Топ 10 поредици за препрочитане

През ваканцията малко изоставих блога, за което съжалявам. Ето един лек и приятен пост като за завръщане, а скоро ще кача и ново ревю.

Понякога съм доста объркана, защото искам и да препрочета някоя книга, която много съм харесала, а в същото време и да започна някоя нова. Намирам решение чрез прочитането само на някои моменти от старата и преминаване веднага към новата, но в някои случаи това просто не е достатъчно.

Резултат с изображение за too much books

1. Поредицата за Хари Потър на Дж. К. Роулинг 

Признавам си, че съм я чела поне 3 пъти, но просто не мога да си разделя с Хари, Рон и Хърмаяни.

2.”Пърси Джаксън и боговете на Олимп” и “Героите на Олимп” на Рик Риърдън

Това са едни от любимите ми книги и обожавам да ги препрочитам отново и отново. Мисля, че досега съм чела всяка една от тях поне по 5 пъти, но този брой със сигурност ще се увеличи. Безкрайно много се радвам, че Рик Риърдън продължава да изненадва читателите с още и още книги с митологична тематика.

3. “Реликвите на смъртните” и “Адските устройства” на Касандра Клеър

Обожавам ловците на сенки и историите за тях. Въпреки че наскоро попаднах на доста критики по отношение на Касандра Клеър (една от които, че историите за нефилимите вече не са оригинални), продължавам да пищя с пълно гърло като видя, че издават нова нейна книга.

4. “Саванти” Джос Стърлинг

Братята Бенедикт завинаги ще останат моя слабост. Цялата идея за сродните души, савантите със специални дарби и приключенията е като сбъдната мечта. Нямам търпение шестата книга да бъде издадена, но дори след като я прочета, ще продължавам да отварям тази поредица – когато съм тъжна, щастлива или просто ми е скучно, тези книги винаги ще бъдат с мен.

5. “Академия за вампири” и “Кръвни връзки”

Прочетох книгите преди доста време и за съжаление до голяма степен съм забравила повечето неща, но при първа възможност ще ги препрочета. Въпреки това си спомням колко спорове водих с най-добрата си приятелка коя ще бъде Роуз и коя Лиса.

6. “Стъкления трон” и “Двор от рози и бодли” от Сара Дж. Маас 

Историита на Селена и Фейра, смелостта и безкористността им са истинско вдъхновение за мен. Винаги съм се възхищавала на силните женски персонажи, които знаят какво искат и как за го получат.

7. “Гондолата на времето” на Ева Фьолер

Пътуване във времето и приятна любовна история = щастие (за мен поне това почти винаги е вярно).

8. “Скъпоценни камъни” от Керстин Гир

Още една поредица за пътуване във времето, която съм чела поне три пъти. Идеята за тайна ложа, която съществува без знанието на хората столетия наред е наистина пробуждаща любопитството.

9. “Ревенант” – Ейми Плъм

Една не толкова популярна, но страхотна поредица с действие, развиващо се в Париж (което за мен винаги е голям плюс) и прекрасни герои. Приключения, любовна история, смърт и прераждане и тайно общество е идеалната комбинация, гарантираща приятен следобед, прекаран в четене.

10. “Алена кралица” от Виктория Айвярд 

Бях напълно запленена от първата книга в поредицата, но честно казано втората доста ме разочарова. Сега съм решена да препрочета и двете преди излизането на третата, за да си припомня защо толкова харесах поредицата.


                                    *** 


Е, това беше. Знам, че са малко повече от 10, но не мога да сместя в толкова малък списък всичко, което искам да прочета. Бих се радвала да видя дали и някой друг има същия проблем и ако е така – с кои книги и поредици.

За еднаквите сюжети в книгите 

​От доста време имам желание да напиша този пост и най-накрая се реших, след като в час по литература водихме подобна дискусия. Първоначално смятах да го направя само за съвременните книги, но след подробното разискване на въпроса, реших да се задълбоча по темата. Оказа се, че почти всички книги (или поредици), които четем, колкото и оригинален сюжет да мислим, че имат те, следват древен шаблон, използван още в най-старите митове и легенди, а после и в приказките (може редът да е разменен или някои компоненти да липсват, но в голям брой от случаите повечето присъстват). Има около 30 стъпки, които изграждат почти всяко произведение, но аз ще изброя само няколкото, които смятам за най-често използвани (смятам за дам и по няколко примера за всяка, като започнем от митове и приказки и стигнем до съвременни бестселъри).




