Eliza and her monsters – Francesca Zappia

  Her story is a phenomenon. Her life is a disaster. 

In the real world, Eliza Mirk is shy, weird, and friendless. Online, she’s LadyConstellation, the anonymous creator of the wildly popular webcomic Monstrous Sea. Eliza can’t imagine enjoying the real world as much as she loves the online one, and she has no desire to try. Then Wallace Warland, Monstrous Sea’s biggest fanfiction writer, transfers to her school. Wallace thinks Eliza is just another fan, and as he draws her out of her shell, she begins to wonder if a life offline might be worthwhile. But when Eliza’s secret is accidentally shared with the world, everything she’s built—her story, her relationship with Wallace, and even her sanity—begins to fall apart.

                 ***

 Хей! Дойде време да напиша рецензия на книга, за която прочетох доста добри ревюта, а също и чух фразата „Моля, моля, прочети я!“ поне хиляда пъти. Затова ето един неочакван пост – днес ще пиша за „Eliza and her monsters“. Питате се добра ли е? Перфектна е.

„Disappearing is an art form, and I am its queen.“

Илайза (която аз не спирам да наричам Елиза, просто ми звучи по-добре) е един прекрасно изграден персонаж, с когото доста хора могат да се асоциират – включително и аз малко или много. Признавам, някои черти в характера й понякога ме дразнеха, но като цяло за мен гледната й точка и отношение към света не бяха чужди. Това, че създава нещо свое, много популярен интернет комикс, още повече ме накара да я харесам.

​“That computer is my rabbit hole; the internet is my wonderland. I am only allowed to fall into it when it doesn’t matter if I get lost.“

Освен главната героиня, разбира се, обикнах и нейния love interest. Уолас (нямам представа дали името на български е така, имам склонност да си измислям) е буквално перфектното момче – атлетичен, умен, хубав, пише, чете и т.н. и т.н. Признавам, че в края на книгата имаше един момент, в който мнението ми за него малко се развали, но все пак като цяло си остава мой любимец.

„…there comes a point in every girl’s life where she reaches a crossroads: a night alone with her sweatpants and her favorite television show, or a party with real, live, breathing people.“

Освен комикса на главната героиня и неизбежните проблеми и драми в гимназията, са засегнати и проблемите в комуникацията между тийнейджърите и родителите им, което на мен лично доста ми допадна. Много хубаво е показана тази граница в разбирането, където то е недотам добро, как родителите невинаги напълно осъзнават мислите и мотивите на децата си.

„I never thought about the fact that while my family bugs the shit out of me, they are my family, my flesh and blood, still working as a whole unit.“

Сега това може да звучи странно, но тази книга малко ми напомня на комбинация между „Фенка“ и „Кажи ми три неща“. И все пак е доста различна, ако сте чели другите две не очаквайте да отгатнете сюжета на тази – аз лично на няколко места останах доста изненадана, къде приятно, къде не чак толкова.

„The things you care most about are the ones that leave the biggest holes.“

Май ревюто стана малко кратко и хаотично, за което се извинявам, но страшно много ми се спи, а от доста време не съм качвала нищо, така че засега ще е така. Лека нощ на всички и много книжни сънища!

                 ***

♡Цитати♡

„What’s the point of being alive if you don’t do what makes you happy? What good is a career that makes you money if you hate yourself every day you do it?“

„And you get what I mean when I say I don’t want to spend my life doing something I hate. If you know what you’re meant to do, if you know what you love, why not do that?“


„Ideas are the asexual reproduction of the mind. You don’t have to share them with anyone else.“


„Truth is the worst monster, because it never really goes away.“


„She drew so many monsters that she became a monster herself.“

„Broken people don’t hide from their monsters. Broken people let themselves be eaten.“


„It’s so much easier to deal with people when you feel like they can’t touch you.”


„My point is, we ascribe value to the things we care most about, but sometimes we don’t stop long enough to take a look at the bigger picture.“


„Creating art is a lonely task, which is why we introverts revel in it, but when we have fans looming over us, it becomes loneliness of a different sort. We become caged animals watched by zoo-goers, expected to perform lest the crowd grow bored or angry. It’s not always bad. Sometimes we do well, and the cage feels more like a pedestal.“ 


„We create art for many reasons—wealth, fame, love, admiration—but I find the one thing that produces the best results is desire. When you want the thing you’re creating, the beauty of it will shine through, even if the details aren’t all in order. Desire is the fuel of creators, and when we have that, motivation will come in its wake.“


„Like life, what gives a story its meaning is the fact that it ends. Our stories have livesof their own—and it’s up to us to make them mean something.“


„But motivation doesn’t come from nowhere. Like any good monster, you have to feed it.“

Advertisements

September Wrap-Up

Хей! С малко закъснение, но все пак по-добре късно, отколкото никога. Спомняте ли си как миналия месец казах, че ще се насоча главно към книгите за училище? Е, надявам се да не сте ми повярвали, защо аз самата се съмнявах в намеренията си. За мой срам (отново) прочетох 4 книги за целия месец (и половината от „Повелител на сенките“), но като оправдание ще кажа, че две от тях бяха на френски.

