Парцалена принцеса – Ерин Уот

 

Животът на Ела далеч не е лесен. След смъртта на майка си, тя трябва да се оправя сама. Докато един ден не среща непознат, твърдящ, че е неин настойник – милиардера Кълъм Роял. Той изважда Ела от мизерията, в която живее, и я представя в един свят на нечуван лукс. Съвсем скоро обаче момичето разбира, че нещо в това семейство не е съвсем наред. Синовете на Кълън – един от друг по-красиви – крият тайни и третират Ела като натрапник. А най-привлекателният от петимата, Рийд, е особено жесток с нея. Между тях прескачат искри и момичето не може да скрие, че е привлечено от него. Но Рийд няма никакво желание да се доближава до Ела. За него тя няма място сред семейството. И МОЖЕ БИ Е ПРАВ…

***

Признавам си, че дълго време се чудих дали да напиша ревю на тази книга. Чувствата ми през цялото време бяха леко объркани. От една страна, отново се сблъсках с обичайния сюжет, който неминуемо присъства във всеки подобен роман. От друга страна, не успях да оставя книгата цял ден (това е времето, нужно за прочитането й) и по този начин за съжаление май пожертвах добрата си оценка на теста по физика (какво ли не правим в името на книгите!).

Първо, ще поговоря за героите. Не мога да лъжа – през по-голямата част от времето единственото нещо, което исках да направя, беше да вляза в книгата и да им покрещя, надявайки се, че ще им влея малко здрав разум. Дори имаше един момент, когато трябваше да я оставя за малко, да се успокоя и чак тогава да я започна отново. Разбира се, Рийд и Ела не винаги ми носеха само негативни емоции. Наистина доста често тя ставаше участник в забавни деалози, а смелостта и способността и на двама им да се оправят в трудни ситуации, къде с думи, къде с юмруци, е направо възхитителна.


Въпреки това, за да бъда честна, нито Рийд, нито Ела са любимите ми герои. Братята Роял, най-вече Истън, откраднаха сърцето ми. Признавам че първото ми мнение за тях не беше особено добро, но то бързо се промени. Лошите им постъпки до голяма степен могат да бъдат извинени с ужасни събития от миналото, а и няма как човек да не бъде запленен от чара, красотата и чувството им за хумор.


В момента чета трета книга и нещото, което много ми харесва е, че поредицата продължава да е толкова забавна и увлекателна, както и в началото, а в същото време всички герои претърпяват огромно личностно развитие и постигат голям напредък в отношенията си един към друг.

Не мога да кажа, че “Парцалена принцеса” поставя много теми за размисъл или е четиво, оригинално и различно от останалите по сюжет, но точно това прави тази книга подходяща за хора, искащи да си починат от ежедневието и да се потопят в свят на богатство и разкош, който не е толкова перфектен, колкото изглежда.

 

Цитати:

“Ще бъда добре. Всичко ще бъде добре. Ако си повтарям тази лъжа достатъчно дълго, ще повярвам, че е истина. Дори да не е.”

“Мястото ми не е в разкоша, а в мизерията. В нея се чувствам удобно, тъй като тя не лъже. няма красива опаковка. Тя е такава, каквато е.”

“Нищо в този свят не блести вечно.”

“Тази къща е отрова за всички жени и много скоро ще стане на пух и прах. Тръгвай си, докато все още можеш.”

“Свикни със сплетните, скъпа. Свикни, че непрекъснато ще шушукат зад гърба ти. Свикни, но не се давай на клюките. Удряй, когато те удрят. Не бъди слаба.”

5 книги, които промениха живота ми

Първо, да започна с това, че знам колко драматично звучи заглавието (такава съм си), но до голяма степен е вярно. Без някои книги нямаше да стана това, което съм днес. И така, да започна със списъка:

1. Поредицата за Хари Потър – Дж. К. Роулинг 

Тази книги ще останат завинаги с мен, до голяма степен като мои стари приятели. Имам чувството, че дори да не помня нищо друго, те ще останат в паметта ми. Периодично ги препрочитам и изпитвам огромна благодарност към авторката. Точно тези седем книги ми показаха какво удоволствие е да четеш, научиха ме, че можеш да имаш приятели не само в реалния свят.

 

 

2. Книгите за Пърси Джаксън  на Рик Риърдън

Тук мога да кажа доста неща. Най-изразителният пример е, че откакто ги прочетох, не мога да спра да говоря за тях. Прекарах над три години убеждавайки приятелите си и всеки човек, разменил над три думи с мен, колко удивително е творчеството на Рик Риърдън. На доста хора дори им омръзна от постоянните ми словоизлияния. Някои решиха да ги прочетат и да видят сами какво толкова ме е впечатлило и въпреки че аз настоявах да го направят, после, когато ги харесаха колкото мен, се чувствах някак странно, сякаш някой е взел нещо мое, нещо ценно.