1. Героят е ощетен/лишен

Всичко започва по този начин и като се замисля в повечето книги (а също приказки и митове) наистина е така. От Снежанка и Пепеляшка, принудени да се трудят по цял ден, до Хари Потър, който останал без родители, трябва да живее при тираничните си леля и вуйчо.

2. Белязване на героя

Понякога в началото на книгата, понякога в края, всеки главен герой е откроен с нещо от останалите (от божествената сила на Херкулес и дългите коси на Рапунцел, до белега на Хари Потър и званието “Убиецът на Адарлан” на Селена Сардотиен).

3. Забрана и нарушение, последвано от наказание 

В този момент нещо бива отнето или забранено на героя под заплаха от наказание. Пепеляшка отива на бала, а Спящата красавица докосва вретеното и е прокълната с непробуден сън. Същото се отнася и за Фейра, която убивайки вълка, нарушава споразумението с елфите и е наказана с отделяне от семейството й и отвеждане в Притиян.

4. Заминаване

И тук стигаме до следващата точка в списъка. На това място може да присъства всичко, от символичните пътувания, до дългите и изпълнени с опасности приключения. За пример служат както отвеждането на Снежанка в гората от ловеца, така и завръщането на Роуз Хатауей и Лиса Драгомир в академията “Св. Владимир”.

5. Поставяне на задача

Понякога поставена доброволно, а понякога и дадена против желанието на героите, тази задача изпитва качествата им и изгражда личността им (подвизите на Херкулес, задачата на Роуз да пази Лиса, подвизите, възложени на Пърси и Анабет).

6. Поява на враг

Разбира се, една книга не може да е интересна, без конфликт, който читателите да следят. И какъв по-добър начин за това, от създаването на един завършен и многостранен образ на съвършения злодей? Тук просто мисля, че няма нужда да давам примери, те и без това са твърде много.

7. Смъртна опасност

В повечето фентъзи книги тази част е неизбежна. За да премине успешно през изпитанията и изгради личността си, героят неминуемо трябва да премине през серия изпитания, застрашаващи живота му, а понякога и този на помощниците му. 

                              

8. Битка с неприятеля и победа

В повечето книги и поредици точно това се очаква от края, а и какъв по-добър завършек от щастливия?

                             ***

Честно казано, първоначално бях доста скептична по въпроса и за доказателство, че не е вярна тази теория, започнах да прехвърлям сюжети на различни книги в главата си. Колкото повече изреждах, толкова повече откривах сходствата между тях и начина, по който дори и бегло следваха зададения шаблон. Все още се опитвам да осъзная това, но написването на тази публикация, наистина ми помогна да изясня мислите си. Надявам се да е станала интересна и информативна!

The Aesthetically Pleasing Book Tag

Благодаря на Теди за тага! Изглежда наистина интересен и с радост ще го направя. Все пак и външния вид на книга понякога има голямо значение, особено ако искаме да имаме красива колекция.

1. Най-добрата цветова комбинация на корица.

За мен корицата на “Гондолата на времето” е идеална, стилна и красива. Обожавам как е нарисувана Ана, а гондолата изпъква с червения си цвят.


2. Най-хубава типография/шрифт на корица.
Аз също много харесвам шрифта, с който е написано заглавието на “Пасажер”. Изглежда много елегантно и в същото време красиво. Лично аз си представям човек, живял в миналото, изписващ го внимателно с перо и мастило.

3. Най-хубавата семпла корица.

Тук без колебание ще поставя всички книги от поредицата “Здрач”. Кориците са семпли и хубави, а контрастът между черния фон и другите цветове наистина привлича вниманието.


4. Най-хубавите последни страници.

Честно казано не знам какво да напиша тук. По принцип съм прекалено разсеяна от финала на книгата, за да обръщам внимание.


5. Най-хубавата карта.

2017-04-01-12-42-48-1612380154.jpg

Определено всички книги на Сара Дж. Маас имат много хубави карти. Също много харесвам картата в “Кралицата на Тиърлинг”.