 1. „Истории от академията за ловци на сенки“ – Касандра Клеър 

Наистина чудесна книга, която обожавам, има толкова много разяснения да света на ловците на сенки и самите герои. Чак сега, след като я прочетох, разбрах с колко много неща не съм била наясно. Пълното ревю тук. 5/5

Брой страници: 528


2. „L’élixir d’amour“ – Éric-Emmanuel Schmitt 

Още от първата книга на този автор, която прочетох, се влюбих в стила му. И тук той не изневерява на умението си всеки път да изненадва читателите си с нещо ново и различно. Размяната на писма между двамата разделени влюбени е запленяваща. 4/5

Брой страници: 152

3. „Ma vie avec Mozart“ – Éric-Emmanuel Schmitt 

Още една прекрасна книга на Шмит, съчетаваща музика и литература в едно. В комплект е с диск, който се слуша по време на четенето. Просто удивително преживяване! 3,5/5

Брой страници: 160


4. „Аз бях тук“ – Гейл Форман 

Няма какво да кажа тук. Просто нямам думи. Тази авторка винаги е знаела как да ме разплаче. Ревю на книгата тук. 5/5

Брой страници: 264

   Общо страници за месеца: 1104  

***

И така, това е краят, няма да правя никакви окончателни обещания, защото, както всички вече са научили или предстои да научат, аз рядко ги спазвам. Ще се постарая обаче през октомври най-накрая да кача ревю на „Всички наши грешни дни“ и „Повелител на сенките“. Възнамерявам също така да споделя и 3 част на „5 забранени книги“. А сега ви казвам лека нощ, защото утре ме чакат училище, входни, домашни и клуб по дебати. Au revoir!
Източник на снимката: 1

It’s Finally Fall Book Tag

Хей! Завърнах се! И знаете ли какво не съм правила от поне сто години? Познахте, книжен таг! Адски съм благодарна на Теди, че ме отбеляза в този. И така, нека да започваме.

1. През есента въздухът е чист и ясен: назовете книга с ярка обстановка.

Определено обстановката в “Пасажер” от Александра Бракен  е доста запомняща се и интересна. Цялото това пътуване през различни години и векове е запленяващо.

2. Природата е красива, но и умираща: назовете книга, която е красиво написана, но съдържа тежка тема като загуба или скръб.

Последната, която прочетох и за която се сещам е „Аз бях тук“ от Гейл Форман. Темата е доста тежка, да изгубиш най-добрия си приятел е сякаш да откъснат част от теб. Стилът на авторката, от друга страна, е уникален, интересен и увлекателен.


3. През есента училището се завръща: назовете нехудожествена книга, която ви е научила на нещо ново. 

Честно казано, нe чета много нехудожествени книги и в момента не мога да се сетя за конкретен пример.



4. За да ни е уютно, е хубаво да прекарваме време с близките си: назовете книжно семейство/група приятели, от които бихте искали да сте част.

Откъде да започна? Защо да  не избера Хари, Рон и Хърмаяни измежду всички останали възможности? Прекрасно е около теб да има хора, на които да знаеш, че можеш да се довериш дори с цената на живота си. Това е безценно! Въпреки това няма как да не спомена и че си умирам да бъда част от Двора на мечтите. Ах, Рис, Фейра и останалите са просто чудесното семейство!


5. Цветните листа се трупат по земята: покажете купчина книги, чиито гръбчета са с есенни цветове.

Моя снимка (знам, че е зле, но още се уча, don’t judge me).

6. Есента е перфектна за разказване на истории до огнището: назовете книга, в която някой разказва история.

Винаги са ми били приятни моментите в „Гневът и зората“, когато Шахризад разказва историите си на Халид.


7. Нощите стават все по-тъмни: назовете мрачно, зловещо четиво.

