P.S. Все още те обичам – Джени Хан

Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват.
Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.


                          ***

Хей! Отново имаше дълго отсъствие от мен, за което многократно ви се извинявам. А сега, след повторното прочитане на втората книга от „To All the Boys I’ve Loved Before“, най-накрая ще направя и ревю. 

Беше доста странно да чета една и съща книга първо на английски, после и на български, но преводът беше доста добър и бързо се адаптирах.

Някога имали ли сте чувството, че авторът планира нещо съвсем непредвидимо и вие сте го отгатнали, а после просто си случва най-очевидното? Защото аз точно в това положение се намерих. Това е една от малкото книги, в които не харесвам един от главните герои, но някак си колкото и да се опитва, Питър въобще не е моят тип. После се появява Джон Амброуз Макларън и аз си казвам „О, с него ще си допаднем!“, но уви. Въпреки това имам огромна надежда за това, което следва в третата книга и нямам търпение да я прочета, защото разбрах, че това е времето, когато ще захаресвам Питър най-накрая. Дано!

„Изглежда, сякаш ще продължи вечно, но не е така. Любовта може да си отиде, хората си отиват, дори не е нарочно. Няма никаква гаранция.“

Колкото до книгата, тук се развиват доста от драмите и старите вражди от първата, което е много забавно да се чете. Преминаването на Дженевив и Лара Джийн от най-добри приятелки към непонасящи се непознати и то само от злоба и завист е толкова реално, че човек да се замисли над собствените си взаимоотношения с най-близките. Също така семейството на Лара Джийн е уникално (кой не би завиждал за такива сестри!). Подкрепата и обичта им една към друга сякаш са безкрайни.

Друг много важен засегнат въпрос според мен е разликата в това как хората възприемат случаите, когато момиче направи нещо лошо и тези, в които момче извърши същото. Защото тук ясно се показва, че момичето бива заклеймено.

„Ето за това говореше Марго, за двойния стандарт. Момчетата си момчета, но момичетата трябва да внимават: за телата си, за бъдещето си, за хорското мнение.“

Да обобщя, аз наистина обожавам както първата, така и тази книга и много силно се надявам, че когато прочета и третата и отношението ми към Питър ще се промени. Прочетете я, няма да съжалявате! Сега лека и книжна вечер от мен! 
Благодаря на издателство Ибис за възможността!

Advertisements

The Mephisto Mark – Trinity Faegen


Raised by abusive relatives in Bucharest, Mariah learned to box up agonizing memories and put them in permanent mental storage. Now almost nineteen, she’s steadily overcoming her past, but when an enigmatic stranger walks into the pub where she works and the trajectory of her life changes yet again, she begins to wonder if she’ll run out of mental shelf space.
The only females unafraid of the Mephisto brothers are the extremely rare Anabo, born without Original Sin. Over one hundred years ago, Phoenix’s Anabo was murdered by his oldest brother and enemy, Eryx. Wrapped up in grief and guilt, Phoenix’s only outlet is planning takedowns of those who pledged their souls to Eryx. When Mariah is brought to Mephisto Mountain, he’s torn between his instinctive, powerful need to pursue her, and his certainty that he can never have her. 
Drawn into the world of the Mephisto, Mariah’s mental boxes begin to fly open, and all that keeps her from slipping off the edge is her unlikely, sexually charged friendship with Phoenix. He’s incredibly screwed up; she’s completely broken. It would take a miracle for them to find happiness. Then Eryx brings the war for Hell to a whole new level, forcing Mariah and Phoenix to make a choice that will bind them together for all eternity, or rip them apart forever.

***

„I want to be a part of you more than I’ve ever wanted anything in a thousand years of living.”

Хей! След като прочетох „Изкуплението на Кирос“ веднага се насочих към „The Redemption of Phoenix“. Просто този книга за мен беше колкото интересна, толкова и натоварваща и провокираща размисъл по някои тежки теми като насилието, жертвите му и последиците, които то има върху пострадалия. На моменти се усещах доста разтреперана и на ръба на сълзите, осъзнах колко е близка до всички тази тема, но как никой не се замисля, докато не пострада или той, или някой негов близък.

“It’s said that very young children who are abused don’t know it’s not normal, because that’s all they know.“

Тази книга беше доста по-сериозна и по-провoкираща от останалите две. Двама герои, които се борят с вътрешните си демони и ужасните си спомени, чувството за вина и неприязънта към самите себе си, трябва да открият както път към себе си, така и един към друг.