 

6. Най-хубавите открити твърди корици.

Винаги съм харесвала кориците на всички книги за Хари Потър. И старите, и новите са много красиви. Въпреки това тук няма как да не спомена и кориците на книгите от поредицата “Героите на Олимп”, които също са прекрасни

 

7. Най-хубавата задна корица.

Като Теди тук ще посоча поредицата “Стъкления трон” на Сара Дж. Маас. Обожавам как е нарисувана Селена/Елин.

 

8. Най-добрите хедъри на глави.

Всички книги от поредицата “Саванти” на Джос Стърлинг имат прекрасни хедъри. По принцип не обръщам особено внимание, но тук те ми направиха голямо впечатление.

 

9. Най-добрите илюстрации.

Имам книга, разказваща за Крал Артур и към текста са добавени различни илюстрации. Понякога просто я отварям, за да видя красивите картини и да им се полюбувам, забравяйки лошото настроение.

 



10. Най-хубавото гръбче.

Определено тук ще поставя “Harry Potter and the Cursed Child”. Не успях да изчакам издаването на книгата на български, затова си я взех на английски и никак не съжалявам.

11. Любимата ти корица на рафтовете ти.

Възможно ли е да избера само една? Всяка корица е красива по свой собствен начин, свързана със съдържанието на книгата. Просто не мога да избера само една.

 

Тъй като ни знам кой все още не е направил тага, няма да отбелязвам никого, но ще се радвам да прочета това, което другите са написали, нека всеки, който иска, до го направи.


March Wrap Up

Този месец за мое голямо съжаление не успях да прочета всички книги от списъка си, но завърших някои нови, които неочаквано открих. Радвам се поне, че успях да прочета пет (никак не са много, но смятам да наваксвам през априлската ваканция). И така към книгите:

1. Пасажер (ревю тук) – Александра Бракен 

Мисля, че съм споделила всичко в ревюто, но това не ми пречи още един път да изразя възхищението си от тази книга и да я препоръчам на всеки, обичащ хубавите приключения, пътуването във времето и добрата любовна история.

Оценка: 5/5

1. “The Winner’s curse”(ревю тук) и “The Winner’s crime” – Marie Rutkoski 

Бях запленена от първата книга и втората също не ме разочарова. В момента съм в средата на третата и поредицата продължава да е все така динамична, изпълнена с приключения, приятелства, любов и предателства. Нямам търпение да видя как ще свърши и силно се надявам краят да е щастлив.

Оценка: 5/5

3. “Парцалена принцеса” (ревю тук) и “Broken prince” – Ерин Уот

По принцип не обичам да чета една поредица на два езика, но бях толкова изненадана накрая на първа книга и исках непременно да видя какво ще стане, че преминаването от български на английски, не ми направи голямо впечатление. И тук все още съм по средата на трета книга (така става като чета по няколко едновременно). Поредицата е забавна и увлекателна, но все пак не мога да й дам 5/5, заради сюжета, който не е много оригинален.

Оценка: 4/5

И така този месец не смятам да правя TBR (очевидно съв твърде несериозна, за да мога да изпълня един), но със сигурност мога да кажа, че ще дочета “The Winner’s kiss” и “Twisted palace”, а и задължително поне ще започна “Граф Монте Кристо”. Сега поне съм оптимистично настроена за броя книги, които ще мога да отметна от списъка си, най-накрая имам малко по-дълга почивка от училище!

Парцалена принцеса – Ерин Уот

 

Животът на Ела далеч не е лесен. След смъртта на майка си, тя трябва да се оправя сама. Докато един ден не среща непознат, твърдящ, че е неин настойник – милиардера Кълъм Роял. Той изважда Ела от мизерията, в която живее, и я представя в един свят на нечуван лукс. Съвсем скоро обаче момичето разбира, че нещо в това семейство не е съвсем наред. Синовете на Кълън – един от друг по-красиви – крият тайни и третират Ела като натрапник. А най-привлекателният от петимата, Рийд, е особено жесток с нея. Между тях прескачат искри и момичето не може да скрие, че е привлечено от него. Но Рийд няма никакво желание да се доближава до Ела. За него тя няма място сред семейството. И МОЖЕ БИ Е ПРАВ…

***

Признавам си, че дълго време се чудих дали да напиша ревю на тази книга. Чувствата ми през цялото време бяха леко объркани. От една страна, отново се сблъсках с обичайния сюжет, който неминуемо присъства във всеки подобен роман. От друга страна, не успях да оставя книгата цял ден (това е времето, нужно за прочитането й) и по този начин за съжаление май пожертвах добрата си оценка на теста по физика (какво ли не правим в името на книгите!).

