Среща с Джос Стърлинг!

Хей! Знам, че от доста време не съм писала, но това просто нямаше как да не го споделя. СРЕЩНАХ ЕДНА ОТ ЛЮБИМИТЕ СИ АВТОРКИ (Не съм особено добър фотограф)!

Вярно, че едва успях да промърморя няколко думи в нейно присъствие, спънах се на път за автографа, а снимката ми с нея е толкова трагична, че не бива да бъде показвана никога повече. Но всичко това си струваше – чух какво я е вдъхновило от първо лице, докоснах се до начина, по който измисля описания на героите и не на последно място получих автограф на „Кристал“ (любимата ми книга от поредицата).

Толкова съм въодушевена от всичко това, току що се прибрах и веднага седнах да пиша, за да споделя всичките емоции. А още по-добре беше, че цялото това изживяване беше споделено с приятели и много смях след като видяхме резултата от трагичната си снимка, която в никакъв случай няма да споделя тук (но все още ме боли коремът от смях). Нямам думи, с които да изразя как се чувствам, беше перфектно и определено ще запомня тази среща още дълго време. Обещавам скоро да кача и ревю, а след като споделих въодушевлението си и тук отивам да се хваля на всеки, когото срещна, че СРЕЩНАХ ДЖОС СТЪРЛИНГ! Приятна и книжна вечер, изпълнена с много усмивки!

Advertisements

Alex, Approximately – Jenn Bennett

The one guy Bailey Rydell can’t stand is actually the boy of her dreams—she just doesn’t know it yet.
Classic movie fan Bailey “Mink” Rydell has spent months crushing on a witty film geek she only knows online as Alex. Two coasts separate the teens until Bailey moves in with her dad, who lives in the same California surfing town as her online crush.
Faced with doubts (what if he’s a creep in real life—or worse?), Bailey doesn’t tell Alex she’s moved to his hometown. Or that she’s landed a job at the local tourist-trap museum. Or that she’s being heckled daily by the irritatingly hot museum security guard, Porter Roth—a.k.a. her new archnemesis. But life is a whole lot messier than the movies, especially when Bailey discovers that tricky fine line between hate, love, and whatever it is she’s starting to feel for Porter.
And as the summer months go by, Bailey must choose whether to cling to a dreamy online fantasy in Alex or take a risk on an imperfect reality with Porter. The choice is both simpler and more complicated than she realizes, because Porter Roth is hiding a secret of his own: Porter is Alex…Approximately.

***

Хей! Изобщо не планирах да чета тази книга до четвъртък, когато научих за нея. Разбира се неорганизираното ми аз остави всичко друго и започна да чете, докато не стигна до края не се успокои. Но мисля че точно това беше глътка свеж въздух, нещо, от което определено имах нужда.

„It’s hard to think about next week when you’re not sure if you’ll even make it through today.“

Тази книга е толкова сладка и очарователна, изпълнена е с надежда, щастливи моменти, показва ни как млади хора преодоляват несигурността и старите травми само за да бъдат заедно и да се доверят напълно един на друг.

„…misfortune either breaks people apart or brings them closer.“

Най-прекрасната за мен част е, че Минк и Алекс (Бейли и Портър) се срещат не веднъж, а два пъти и се влюбват в двете си различни лица, без да знаят, че това всъщност е един и същи човек. Отне ми доста от така нужния сън да стигна до точния момент на осъзнаването (т.е. края на книгата). Очарованието идва от това, че тези двама герои щяха да се срещнат по какъвто и да е начин, защото те сякаш са направени, за да бъдат заедно.

„Surfing the Pipeline or rocket to the moon, we’ll find each other.“

Още един аспект от чара на книгата е това, че всяка от главите започва с цитат от филм, който подхожда на моментите, а и на страстта на двамата герои към киното (сега се насочвам към компютъра, за да изгледам всички споменати филми, без съмнение). Двамата герои изглеждат толкова различни, пълни противоположности, които нямат нищо общо помежду си и въпреки това си пасват идеално. А после се появява общата страст към старите филми.