 

3. “Под игото” – Иван Вазов

Признавам, че ако не беше заради училище, най-вероятно все още нямаше да съм прочела тази книга. Въпреки това ми направи огромно впечатление. За пръв път успях поне частично да вникна в българската история, в тези векове, изпълнени със страдания и в същото време със силна воля и желание за свобода. Все още помня края, който ме разтърси и ме накара да разбера още по-добре безмилостната жестокост на тези времена.

 

4. “Гордост и предразсъдъци” – Джейн Остин

Признавам си, че тук причината ми не е само книгата. Написана е много увлекателно и с добър стил, но ако беше от съвременна авторка, би ми се сторила някак банална. Повече ме заинтригува самият факт, че Джейн Остин, писателка във време, в което жените са били пренебрегвани по всякакъв начин, е успяла да напише творба, оставила своя отпечатък в литературата. Силна и независима жена, във време на строги порядки и многобройни предразсъдъци.

5. “Клетниците” – Виктор Юго

Тази книга беше един от първите източници, запознали ме с френската култура и история. Наистина е нещо уникално – един от най-великите френски автори, описващ едно от най-великите събития във френската или може би дори в световната история.

Разбира се, имам още много примери, защото всяка книга, която човек прочете го променя по някакъв начин и оставя следа, но някои отпечатъци са по-дълбоки от други.

Riverdale Book Tag 

С Кали (http://cutedisasterr.blogspot.bg/) решихме да създадем този book tag, защото ОБОЖАВАМЕ Riverdale. Признавам си, тя беше тази, която ме накара да започна да го гледам (едно голямо “Благодаря”, за което). И така, да преминем към съществената част:

1. Ривърдейл: спокоен свят, в който изведнъж всичко се обърква

Тук бих сложила света на магьосниците от Хари Потър. Вярно е, че животът на самия Хари не е съвсем лесен, а и обществото е все още засегнато от действията на Волдемор, но след толкова много време, изминало от изчезването му и привидно спокойствие, всичко отново внезапно се обърква.

2. Арчи: милият най -добър приятел, в когото тайно сме влюбени, златното момче, което всичко обичат

Е, тази категория направо моли за присъствието на Етиен Сен Клер. Просто толкова го обичам, а и всички герои в “Целувка за Ана” също. Той е перфектният най-добър приятел и най-романтичният човек на Земята.

3. Джъгхед: мистериозното, мрачно момче, готово винаги да помогне, героят, в когото всички се влюбват

Хммм, нека да помисля. Определено това е Рис  или Риси Писи (аз и моите отклонения) от “Двор от мъгла и ярост” и определено не правя изключение от другите – обичам го. Мил, красив, чаровен, забавен, готов винаги да помогне…мога да продължа със списъка на добрите му качества до безкрай.

4. Бети: доброто момиче, способно на много повече от това, което показва, различно от това, за което всички го мислят

Сидни Сейдж от “Кръвни връзки” печели тази част. Тя наистина не е това, което изглежда. Доброто, послушно и вечно спазващо правилата момиче бързо се превръща в истински боец ако някой застраши хората, които обича.

5. Вероника: badass героиня, готова на всичко за приятелите си

Тук наистина имам доста голям избор. Въпреки това ще избера още един от героите на Сара Дж. Маас  (обсебена съм) – Селена Сардотиен/Елин Галантиус. Тя става доста страшна ако забележи дори и най-малкият признак за опасност, тегнеща над близките й хора.

 

6. Шерил: безчувствената на външен вид, всъщност наранена емоционално геориня

Ох, колко ми се иска само и тук да сложа Селена. Но също така и Роуз Хатауей от “Академия за вампири”. С толкова много проблеми около Лиса, Дмитри и многобройните препятствия, тя все пак остава силна и преодолява всички проблеми с чувство за хумор и огромен брой саркастични коментари.

7. Джейсън: героят, чиято смърт е причина за началото на всичко

Отаво Сара Дж. Маас – Фейра убива вълк (после се оказва, че не е точно вълк) и това слага началото на всичко. Знам, че не е точно каквото се очаква, но в момента наистина не мога да измисля нищо друго.

Е, това е всичко и бих се радвала да поговоря с други фенове на сериала. Тагвам всеки, който би желал да го направи!

The Winner’s curse – Marie Rutkoski

As a general’s daughter in a vast empire that revels in war and enslaves those it conquers, seventeen-year-old Kestrel has two choices: she can join the military or get married. But Kestrel has other intentions.  One day, she is startled to find a kindred spirit in a young slave up for auction. Arin’s eyes seem to defy everything and everyone. Following her instinct, Kestrel buys him—with unexpected consequences. It’s not long before she has to hide her growing love for Arin.  But he, too, has a secret, and Kestrel quickly learns that the price she paid for a fellow human is much higher than she ever could have imagined. Set in a richly imagined new world, The Winner’s Curse by Marie Rutkoski is a story of deadly games where everything is at stake, and the gamble is whether you will keep your head or lose your heart.