„She has problems, but so do you. And you’re both fixers who want to pick up what’s broken and make it work again, make something ugly into something beautiful. You’re perfect together because you have all the years ahead to fix each other.”

Не мога да не призная, че чувството на вина на Феникс и някои от неговите действия заради него доста ме подразниха, но накрая с пълна сила се зае да спечели сърцето ми и успя.

„Just like me, his love of books was solely because he’d figured out a way to live vicariously through fictional people. If he couldn’t climb Everest, he’d read about someone who did.“

Марая, от друга страна, е един от най-силните женски персонажи, за които някога съм чела. Трудно е да участваш във физически битки, но още по трудно е да се бориш със самия себе си и със спомените си. Това е една истински силна жена.

„She’s had some bad shit in her life, but that doesn’t make her wrong. It makes her wounded.“

Обобщено, обожавам тази книга и я препоръчвам на всички, защото разисква някои доста сериозни теми, на които трябва да се обърне по-голямо внимание,отколкото в момента. А сега приятна и книжна вечер на всички.

„I love you more than any guy has ever loved any girl in the history of the universe.“

Любов под прикритие – Джули Джеймс

Джесика Харлоу и Джон Шепърд, агенти от ФБР, имат зад гърба си общо минало, изпълнено със съперничество и взаимна неприязън. Двамата се сблъскват един с друг по време на обучението си в академията в Куантико и след като завършват, всеки от тях на драго сърце поема по свой собствен път. Шест години по-късно последното, което някой от тях очаква, е да се окажат партньори във важно разследване под прикритие. Но партньорството с бивш конкурент и съперник едва ли би могло да се случи в по-неподходящ и за двамата момент.

Джон се е разделил с приятелката си, след като я е хванал в изневяра. Изгубил общия им апартамент и няколко от най-добрите си приятели, той решава, че моментът е подходящ за ново начало и се кандидатира в елитния отряд за спасяване на заложници на ФБР.

Джесика, която наскоро се е развела с холивудски продуцент и се е завърнала от Лос Анджелис, също търси ново начало и изгаря от желание да се докаже в новия си офис.

За да заловят корумпиран политик от Флорида, двамата ще трябва да намерят начин да работят заедно в екип. Задача, която се усложнява още повече, когато като част от разследването са принудени да отседнат в романтичен морски курорт. Но неочаквано и за двамата страстта зад непрестанните им препирни заплашва да направи работата им още по-трудна…

 

***

Хей! Нека поговорим за ваканцията – щастие, време за четена на книги, за жалост последната отдавна изтече, но пък остави доста добри спомени. И „Любов под прикритие“ определено е един от тях. 

Сега, да започна от самото начало. Виждам резюмето и в главата ми започват да се въртят следните две неща – любов, агенти на ФБР, любов, агенти на ФБР…и така още около сто пъти. Книгата съчетава две от перфектните ми представи за бъдещето – първо, след като осъзнах, че не мога да съм престъпник, злодей и т.н., аз разбира се се насочих към агент на ФБР (защо не?), и, второ, кой не обожава идеята за връзка, която е изпълнена с приключения и опасности (добре де, може би много хора, но аз не съм един от тях)?

Романтиката тук беше в доста добре премерено количество – нищо прекалено сантиментално и сълзливо, но пък все пак я имаше и то доста добре представена. Обожавам това, че при героите има преминаване от доста силна антипатия, зародила се преди години, към напълно различни чувства един към друг – приятелство, любов, привличане, разбиране.

Просто беше перфектно. Намерих само една негативна страна на книгата – липсата на много битки, екшън, престрелки, нещата, които човек си представя като чуе ФБР, но може би това произтича от любовта ми към приключенията и признавам, че е леко нереалистично очакване, поради простата причина, че това е любовен роман.

Много ми хареса, че в „Любов под прикритие“ за разлика от повечето подобни романи, наистина има цялостен и развит сюжет, добре изградени образи на героите.