Хммм, тук вече се позамислих. Не си падам особено по мрачните четива, но ако трябва да спомена леко зловеща книга, която съм чела наскоро, това ще е „Сезонът на злополуките“ от Мойра Фоули-Дойл (въпреки че и тя беше по-скоро объркваща, отколкото страшна).


8. Дните стават все по-студени: назовете кратко, затрогващо четиво, което може да затопли нечий студен, дъждовен ден.

Обожавам „Целувка за Ана“, „Звезди за Лола“ и „Рисунка за Айла“ от Стефани Пъркинс. Перфектни са за един студен есенен ден до камината (или климатика в моя случай) с чаша горещо кафе (или чай) в ръка.


9. Есента се завръща всяка година: назовете старо любимо четиво, което желаете да препрочетете.

Вместо да започвам дългия и изтощителен списък, ето някои от нещата, които искам да препрочита: Топ 10 поредици за препрочитане.


10. Есента е перфектна за нощи, прекарани в четене: назовете любимите си уютни „аксесоари“ за четене.

Обожавам подвързиите за книги във всичките им форми. Толкова са сладки, удобни и меки!
Приятна и книжна вечер от мен!

Аз бях тук – Гейл Форман 

Коуди и Мег са неразделни.
А после най-неочаквано Коуди остава сама. Коуди е потресена и смазана от скръб след самоубийството на най-близката си приятелка Мег. Двете са споделяли всичко, но смъртта връхлита без предизвестие. Коуди отива в колежа на Мег, за да събере вещите ѝ и да ги изпрати у дома, и открива, че не знае още много за живота на приятелката си. За съквартирантите ѝ – самобитни и неописуемо различни от жителите на скромното им родно градче близо до Вашингтон. За Бен Макалистър – момчето с китара, подигравателна усмивка, свои собствени тайни и непоклатима почтеност. За опасен интернет форум и зловреден анонимен съветник. За шифрован компютърен файл, който ще постави под съмнение всичко, което Коуди мисли, че знае за Мег и за нейната смърт. Роман, съчетал умело криминална загадка, трагедия и романтика. Безмилостно откровен разказ за смелостта да продължиш напред след опустошителна загуба, да откриваш скрити черти на характера у себе си и у другите. Предизвикателен поглед към сложното естество на отговорността, съвременната роля на интернет за преломните решения на младите хора, предизвикателствата на съзряването и благородството да прощаваш.

 

***

Хей! Тук съм с ревю на книга, която купих от алеята на книгата и прочетох буквално за отрицателно време. От колко време вече е в списъка ми? Една година? Две? И аз не помня, но знам, че откакто прочетох „Да остана ли?“ и „Къде беше?“ съм влюбена в стила на авторката и дебна от засада „Аз бях тук“. Просто нямаше никакъв шанс да се измъкне от мен. 

А сега за самата книга. Ако очаквате блудкава и тъжна история за момиче, описващо в 260 страници колко му е тежко след загубата на най-добрата си приятелка, то много грешите. „Аз бях тук“ може да ви изпълни със сила, воля и желание за живот за седмици наред. На тези хора, на които дори веднъж им е минавала някога мисълта за самоубийство, показва какво наистина причинява както на семействата и приятелите им, така и на най-далечни познати, свързани косвено с жертвата. Фазите на вина, болка, отчаяние, но и осъзнаване, че колкото и да е тежко, все пак желанието за живот надделява са изразени по ясен, но ненатрапчив начин, сливащи се със сюжета на книгата. Разследването на самоубийството също е много интересно. Колкото Мег сама е взела решението, толкова е била и насърчена от неизвестен зложелател. Романтична история също не липсва, макар че и тя не е основна в книгата.


„Така ли става с лъжите? Първата изричаш трудно, втората – не толкова, докато накрая се откъсват от езика ти по-лесно от истините.“

Смесицата от мистерия, романтика и драма е опияняваща. Заплетените чувства са заразни, читателите изпитват емоциите и терзанията на героите. Какво бихте направили вие ако изгубите най-добрата си приятелка? Най-доверения си човек? По-добрата си половина? Не бихте могли дори да си го представите, нали? Аз също. Но Гейл Форман го прави вместо нас. И чувството е ужасяващо, дори само при четенето на книгата. Но в същото време увлича читателя до такава степен, че той не може да се откъсне докато не прочете книгата.


„Понякога срещаме хора, с които постигаме такава симбиоза, сякаш сме едно същество с една мисъл, с една съдба.“

Приключения, любов, приятелство, от едната страна, и смърт, страдание и вина, от другата. Добре дошли в един от най-лошите си кошмари и приятно пътуване.
И като заговорих за кошмари –  днес официално започва училището, лек ден и успех на всички печеливши!

