предсказали бъдещето

Хей! Тъй като неотдавна бях направила поредица за забранените книги в историята, сега отново реших да кача нещо подобно. Тази тема винаги ми е била любопитна – как въображението на авторите години след времето им става реалност, как измисленото става действително (и това ако не ми носи надежда някои книжни сюжети да се сбъднат).  Ето и кои романи след проучване ми направиха най-голямо впечатление.

1. ,,Двадесет хиляди левги под водата“ – Жул Верн

Почти сто години преди появата на първата електрическа подводница Жул Верн я описва в романа си. Тогава съществуването на такова изобретение все още е било немислимо, плод на чисто авторово въображение. Това, което доста ме изненада, е, че появата на подводницата не е единственото нещо, което Жул Верн предсказва. Той пише и за космическите пътешествия преди още да са станали реалност в романа си ,,От Земата до Луната“.

 

2. ,,Земните броненосци“ – Хърбърт Уелс

Тринадесет години преди изобретяването на първия танк, на страниците на този роман се появява негово описание. По-късно за съжаление тези адски машини, сеещи смърт и разруха, се появяват и на бойните полета по време на Първата световна война.

3. ,,Освободеният свят“ – Хъбърт Уелс

Още едно сбъднало се предсказание на същия автор е изобретяването на атомните бомби. Няколко десетилетия преди появата им Хъбърт Уелс ги описва в романа си. Това е още едно мрачно пророчество, което за съжаление не остава само във въображението, а сее разруха и в действителността. В същия роман се описва и вероятността да се добива евтина ядрена енергия.

 

4. ,,1984″ – Джордж Оруел

Този вечен роман на Оруел в днешно време съдържа и голяма доза истина. В последните години има доста скандали за правителствен контрол, нелегално подслушване и преднамерена манипулация. Да се надяваме, че няма да се изпълни целият сюжет на книгата, защото това би било едно ужасно и мрачно бъдеще.

 

5. ,,Корабокрушението на Титан“ – Морган Робъртсън

Нарочно оставих тази книга за последно. Чак е плашешто с какви подробности описва авторът трагедията, разиграла се години по-късно на кораба Титаник. Говори се, че Морган Робъртсън е сънувал събитията, които описва в книгата си. Този негов роман е като чисто пророчество за бъдещето, съвпаденията между двата кораба са невероятни – имената са почти идентични, и двата плавателни съда имат по четири комина, дължината и мащността им са почти еднакви, а скоростта – идентична, двата кораба потъват през месец април в северната част на Атлантика през нощта след сблъсък с айсберг в следствие на прекалено висока скорост. Книгата остава доста непопулярен сред читателите чак докато корабът Титаник не потъва, след това хората започнат да я наричат ,,прокълнато писание“.

 

Понякога човешкото въображение наистина твори чудеса, а в някои случаи тези чудеса стават реалност. Надявам се и на вас темата да ви е станала интересна. Както в повечето случаи, когато имам твърде много свободно време, в момента никоя книга не ми се струва достатъчно грабваща. Бих се радвала да споделите какво четете в момента. А сега причтен и книжен ден!

(Трябваше да кача това вчера, но съвсем бях загубила представа кой ден от седмицата е, съжалявам за закъснението.)

House of Earth and Blood – Sarah J. Maas

Bryce Quinlan had the perfect life—working hard all day and partying all night—until a demon murdered her closest friends, leaving her bereft, wounded, and alone. When the accused is behind bars but the crimes start up again, Bryce finds herself at the heart of the investigation. She’ll do whatever it takes to avenge their deaths.
Hunt Athalar is a notorious Fallen angel, now enslaved to the Archangels he once attempted to overthrow. His brutal skills and incredible strength have been set to one purpose—to assassinate his boss’s enemies, no questions asked. But with a demon wreaking havoc in the city, he’s offered an irresistible deal: help Bryce find the murderer, and his freedom will be within reach.
As Bryce and Hunt dig deep into Crescent City’s underbelly, they discover a dark power that threatens everything and everyone they hold dear, and they find, in each other, a blazing passion—one that could set them both free, if they’d only let it.

***

Through love, all is possible!

Хей! Съжалявам, че не съм качвала от доста време, но със започването на карантината желанието ми да правя каквото и да е се изпари ръка за ръка с представата ми за време. Най-доброто съвпадение, което можеше да се случи, е, че новата книга на Сара Дж. Маас излезе точно сега и имах пълното време да ѝ се насладя. И този път една от любимите ми авторки не ме разочарова – прочитането на „House of Earth and Blood“ беше истинско удоволствие.  Трудно ми е да пиша за нейните книги, защото имам толкова много да кажа и споделя, а и трябва да се постарая да не издавам никакви факти, с които да разваля вълнението от четенето.

„House of Earth and Blood“ въвлича читателя във водовъртеж от събития в един свят, в който нищо не е такова, каквото изглежда. Маас изгражда за читателите едно изцяло ново общество със съответните йерархия и правила.  Действието се развива в едно фикционално далечно бъдеще, в което света вече не принадлежи на хората, сред тях бродят далеч по-силни и дълголетни същества. Мога със сигурност да кажа, че с течение на историята изпитах целия възможен спектър от емоции. Самата книга е едно вълнуващо пътуване, в което читателят е въвлечен от първата страница. Има множество загадки, неразкрити тайни и обрати в историята и всичко е вплетено толкова добре в сюжета, неизвестните се разкриват малко по малко, напрежението трае буквално до последните страници.

И в тази книга на Сара Дж. Маас характерите на героите са изградени с необикновена дълбочина, с течение на прочетените страници се откриват още и още слоеве от наглед просто устроената им и очевидна на пръв поглед природа. Докато историята тече за Брайс, Даника, Рун (не съм съвсем сигурна дали се произнася така) и Хънт се разкриват още и още подробности, читателят добива поглед към героите от многобройни перспективи, започва да ги харесва и дори разбира. В това до голяма степен проличава и майсторството на Сара като отлична писателка, която умее да въвлече чиателя в историята, да го накара да я съпреживее, да бъде съпричастен с героите и чувствата им.

Доста бях разочарована от някои негативни отзиви, които прочетох в интернет за книгата, защото аз наистина я обикнах. Искрено се надявам те да не повлияят на бъдещите читатели, историята наистина си заслужава. Сара Дж. Маас отново показва ненадмиматия си талант да сътворява нови светове.  Все още не мога да преглътна факта, че прочетох „House of Earth and Blood“ и трябва да чакам толкова много време до излизането на следващата книга. Нямам търпение да разбера как продължава историята, какво ще се случи с героите. Имам много големи надежди и високи очаквания, засягащи втората книга, но съм сигурна, че Сара ще я направи необикновена и отново ще зарадва читателите си с едно великолепно продължение на тази омагьосваща история. А сега приятна вечер и книжна седмица на всички!

„That’s the point of it, Bryce. Of life. To live, to love, knowing that it might all vanish tomorrow. It makes everything that much more precious.“