Препоръчвам я на всеки, който търси малко почивка от ежедневието, натоварването и иска да се отпусне някъде с книга в ръка. Чете се много бързо и не е никак натоварваща. Аз лично скоро ще започна и другите книги на тази авторка, защото пише наистина добре и стилът й ми допада, а и точно в момента също имам нужда от почивка.  Имам няколко подготвени ревюта, като започнем с това, и в следващите дни обещавам да съм по-активна. А сега au revoir и приятна и книжна вечер!

Благодаря на издателство Ибис за възможността!

5 забранени книги (3 част)

Първо, честит празник на всички! Второ, най-нахално да се похваля – спечелих основна стипендия от 1000 стипендии (юпииии!). И тъй като напоследък нямам много време да чета (училище и прочее), дойде време за 3 част на забранените книги (ето 1 и 2). Внимание, готови, старт:

1. „Доктор Живаго“ от Борис Пастерник 

Тази книга е забранена в миналото, защото разказва за болшевишката революция. Под натиска на съветските власти авторът дори отказва Нобелова награда.

2. „Задочни репортажи за България“ – Георги Марков

Още една книга изкупителна жертва на комунистическата цензура. Самият автор е убит в Лондон от агент на Държавна сигурност. Интересното е, че части от книгата му се изучават в училища в Полша, Чехия и Унгария.

3. „Дневникът на Ане Франк“

Тази книга, придобила огромна популярност още след издаването си, е забранена в Ливан. И защо? Защото, представете си, описва евреите по позитивен начин.

4. „Моята борба“ от Адолф Хитлер 

Не мисля, че някой изобща е изненадан, че тази книга е включена в списъка. Първоначално забранена в Германия, тя е издадена в съкратен вариант през 2015. До 1992г. не се появява в Полша, а в Аржентина все още е незаконна.

5. „Кладенецът на самотата“ от Радклиф Хол

Тази книга е заклеймявана и обявявана за аморална в миналото само защото разказва за любовта между две жени. Интересното е, че дори не съдържа любовни сцени.

***

И така, това беше от мен за днес. Тъй като съм във ваканция тези дни ще качвам по-често. А сега приятна и книжна вечер!

Изкуплението на Кирос – Тринити Фейгън

Когато Джакс и Саша срещат Джордан Елис за пръв път, те веднага разбират, че тя не е обикновена тийнейджърка. Освен че е дъщеря на президента, е и Анаво – жива потомка на Ева и безценен дар за братята Мефисто. Това, което не знаят обаче, е, че Ерикс има дяволски план да отвлече момичето и да зароби душата на нейния баща. Ако планът му проработи, последствията ще са катастрофални. За да предотвратят това, момчетата трябва да влязат в надпревара с времето. Вълнуваща история, преливаща от романтика, опасности и интриги, „Изкуплението на Кирос“ ще ви потопи отново в митичния свят на „Заветът Мефисто“.

                        ***

Хей! Последните три дни бях в настроение да чета нещо романтично. И какъв по-добър избор от втората книга в „Заветът Мефисто“? Преди две години бях толкова впечатлена от „Изкуплението на Аякс“. Не знам защо още тогава не започнах и „Изкуплението на Кирос“, но явно не е било правилното време. Затова пък сега, тази книга ме грабна от първата страница и ме държа да последната. И, боже, чувствата, които предизвика! Сълзи и смях, гняв и нежност – чудесен коктейл от емоции за почивните дни.

„…сълзите нищо не променят. Далеч по-добре е да гледаш напред и да правиш каквото е необходимо.“

Много харесах как в тази книга силата и смелостта на Джордан се равняват на тези на Кирос. Беше ми омръзнало от баналната и меко казано дразнеща представа за слабото момиче и силното момче. Това тук беше една истинска глътка свежест.

Кирос е предводител на братята си и носи най-тежкия товар от всички. Скръбта му за по-големия му брат е огромна, но трябва да я прикрива от всички. Въпреки това беше толкова забавно докато четях историята от неговата гледна точка. Цялата общност на братята Мефисто е едновременно страшно запленяваща и малко странна. Самият процес, през който Кирос преминава, от син на Ада да се превърне в романтичен приятел, борещ се за вниманието на Джордан, може да разтопи сърцето на всеки.

„Беше много повече от романтичен. Беше мъдър и силен, и напълно отдаден на хората, които обичаше“

Джордан, от друга страна, е силна, независима, живее в лукс и е дъщеря на президента. Миналото й обаче далеч не е от най-хубавите. С разкриването на някои от тайните от детството й бях доста разтърсена. Мисля, че нея я харесвам повече и от Саша, което се постига наистина много трудно.