„We all really do contradict ourselves and contain multitudes. How do we even figure out who we really are?“

Прочетете тази прелестна история, няма да съжалявате. Уникална книга за надеждата, любовта и неочакваните срещи. В момента се опитвам да намеря друга подобна, но не ми се получава, определено мога да кажа, че обожавам „Alex, approximately“. А сега лека и книжна вечер от мен!

„If you don’t pay attention tohings, they wander off.“

Жулиета – Ан Фортие

Легендарна любов, опасно пътуване и една неразкрита тайна… Джули Джейкъбс наследява ключ за сейф в Сиена, който ще я отведе до старо семейно съкровище. Не след дълго е въвлечена в заплетено и опасно пътуване в историята на предшественицата си Жулиета, чиято легендарна любов към един младеж, наречен Ромео, разтърсила средновековна Сиена. Когато пътищата на Джули се кръстосват с потомците на семействата, обезсмъртени в прочутата пиеса на Шекспир с кръвната си вражда, тя ще осъзнае, че едно проклятие все още е в сила, и тя е следващата жертва. Изглежда, че единственият човек, който може да спаси Джули от съдбата й, е Ромео – но къде е той?

***

„…великата любов носи велика мъка.“

Хей! Знам, че не съм писала от доста време и искрено съжалявам, но като компенсация, сега искам да ви разкажа за една книга, която току що прочетох и която искрено ме заплени.

„Всичко, което разказваме, са приказки. Но нищо не е само приказка.“

Това е една различна история за Ромео и Жулиета от шекспировата. Преплитат се две сюжетни линии – за влюбените през 1340 година и за днешните им наследници. Древни проклятия, неразкрити мистерии, безценни съкровища и истинска любов – какво повече да се иска от една книга? И ако това не ви е убедило да я прочетете – действието се развива в Италия.

„…доброто може да загуби силата си, ако няма зло, с което да се бори.“

Винаги съм смятала шекспировите Ромео и Жулиета за твърде предвидими, слабохарактерни и дори скучни. Този нов поглед към познатата трагична история е доста освежаващ. Тук чувствата, мислите и желанията на героите са описани, усещат се доста по-близки до читателя.

„…сладкодумен разказвач с интересни лъжи привлича повече вниманието, отколкото честен досадник.“

Историята е малко изменена, но едно нещо е еднакво – трагичният край. Който тук обаче в наши дни може да бъде поправен. В тази книга „Ромео и Жулиета“ е представена не толкова като история на трагичната любов, колкото като игра за надмощие, власт и пари, от която страдат младите и чувствата им.

„…историята се интересува повече от онези, които живеят, за да унищожават, отколкото от хората, посветили се на благородни дела като защита и милосърдие.“

Но какво ще стане ако двамата влюбени имат втори шанс в наши дни? Това ни дава „Жулиета“ – един нов поглед, надежда, че трагичните събития могат да бъдат поправени дори 600 години след това.

„Мощта на омразата може да те накара да полетиш, но никога няма да се получи.
Намръщих се объркано.
— Е, какъв тогава е номерът?
— Обичай небето.“

Самата книга е толкова увлекателна, че човек започне ли да я чете, не може да спре до самия край. Има множество обрати в сюжета, които да поддържат интереса на всички. До последно мислех, че съм разгадала всичко, което предстои да се случи. Е, останах доста изненадана от последвалите събития.

„Вярвам, че за всяко проклятие има благословия.“

Съкровище, което хората търсят от години и за което са готови да загубят живота си, древни ритуали, страшно проклятие и втори шанс за двама влюбени, загинали по трагичен начин заради кроежите на безскрупулни благородници. Добре дошли в света на Салимбени, Марескоти и Толомей – древни семейства с още по-древна вражда и предразсъдъци, живеещи в Сиена както през 1340 година, така и днес.