 

***

Преди около час  най-накрая завърших “The Winner’s curse” и просто все още съм страшно развълнувана и в същото време нямам търпение да започна втората книга. Въпреки това седнах да напиша това ревю, искайки да споделя всичките изпитани емоции. Опитвам да намеря думи, с които да опиша колко ми хареса, но не съм сигурна, че мога да открия правилните. Идеалната смесица от приключения, битки, романтика може да се открие между страниците на тази книга.

Ерин и Кастрел  (не съм сигурна как точно се пишат имената им на български) са представени толкова различни и все пак съвършено еднакви. И двамата са с буен нрав, безразсъдна смелост и много упорити и въпреки това си пасват идеално.

Въпреки че и двамата някога са израснали в благороднически семейства, на Ерин са отнети всички права, превърнат е в роб, а семейството му е избито. Кастрел има привидно идеално съществуване, но тя мечтае за нещо повече от уреден брак или военен чин.

 

 

Невъзможността да са заедно заради всичките обществени норми и правила, поне за мен, ги кара да изглеждат като Ромео и Жулиета, разбира се с много по-истинска любов от тяхната, а не просто тинейджърско увлечение.

 

Както винаги, не знам как всички автори могат да са толкова жестоки, краят разби сърцето ми, но поне сега веднага мога да започна втората книга, надявайки се, че всичко ще се оправи.

 

***


Around an hour ago I finally finished “The Winner’s curse” and I’m still extremely excited and in the same time I’m impatient to start the second book. However, I decided to write this review because I wanted to share all the emotions I felt. I’m trying to find the exact words to express how much I liked the book but I still can’t reach them. “The Winner’s curse”  is the ideal mix of adventures, battles and romance.

Arin and Kastrel are completely different and in the same time exactly the same. Both are tempered, brave and stubborn but they are perfect for each other.

Although both of them have been risen in a nobel family, Arin has been deprived of all his rights and turned into a slave, his whole family was murdered. On the other hand, Kestrel has the perfect life, but she dreams of something more than arranged marriage or military rank.

The impossibility of being together because of all the social norms makes them look like Romeo and Juliet but the love of Kestrel and Arin is much more real, not just a temporary relationship.


As always, I don’t know how all writers can be so cruel, the end broke my heart, but thank God I can immediately start the second book foolishly hoping that everything will be fine.

 

“Пасажер” – Александра Бракен 

В една съдбовна нощ виртуозната цигуларка Ета Спенсър губи всичко, което познава и обича. Попаднала в непознат свят, благодарение на странник с опасни намерения, младото момиче е сигурно в едно-единствено нещо – озовала се е не просто на километри, но и на години далеч от къщи. И е наследила нещо, за което не е подозирала, че съществува. Досега.
                                          ***

Александра Бракен не спира да изненадва феновете си с нови великолепни книги. Кой бе предположил, че толкова скоро след вълнуващата и определено запомняща се поредица “Тъмна дарба” ще се появи още един неоспорим бестселър, интересна и интригуваща книга, караща читателите да онемеят? Не и аз. Но ето, че и това се случи.
И така, да започна с обичайното предисловие. Първо, обожавам книги разказващи за пътуване във времето. Какво ли не бих дала да притежавам и аз тази дарба. И въпреки че не мога да я получа, все пак чрез книгите мога да си представя, че я имам, докосвайки се до тази моя неизпълнима мечта. Второ, вече има толкова много еднакви по сюжет книги, че винаги се радвам, когато попадна на нещо различно. Истинско удоволствие беше прочитането на “Пасажер”. Беше като червена роза сред поле от бели, ярка, открояваща се и очароваща. И трето, не знам дали ще мога да се възстановя от това цунами от нови емоции, поне до излизането на следващата книга.

Все още не мога да осмисля всичко случило се, в един момент се смеех, а в следващия ми идеше да се разплача. И на няколко места, признавам си, наистина го направих. Обожавам начина, по който героите бяха описани. Те далеч не бяха перфектни, но въпреки това се научих да ги харесвам заедно с недостатъците им.

 Ета и Ник за мен са идеалната двойка. Начинът, по който се разбират и допълват взаимно, чистотата на отношенията им, бяха запленяващи. Обръщението “пирате” просто открадна голяма част от сърцето ми. Плавното задълбочаване на връзката им беше очароващо и пленително. И всичко това на фона на приключения, битки и различни епохи. Всичко беше описано толкова добре, изпипано до най-малкия детайл, че аз за втори път се влюбих в омайващия стил на авторката.  