 

„Не е лесно да си чиста по дух в свят, който е потънал в мрак.“

 

Насочвам се към третата книга и се надявам и тя да ми хареса толкова, колкото тази. Това, че към домашни, уроци и различни клубове комбинирам четенето на три книги едновременно е доста голямо предизвикателство за мен, но се надявам да се справя. А сега приятна и книжна вечер на всички!

                       ***

Цитати:

„Каквото и да ти направят, всичко е поправимо, запомни, важното е да оцелееш. Нищо не трае вечно, освен смъртта.“


„Истинското доказателство за силата е саможертвата.“


„Скърбенето е пълна загуба на време.“


„Във всяка битка има губеща страна, но преди всичко трябва да има битка. Тя даде всичко от себе си, преди да се предаде. А ти не даваш нищичко, затова нито печелиш, нито губиш. Само заемаш пространство.“


„Най-добрият начин да скриеш нещо, е да го изложиш на показ, понеже никой не забелязва обичайното.“


„Никой не заслужава да му се случват гадости, даже и онези, които не са прекрасни хора. Но животът раздава и лоши карти наред с хубавите и все на някой се пада късата клечка.“


„Няма такова нещо като съдба. Има свободна воля и избор, а също и случайни събития като пожари и наводнения, и катастрофи, и паднали самолети, и престъпни действия. Хората чисто и просто извървяватживота си. Понякога нещата се нареждат, понякога не, но в крайна сметка е важно единствено как са се държали с другите.“


„Някой ден ти и твоето поколение ще ръководите страната и пак ще се сблъсквате със същите проблеми, понеже проблемите винаги са едни и същи. По-добре се радвай на малкото, което ти е останало от детството, защото един ден ще се събудиш със сериозни отговорности.“

Две години като блогър!

С два дни закъснение (опа!) искам да отбележа този важен ден за мен. Точно от две години вече споделям в интернет мнението си за книгите. Няма да отбелязвам рожден ден на блога, защото смених първия си с този и става малко объркано. Както и да е, честит рожден ден на моето „аз“ в света на блогърите! Ще го отбележа като споделя малко повече факти за себе си (в точност 20).

1. Обожавам да танцувам. Ходя на народни танци от 9 години вече. Наскоро започнах да ходя и на зумба.

2. Не мога да живея без кафе.

3. Родена съм в Охрид, Македония.

4. Обичам всякакви сантиментални цитати.

5. Уча френски, английски, три години учих руски (все още не знам почти нищо) и испански.

6. Имам куче на 7 месеца, казва се Пърси и е Джак Ръсел териер.

7. Обожавам да се смея и го правя в най-неуместните моменти.

8. Имам прекалено много енергия за изразходване.

9. Правя всичко според настроенията си (чета, пиша, излизам с приятели).

10. По принцип изяждам невъобразими количества храна.

11. Ужасно съм срамежлива, не ме бива нито да говоря, нито да си пиша с непознати.

12. Наскоро започнах да ходя на клуб по дебати и вече искам да заменя почти всичките си предмети с него.

13. Може би трябваше да започна с това, че живея в София, в 10 клас съм и уча в 9ФЕГ.

14. Изтезавам Калина да ме снима във всеки свободен момент.

15. Обичам синьо и числата 3, 9 и 333.

16. Искам да бъда журналист, писател или лекар (не знам как като ме е страх от кръв).

17. Искам да съм герой в книга, но съм прекалено страхлива, за да бъда.

18. Обичам всичко свързано с романтика, прекалено съм сантиментална.

19. Ако можех бих живяла на храна от закусвалните за бързо хранене.

20. ОБИЧАМ БЛОГА СИ!

Ето ви 20 хаотично разбъркани факта за мен, които вероятно никога няма да ви потрябват. Свободни сте да продължите с живота си. Лека вечер!

Eliza and her monsters – Francesca Zappia

  Her story is a phenomenon. Her life is a disaster. 