„Ако хората не са родени глупаци, могъществото и ласкателствата определено им помагат да станат такива.“

Вземете книгата и я прочетете! Сигурна съм, че няма да съжалявате. Приятна вечер, изпълнена с книжни приключения!

„…предпочитам да те имам за цял живот, отколкото да те обичам и да те загубя.“

Geekerella – Ashley Poston


Geek girl Elle Wittimer lives and breathes Starfield, the classic science-fiction series she grew up watching with her late father. So when she sees a cosplay contest for a new Starfield movie, she has to enter. The prize? An invitation to the ExcelsiCon Cosplay Ball and a meet-and-greet with the actor slated to play Federation Prince Carmindor in the reboot. With savings from her gig at the Magic Pumpkin food truck and her dad’s old costume, Elle’s determined to win – unless her stepsisters get there first.
Teen actor Darien Freeman used to live for cons – before he was famous. Now they’re nothing but autographs and awkward meet-and-greets. Playing Carmindor is all he has ever wanted, but Starfield fandom has written him off as just another dumb heartthrob. As ExcelsiCon draws near, Darien feels more and more like a fake – until he meets a girl who shows him otherwise. But when she disappears at midnight, will he ever be able to find her again?

***

„Look to the stars. Aim. Ignite.“

Хей! Преди няколко дни завърших „Geekarella“, но чак сега се сещам да кача ревюто. Като цяло книгата беше страхотна и не съжалявам за нито една отделена секунда.

„Crying doesn’t fix things. It doesn’t bring anyone back.“

В началото героинята ми се струваше доста слабохарактерна. Дразнех се от това, че не намира сили в себе си да се опълчи на тираничната си мащеха и доведени сестри. Обаче после се запитах дали ако бях на мястото на Ела бих го направила. Ако животът ми и това дали ще остана на улицата зависеха само от подобни хора и аз нямах право на собствен избор? Възвърнах си веднага симпатиите към героинята и дори изпитах съчувствие към нея.

„I won’t say that she is perfect, or that she is the most beautiful girl I have ever seen, but the moment her gaze finds mine, she’s the best parts of the universe. She’s a person I would love to spend a lifetime with on the observation deck of the Prospero.“

По същия начин се съмнявах и в силата на Дейриън. Известен актьор, който може да има всичко, което поиска, на все още изпълняващ всичко, каквото поиска баща му. И тогава прозрението ме удари. Не в една или две коренно различни книги се среща това. Децата се опитват да направят всичко само за да привлекат вниманието на родителите си – изпълняват каквото им се каже и се опитват да достигнат съвършенство. Но все нещо като че ли не е достатъчно. И тук случаят е същият. Одобрението така и не идва, само нови и нови изисквания и забрани.
А спасението и за двамата недоразбрани, отхвърлени и самотни по свой си начин герои се намира на едно и също място – „Starfield“. Като човек, който обича да се заравя в книгите и да се изолира от света напълно разбирам чувството. Спасението може да дойде от много различни места – сериали, книги, филми. Въображението е могъщо оръжие, а асоциирането с герои със силен характер и дух може да възвърне загубената вяра в доброто у хората. А знанието, че не си сам и има още много фенове обединени от един и същ fandom – това крепи Ела през трудното ежедневие и дава на Дейриън сили да се справи с поредното предизвикателство.

„…if you believe in yourself and have a few good friends, then you can do anything.“

Прекрасна книга, която е лека за четене и е подходяща за почивка и забавление. В същото време са засегнати и доста важни теми. А най-важното е, че ни дава възможност да се потопим в една от приказките от детството, разказана в малко по-различен вариант. Отпуснете се и четете! А сега лека и книжна вечер!