5 книги/поредици, причиняващи безсъние

Хей! След като снощи стоях до 4 часа, дочитайки поредната книга, реших днес да отворя темата за интересните четива, причиняващи безсъние. Завладяващите книги може да са добър лек за много неща – от скука до депресия, но никак не спомагат за добрия сън. Нека си признаем – ако някой е по средата на ожесточена битка или заплетен романс, никога не би си казал „О, стана късно, ще си лягам.“. Сега, толкова скоро до 15 септември и началото на училището, за мен това е още по-належаща тема. Неизбежно е – пак ще има тъмни кръгове под очите и големи чаши кафе. Но нека да започваме и да съсипя още нечий добър сън (отсега предупреждавам, че нарочно пропускам „Хари Потър“, книгите на Риърдън и тези на Касандра Клеър и Сара Дж. Маас, подразбират се):

1. „Академия за вампири“ -Ришел Мийд

Цели шест книги аз прочетох за рекордно кратко време и то докато ходех на училище. Познайте за сметка на какво. Никак не съжалявам, но обикалянето на коридорите като полузаспало зомби и спането в час…все неща, които не са препоръчителни.

 

2. „Алена кралица“ – Виктория Айвярд 

Тук нарочно слагам само първата книга, защото втората не харесах, а третата още не съм и започнала (тук е частта, в която моля за мнения, дали е по-интересна от втората). Но да се върнем към „Алена кралица“: Внимание! Причинява безсъние, главоболие и  загуба на концентрация. Боже, книгите трябва да вървят с подобни етикети! Да си пробутам и ревюто, което, предупреждавам, е от най-старите.

 

3. „Гневът и зората“ – Рене Ахдие

Ох, обожавам тази книга. Просто е прекрасна, чудесна и не стига, че не можеш да спиш докато я четеш, ами и после шест нощи подред се чудиш какво ще стане после (аз и моите проблеми). Ако това не е достатъчно ето 8 причини да прочетете “Гневът и зората”.

 

4. „Аз, вещицата“ – Дебора Харкнес

Три прекрасни и ужасяващи книги от по над 500 страници. Какво може да се обърка? *смее се почти истерично в далечината*

 

5. „Саванти“ – Джос Стърлинг

Цяяяяялата поредица. Първо лишаване от сън, после сънища свързани с нея (не че си оплаквам). Със сигурност мога да заявя, че тези книги си заслужават повече от който и да е добър сън. Все пак какво – да не е жизненоважен или нещо подобно?

***

Шестата причина да не спя е кучето ми, но то официално не се брои за книга. А сега отивам да изхарча колкото се може повече пари на алеята на книгата. Предложения какво да си взема? Кои книги провалят безсрамно вашия добър сън?

Приятен и книжен ден от мен!

Истории от академията за ловци на сенки – Касандра Клеър, Сара Рийс Бренън, Морийн Джонсън, Робин Уосърман

Саймън Люис никога не си е представял, че ще стане ловец на сенки… Ала ето че сега има тази възможност. Днес той започва обучението си в Академията за ловци на сенки.

Присъединете се към Саймън и научете повече за славната история на Академията с помощта на Джейс Херондейл, Теса Грей и Магнус Бейн. В течение на неговото обучение, в книгата се появяват и други герои от „Реликвите на смъртните”, „Адски устройства” и „Тъмни съзаклятия”, както и от предстоящата поредица „Последни часове”.

                        ***

Хей! Време е да кача едно ревю на книга, която получих още на Коледа, като подарък, но завърших едва днес. Една част от историите прочетох през януари и може би мнението ми за тях ще е по-общо, тъй като съм забравила част от съдържанието. Грешката за това е моя, защото сама се убедих, че една от историите няма да ми хареса и по тази причина изоставих „Истории от академията за ловци на сенки“ чак допреди няколко дни, когато я преоткрих. Какво съм си мислела?! Та това е Касандра Клеър – гаранция за добре прекарано време с книга в ръка. Но много се отклоних, нека да започваме. Това е първото ми ревю на книга с кратки истории (10 на брой) и ще ме извините ако не е много добро.