In the real world, Eliza Mirk is shy, weird, and friendless. Online, she’s LadyConstellation, the anonymous creator of the wildly popular webcomic Monstrous Sea. Eliza can’t imagine enjoying the real world as much as she loves the online one, and she has no desire to try. Then Wallace Warland, Monstrous Sea’s biggest fanfiction writer, transfers to her school. Wallace thinks Eliza is just another fan, and as he draws her out of her shell, she begins to wonder if a life offline might be worthwhile. But when Eliza’s secret is accidentally shared with the world, everything she’s built—her story, her relationship with Wallace, and even her sanity—begins to fall apart.

                 ***

 Хей! Дойде време да напиша рецензия на книга, за която прочетох доста добри ревюта, а също и чух фразата „Моля, моля, прочети я!“ поне хиляда пъти. Затова ето един неочакван пост – днес ще пиша за „Eliza and her monsters“. Питате се добра ли е? Перфектна е.

„Disappearing is an art form, and I am its queen.“

Илайза (която аз не спирам да наричам Елиза, просто ми звучи по-добре) е един прекрасно изграден персонаж, с когото доста хора могат да се асоциират – включително и аз малко или много. Признавам, някои черти в характера й понякога ме дразнеха, но като цяло за мен гледната й точка и отношение към света не бяха чужди. Това, че създава нещо свое, много популярен интернет комикс, още повече ме накара да я харесам.

​“That computer is my rabbit hole; the internet is my wonderland. I am only allowed to fall into it when it doesn’t matter if I get lost.“

Освен главната героиня, разбира се, обикнах и нейния love interest. Уолас (нямам представа дали името на български е така, имам склонност да си измислям) е буквално перфектното момче – атлетичен, умен, хубав, пише, чете и т.н. и т.н. Признавам, че в края на книгата имаше един момент, в който мнението ми за него малко се развали, но все пак като цяло си остава мой любимец.

„…there comes a point in every girl’s life where she reaches a crossroads: a night alone with her sweatpants and her favorite television show, or a party with real, live, breathing people.“

Освен комикса на главната героиня и неизбежните проблеми и драми в гимназията, са засегнати и проблемите в комуникацията между тийнейджърите и родителите им, което на мен лично доста ми допадна. Много хубаво е показана тази граница в разбирането, където то е недотам добро, как родителите невинаги напълно осъзнават мислите и мотивите на децата си.

„I never thought about the fact that while my family bugs the shit out of me, they are my family, my flesh and blood, still working as a whole unit.“

Сега това може да звучи странно, но тази книга малко ми напомня на комбинация между „Фенка“ и „Кажи ми три неща“. И все пак е доста различна, ако сте чели другите две не очаквайте да отгатнете сюжета на тази – аз лично на няколко места останах доста изненадана, къде приятно, къде не чак толкова.

„The things you care most about are the ones that leave the biggest holes.“

Май ревюто стана малко кратко и хаотично, за което се извинявам, но страшно много ми се спи, а от доста време не съм качвала нищо, така че засега ще е така. Лека нощ на всички и много книжни сънища!

                 ***

♡Цитати♡

„What’s the point of being alive if you don’t do what makes you happy? What good is a career that makes you money if you hate yourself every day you do it?“

„And you get what I mean when I say I don’t want to spend my life doing something I hate. If you know what you’re meant to do, if you know what you love, why not do that?“


„Ideas are the asexual reproduction of the mind. You don’t have to share them with anyone else.“


„Truth is the worst monster, because it never really goes away.“


„She drew so many monsters that she became a monster herself.“

„Broken people don’t hide from their monsters. Broken people let themselves be eaten.“


„It’s so much easier to deal with people when you feel like they can’t touch you.”


„My point is, we ascribe value to the things we care most about, but sometimes we don’t stop long enough to take a look at the bigger picture.“


„Creating art is a lonely task, which is why we introverts revel in it, but when we have fans looming over us, it becomes loneliness of a different sort. We become caged animals watched by zoo-goers, expected to perform lest the crowd grow bored or angry. It’s not always bad. Sometimes we do well, and the cage feels more like a pedestal.“ 


„We create art for many reasons—wealth, fame, love, admiration—but I find the one thing that produces the best results is desire. When you want the thing you’re creating, the beauty of it will shine through, even if the details aren’t all in order. Desire is the fuel of creators, and when we have that, motivation will come in its wake.“


„Like life, what gives a story its meaning is the fact that it ends. Our stories have livesof their own—and it’s up to us to make them mean something.“


„But motivation doesn’t come from nowhere. Like any good monster, you have to feed it.“