Краят на книгата разби сърцето ми, после го заши и го остави кървящо през шевовете, очакващо втората книга с надежда да изцеление. Обобщение на това ревю в три думи: ОБОЖАВАМ ТАЗИ КНИГА!
Благодаря на издателство “Егмонт” за възможността!
                              ***


Цитати:

“Но не получи отговор освен зова на прохода – глух повик, едва долавимо нашепнати лъжи, които обещаваха свобода, откривателство, възстановяване на изгубеното, но даряваха само клетка, изтъкана от разочарование.”


 “Разкрила му бе ума си, разтворила бе сърцето си, познаваше вкуса на сълзите й. И бе изгубен.” 


“Може би затова копнежът й по него бе толкова болезнен – защото бе невъзможно да са заедно, а и двамата бяха твърде упорити, та да търпят някой да им казва какво може и какво не може да правят.”


“Съществуват правила, но правилата могат да бъдат пренаписани, стига да държиш перото.”


“Възможно ли бе една-единствена промяна да нанесе такива катастрофални последици, възможно ли бе една-единствено действие да обърка толкова много неща?!”


“Но Ета започваше да се пита дали в хода на това пътешествие извън естествения поток на времето не бяха забравили най-важното – че човек трябва да живее не в миналото и не в бъдещето, а единствено в настоящето.” 


“А онова, което откри в топлата, мека тъмнина, нямаше нито начало, нито край, защото този миг бе само техен и граничеше с вечността.”


“Вярвам, че важното е не кого обичаш, а как обичаш.”


“- Речено е, че за всяко нещо си има време, така че трябва да вярвате, че време ще има и за вас.

– Ами ако вече е отминало?”

– Тогава може би ще намерите начин да си създадете още време. Нали говорим за възможности, скъпа моя. Възможности.”


“Любовта е себична, нали така? Тласка почтени хора да вършат нередни неща. Увива те като пашкул, отделя те от останалия свят, заличава времето, разума. Кара те да отричаш неизбежното. Кара те да копнееш за ума на другия, за тялото му, кара те да вярваш, че заслужаваш да притежаваш сърцето му, да си извоюваш място в него.”


March TBR

Тъй като този месец прочетох около две книги и половина покрай изпита ми по френски, реших, че няма особено голям смисъл да правя Wrap up и затова направо преминавам към книгите, които се надявам да успея да прочета през март.

Първо, смятам да дочета “Пасажер” и “Империя на бури”, които вече са преполовени. От около месец си обещавам да завърша и “Winner’s curse”, която наистина много ми хареса, но за съжаление трябваше да оставя, за да се фокусирам единствено върху френския. Други книги, привлякли вниманието ми са  “Истории от Академията за ловци на сенки”, която беше коледен подарък, но все още не съм прочела докрай, и “Летни дни и летни нощи”. Тъй като скоро планирам да купя поне 3 нови книги, очаквам списъкът ми още повече да нарасне.

 Други книги, които трябва да прочета, но този път не толкова за удоволствие, колкото по задължение са “Coeur de cristal”, “Sept jours pour une éternité…” и “Stupeur et tremblements”, все пак избрани от мен, но срочната ми оценка е силно  зависима от тях. Стискам палци да успея да се справя с всичко това и силно се надявам да завърша срока добре. 

Защо?!

Време е за един пост, посветен само на мен и проблемите ми, вечно нестигащото време и т.н. Искам да чета, да гледам поне 10 различни сериала отначало докрай, без да спирам и без да се притеснявам, че имам да уча, но уви. 
Направих грешката да се запиша на всяка възможна олимпиада тази година и това вече цял месец заема уикендите ми, още повече, че се класирах на всички и времето просто отлита. В последно време това е животът ми – цяла седмица домашни, учене за тестове, вечер – танци, в събота – английски, а в неделя – поредната олимпиада. По този начин едва успявам да прочета докрай някоя нова и интересна книга и по цели седмици не намирам време да пиша тук. Посто не мога да си обясня как от толкова време чакам “Империя на бури” да бъде издадена, а сега просто стои на рафта, наполовина прочетена, молейки за поне малко отделено внимание. И може би най-лошото от всичко – нямам време да се наспя.

 Това, че съм толкова неорганизирана, още повече убива шансовете ми за поне малко почивка. Със срам ще си призная, че няма и един ден, в който да съм отишла на училище или на английски без поне пет минути закъснение. В последно време всичко се върти в безлично, едноцветно ежедневие, повтарящо се до безкрай. Просто вече с нетърпение чакам пролетната ваканция, правейки планове още отсега, които за съжаление едва ли ще се случат, заради новата порция домашни.

Е, съжалявам за дългия пост, посветен само на проблемите ми, но сега, след като изписах всичко това, се чувствам много по-добре. Надявам се да не е бил прекалено отегчителен😄