1. „Добре дошли в Академията за ловци на сенки“ – Касандра Клеър и Сара Рийс Бренън

Тази история представя на всички както стария свят на нефилимите, добре познати от „Реликвите но смъртните“, така и прочутата Академия. Срещата с този нов Саймън, изгубил спомените си е както завръщане към стар приятел, така и запознанство с напълно непознат. В тази история за пръв път се запознаваме с учениците на Академията, които ще са с нас до края на книгата. Поне за мен беше адски интересно да видя какво се е случило със Саймън след събитията от Реликвите. Също така тук за пръв път така ясно е показана разликата между нефилими и мундани, превъзходството, което ловците на сенки чувстват над обикновените хора. Давам й 4/5 , защото срещата със старите познайници и новите герои беше интересна, но все пак липсват много приключения и битки (което все пак е нормално като за начало).


2. „Изгубеният Херондейл“ – Касандра Клеър и Робин Уосърман

Включете думата Херондейл където и да е и аз веднага ще се появя. Това е като капан за мигновено привличане на вниманието. Заедно с уроците в Академията и ежедневните занимания на Саймън, в тази история научаваме за сърцераздирателната участ на този ловец на сенки, показана е част от безмилостната бруталност, която Клейвът може да проявява на моменти. Слаб Херондейл? Не мисля. Просто човек, заблуден от най-голямата си слабост – безграничната, изпепеляваща любов. Определено в някои моменти, Касандра Клеър успя да ме просълзи. Със сигурност 5/5.


3. „Демонът от Уайтчапъл“ – Касандра Клеър и Морийн Джонсън

Да си призная, тази история си спомням най-малко от всички. Но разбира се, как да забравя, че Джейс и Уил, още двама от любимите ми Херондейловци се появяват! Тази история е изпълнена със забавни моменти, остроумни реплики и цели рояци от момичета, А може би и момчета, прехласнати по Джейс. Показват се моменти от обучението в Академията, а Теса разказва една удивителна история за събития, тясно свързани с Джак Изкормвача, който е не нещо друго, а демон. Какво изненада! Влюбена съм в историята, в Джейс и Уил – още повече, затова давам 5/5.


4. „Нищо освен сенки“ – Касандра Клеър и Сара Рийс Бренън

Тук вече направо си пищях. СИНЪТ НА УИЛ И ТЕСА СЕ ПОЯВЯВА!!! В тази част надникваме към образите на някои от героите, които ще присъстват в новата поредица на авторката. Джеймс е страхотен, не че може да е друго с подобен баща. За съжаление обаче и тук присъства достойният за презрение навик на някои нефилими да се подиграват и да отхвърлят различните от тях. Приятелите обаче могат да променят всичко дори в най-мрачните светове. Това е най-любимата ми история от всички. 5/5.


5. „Злото, което обичаме“ – Касандра Клеър и Робин Уосърман

Никога преди тази история не е имало ясно обяснение как е сформиран Кръгът и как Валънтайн е накарал толкова много хора да се присъединят към каузата му. Беше ми много интересно да разбера всичко това, да видя една различна гледна точка. Давам 4/5 и сега да добавя най-важното – Изи и Саймън са мнооого сладки заедно.


6. „На рицари, царе душите“ – Касандра Клеър и Робин Уосърман

Поредният пример за лошото отношение на Клейва към различните. Сърцераздирателната история на Хелън Блекторн, изпратена в изгнание само заради произхода си. В тази история се разказва и за Андрю и Артър, двама братя разделени след ужасни събития в двора на елфите. Интересна и увлекателна, „Но рицари, царе душите“ ни помага да разберем малко по-добре и света, изграден в „Лейди полунощ“. Получава 5/5, защото показва, че дори най-мрачните места и моменти, могат да бъдат осветени от любовта.


7. „Горчив език“ – Касандра Клеър и Сара Рийс Бренън

А сега нека отидем и в самия двор на елфите, за да се срещнем с брата на Хелън – Марк. Ловец на сенки, изоставен от Клейва на милостта на Дивия лов, въпреки всички саможертви и многобройните пъти, доказал лоялността си. Въпреки че знам че не всичко остава така и той отново ще срещне семейството си, съчувствието и тъгата за Марк Блекторн бяха истински. 5/5.


8. „Огнено изпитание“ – Касандра Клеър и Морийн Джонсън

Най-накрая се появи и история за приятелството на Клеъри и Саймън. Удивителна е силната им връзка и безкрайно доверие един към друг. Просто приятели, а защо не и нещо повече? Давам 4/5, защото да си призная на моменти се чувствах малко объркана.


9. „За безкрайна нощ“ – Касандра Клеър и Сара Рийс Бренън

Магнус. Алек. Малек. Малко синьо бебче. Мисля че това, макар и кратко, е пределно ясна причина веднага да дам 5/5 и да не обяснявам повече.