Първо, ще поговоря за героите. Не мога да лъжа – през по-голямата част от времето единственото нещо, което исках да направя, беше да вляза в книгата и да им покрещя, надявайки се, че ще им влея малко здрав разум. Дори имаше един момент, когато трябваше да я оставя за малко, да се успокоя и чак тогава да я започна отново. Разбира се, Рийд и Ела не винаги ми носеха само негативни емоции. Наистина доста често тя ставаше участник в забавни деалози, а смелостта и способността и на двама им да се оправят в трудни ситуации, къде с думи, къде с юмруци, е направо възхитителна.


Въпреки това, за да бъда честна, нито Рийд, нито Ела са любимите ми герои. Братята Роял, най-вече Истън, откраднаха сърцето ми. Признавам че първото ми мнение за тях не беше особено добро, но то бързо се промени. Лошите им постъпки до голяма степен могат да бъдат извинени с ужасни събития от миналото, а и няма как човек да не бъде запленен от чара, красотата и чувството им за хумор.


В момента чета трета книга и нещото, което много ми харесва е, че поредицата продължава да е толкова забавна и увлекателна, както и в началото, а в същото време всички герои претърпяват огромно личностно развитие и постигат голям напредък в отношенията си един към друг.

Не мога да кажа, че “Парцалена принцеса” поставя много теми за размисъл или е четиво, оригинално и различно от останалите по сюжет, но точно това прави тази книга подходяща за хора, искащи да си починат от ежедневието и да се потопят в свят на богатство и разкош, който не е толкова перфектен, колкото изглежда.

 

Цитати:

“Ще бъда добре. Всичко ще бъде добре. Ако си повтарям тази лъжа достатъчно дълго, ще повярвам, че е истина. Дори да не е.”

“Мястото ми не е в разкоша, а в мизерията. В нея се чувствам удобно, тъй като тя не лъже. няма красива опаковка. Тя е такава, каквато е.”

“Нищо в този свят не блести вечно.”

“Тази къща е отрова за всички жени и много скоро ще стане на пух и прах. Тръгвай си, докато все още можеш.”

“Свикни със сплетните, скъпа. Свикни, че непрекъснато ще шушукат зад гърба ти. Свикни, но не се давай на клюките. Удряй, когато те удрят. Не бъди слаба.”

5 книги, които промениха живота ми

Първо, да започна с това, че знам колко драматично звучи заглавието (такава съм си), но до голяма степен е вярно. Без някои книги нямаше да стана това, което съм днес. И така, да започна със списъка:

1. Поредицата за Хари Потър – Дж. К. Роулинг 

Тази книги ще останат завинаги с мен, до голяма степен като мои стари приятели. Имам чувството, че дори да не помня нищо друго, те ще останат в паметта ми. Периодично ги препрочитам и изпитвам огромна благодарност към авторката. Точно тези седем книги ми показаха какво удоволствие е да четеш, научиха ме, че можеш да имаш приятели не само в реалния свят.

 

 

2. Книгите за Пърси Джаксън  на Рик Риърдън

Тук мога да кажа доста неща. Най-изразителният пример е, че откакто ги прочетох, не мога да спра да говоря за тях. Прекарах над три години убеждавайки приятелите си и всеки човек, разменил над три думи с мен, колко удивително е творчеството на Рик Риърдън. На доста хора дори им омръзна от постоянните ми словоизлияния. Някои решиха да ги прочетат и да видят сами какво толкова ме е впечатлило и въпреки че аз настоявах да го направят, после, когато ги харесаха колкото мен, се чувствах някак странно, сякаш някой е взел нещо мое, нещо ценно.