10. „На два пъти слизаха ангели“ – Касандра Клеър и Робин Уосърман

Защо Касандра Клеър никога на пропуска да ми разбие сърцето?! Това е жестоко! Просто нямам думи. Какво се случва тук ще ви оставя да разберете сами, но се пригответе за болка. Въпреки това 5/5.

                          ***


Ревюто стана дългичко, но все пак са десет истории. Написах тази рецензия малко неочаквано, но съм доволна, че опитах. Книгата наистина си заслужава и това е нещо, което може да се каже за всички произведения на Клеър. Ще зарадва феновете на „Адските устройства“, „Реликвите на смъртните“ и „Тъмните съзаклятия“ . А сега приятен ден, изпълнен с книжни приключения!



July & August Wrap-Up 

Хей! Реших да обединя книжата си равносметка за юли и август, защото за мой най-голям срам и разочарование за два месеца прочетох само десет книги. Разбира се, сега през септември смятам да наваксам с пълна сила и да чета като за последно, което до голяма степен наистина е така – училището започва. Ето и кои книги прочетох:

Резултат с изображение за wrap up

Юли:

 

1. „Слънцето също е звезда“ от Никола Юн (ревю тук)

Много лека и приятна книга, подходяща за свободното време. Споделила съм всичко в ревюто, затова тук само ще кажа че й давам 5/5.

 

2. „To All the Boys I’ve Loved Before“ by Jenny Han (ревю тук)

Честно казано, когато я прочетох, не знаех, че предстои да бъде издадена толкова скоро и на български. Това обаче в никакъв случай не ми попречи да й се насладя напълно. И тук всичко нужно е казано, и тук давам 5/5.

 

3. „P.S. I Still Love You“ by Jenny Han

Прекрасно продължение на първата книга, изпълнено с още добро настроение и романтични моменти. Въпреки това тук ще дам 4/5, защото не успя да ме заплени толкова много, колкото „To All the Boys I’ve Loved Before“.

 

4. „Monsieur Ibrahim et les fleurs du Coran“ Eric-Emmanuel Schmitt

Първата ми книга на френски за това лято и първата ми от този автор. Макр и кратка, беше невероятна и ме накара да потърся още книги на Шмит. Сега чета още една негова – „Ma vie avec Mozart“. Определено получава 5/5.

 

5. „Императрица Сиси“ от Габриеле Мари Кристен (ревю тук)

Първият ми исторически роман от доста време, който ми напомни какво удоволствие е да се потопиш в миналото. Отново давам 5/5.

 

Август:

 

1. „Единственият спомен на Флора Банкс“ от Емили Бар (ревю тук)

Прекрасна и занимателна книга, която прочетох доста бързо. Получава 4/5, всичко друго в ревюто.

 

2. „A Court of Wings and Ruin“ by Sarah J. Maas (ревю тук)

Ще бъда доста кратка. Ако има книга, която заслужава 10/5, даже 15/5, то това е тази.

3. „Кралицата в сянка“ от Сандра Гуланд (ревю тук)

Прекрасна книга, интригуваща и занимателна. Давам 5/5.

 

4. „Тартюф“ от Молиер

Още откакто гледах театралната постановка по пиесата, обожавам „Тартюф“. След като „Кралицата в сянка ми напомни за него, а още повече, че го имам в списъка със задължителни книги за училище, реших да го прочета. И без никаква изненада харесах „Тартюф“ толкова, че веднага давам 5/5.

 

5. „Шинел“ от Гогол

Ще го броя като отделна книга, защото така е и в списъка ми. Харесах го, но не останах толкова очарована, колкото от останалите. Може би при по-слаба конкурения би получил 4/5, но сега просто не мога да дам повече от 3/5.

 

***

Макар че списъкът ми с прочетени книги за тези два месеца е доста кратък, съм изключително доволна, че попаднах на толкова интересни четива. Сега силно се надявам през септември да имам също толкова добър късмет, въпреки че се насочвам към списъка с книги за училище. Какво друго ще чета не знам (предстои и алеята на книгата пълна с изненади), мога само да кажа, че скоро се очаква да кача ревю на „Всички наши грешни дни“ от Илан Мастаи, която завърших днес и смятам да броя към прочетените през септември. А кои книги прочетохте вие през юли и август? Бих се радвала на всякакви предложения, които да добавя към списъка си.

Приятна и книжна вечер!