 

3. “Под игото” – Иван Вазов

Признавам, че ако не беше заради училище, най-вероятно все още нямаше да съм прочела тази книга. Въпреки това ми направи огромно впечатление. За пръв път успях поне частично да вникна в българската история, в тези векове, изпълнени със страдания и в същото време със силна воля и желание за свобода. Все още помня края, който ме разтърси и ме накара да разбера още по-добре безмилостната жестокост на тези времена.

 

4. “Гордост и предразсъдъци” – Джейн Остин

Признавам си, че тук причината ми не е само книгата. Написана е много увлекателно и с добър стил, но ако беше от съвременна авторка, би ми се сторила някак банална. Повече ме заинтригува самият факт, че Джейн Остин, писателка във време, в което жените са били пренебрегвани по всякакъв начин, е успяла да напише творба, оставила своя отпечатък в литературата. Силна и независима жена, във време на строги порядки и многобройни предразсъдъци.

5. “Клетниците” – Виктор Юго

Тази книга беше един от първите източници, запознали ме с френската култура и история. Наистина е нещо уникално – един от най-великите френски автори, описващ едно от най-великите събития във френската или може би дори в световната история.

Разбира се, имам още много примери, защото всяка книга, която човек прочете го променя по някакъв начин и оставя следа, но някои отпечатъци са по-дълбоки от други.

Riverdale Book Tag 

С Кали (http://cutedisasterr.blogspot.bg/) решихме да създадем този book tag, защото ОБОЖАВАМЕ Riverdale. Признавам си, тя беше тази, която ме накара да започна да го гледам (едно голямо “Благодаря”, за което). И така, да преминем към съществената част:

1. Ривърдейл: спокоен свят, в който изведнъж всичко се обърква

Тук бих сложила света на магьосниците от Хари Потър. Вярно е, че животът на самия Хари не е съвсем лесен, а и обществото е все още засегнато от действията на Волдемор, но след толкова много време, изминало от изчезването му и привидно спокойствие, всичко отново внезапно се обърква.

2. Арчи: милият най -добър приятел, в когото тайно сме влюбени, златното момче, което всичко обичат

Е, тази категория направо моли за присъствието на Етиен Сен Клер. Просто толкова го обичам, а и всички герои в “Целувка за Ана” също. Той е перфектният най-добър приятел и най-романтичният човек на Земята.

3. Джъгхед: мистериозното, мрачно момче, готово винаги да помогне, героят, в когото всички се влюбват

Хммм, нека да помисля. Определено това е Рис  или Риси Писи (аз и моите отклонения) от “Двор от мъгла и ярост” и определено не правя изключение от другите – обичам го. Мил, красив, чаровен, забавен, готов винаги да помогне…мога да продължа със списъка на добрите му качества до безкрай.

4. Бети: доброто момиче, способно на много повече от това, което показва, различно от това, за което всички го мислят

Сидни Сейдж от “Кръвни връзки” печели тази част. Тя наистина не е това, което изглежда. Доброто, послушно и вечно спазващо правилата момиче бързо се превръща в истински боец ако някой застраши хората, които обича.

5. Вероника: badass героиня, готова на всичко за приятелите си

Тук наистина имам доста голям избор. Въпреки това ще избера още един от героите на Сара Дж. Маас  (обсебена съм) – Селена Сардотиен/Елин Галантиус. Тя става доста страшна ако забележи дори и най-малкият признак за опасност, тегнеща над близките й хора.

 

6. Шерил: безчувствената на външен вид, всъщност наранена емоционално геориня

Ох, колко ми се иска само и тук да сложа Селена. Но също така и Роуз Хатауей от “Академия за вампири”. С толкова много проблеми около Лиса, Дмитри и многобройните препятствия, тя все пак остава силна и преодолява всички проблеми с чувство за хумор и огромен брой саркастични коментари.

7. Джейсън: героят, чиято смърт е причина за началото на всичко

Отаво Сара Дж. Маас – Фейра убива вълк (после се оказва, че не е точно вълк) и това слага началото на всичко. Знам, че не е точно каквото се очаква, но в момента наистина не мога да измисля нищо друго.

Е, това е всичко и бих се радвала да поговоря с други фенове на сериала. Тагвам всеки, който би желал да го направи!