„…the impossible is only impossible if you don’t even try.“

Толкова близо до хоризонта – Джесика Кох

Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани – самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено – тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.
Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и – далеч от близки и родина – се бори за нормален живот.
Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето…

***

„Един ден – подхвана той – мен вече няма да ме има. В момента, в който се доближиш до хоризонта, може би ще се доближиш и до мен…“

Хей! Този път дори не знам как да започна. Толкова много емоции, толкова много чувства в едно! Сега прочетох и последната страница на „Толкова близо до хоризонта“ и направо не мога да си намеря място.

Истинска история, но изпълнена с толкова много тъга, че направо е нереално. Не знам дали бих успяла да си възвърна доброто настроение, докато четях книгата, ако междвременно не бях гледала филми на Дисни. От друга страна, точно преди изпита по френски стигнах до съществената част и като че ли вече не се притеснявах толкова, защото осъзнах, че в живота има много по-сташни и важни неща. Темите за насилието, травмите и нанесените както физически, така и душевни вреди са доста трудни за осъзнаване, но пък и такива, за които хората често си затварят очите и отминават само за да продължат с нормалното си щастливо съществуване. „Толкова близо до хоризонта“ показва това, което се случва около нас, но ние сме прекалено слепи да забележим.

„Повечето хора имат безкрайно мното време в живота си. Живеят осемдесет години и повече, ала не използват времето си. Пилеят го на дивана, пред телевизора или на компютъра. Нямат време за онова, което прави живота наистина достоен за живеене. Нямат време за другите хора, за приятелите и семейството, за приятелството с куче и за красотите на природата. Изгубили са вниманието си.“

Колко е несправедлив животът! Дани има красота и богатство, но за какво му е това, като няма най-важното – време? Това е още нещо, за което книгата ни кара да се замислим. Как похабяваме времето си, вместо да се радваме на всеки един миг, всяка секунда и минута. Материалните придобивки и физическия облик много често са недастатъчни, за да се постигне щастие, но с достатъчно време, всеки може да си създаде прекрасен живот.

„Съдбата е жестока измамница. Разпределя симпатиите си със студено сърце, произволно, изобщо не се интересува какво е почтено или има смисъл.“

Едно нещо ме изуми. Това, че духовната връзка между хората може да бъде толкова силна, че когато с единия се случи нещо и другият да го усети. Кристина и Дани- пример за истинско приятелство, крепящо се на силна емоционална и духовна връзка. Като две различни форми на едно и също същество. Дефиницията за сродни души.

„Никой не изчезва просто така, Дани. Една част остава завинаги. Наречи го душа, наречи го, както искаш. Нещо остава. В сърцето, в спомена. В заобикалящата ни природа, в светлината и във вятъра. Ти сам го написа.“

А любовта между Дани и Джесика може да е кратка, но определено ще бъде запомнена завинаги и е оставила голям отпечатък. Това е една вдъхновяваща и истинска прекрасна история, която може да промени начина, по който гледаме на света.

„Той беше част от мен, моята втора половина, моят еликсир на живота. Без него нямах желание за нищо, нямах мотивация, не изпитвах задоволство. Имах чувството, че са ме лишили от кислород.“

Само един съвет: ако четете на публично място, се подгответе за доста странни погледи, когато се разплачете (защото това е неизбежно). Въпреки това вземете книгата и вижте сами колко е прекрасна! Лека и книжна вечер!

А сега за всички, които празнуват Свети Валентин:

„Когато двама се обичат, всичко е възможно. Никога не казвай никога!“

Честит празник!

Каравал – Стефани Гарбър

Каквото и да сте чували за Каравала, действителността надхвърля чутото. Каравалът е повече от игра или представление. Ако на света съществува магия, най-вероятно е да я намерите именно там.

***

Хей! Току що завърших една доста различна, дори странна книга, бих добавила, която ме изпълни с противоречиви емоции. Важното е, че в края те бяха щастие и надежда (и нетърпение за втора книга).

„Надеждата е могъщо нещо. Някои твърдят, че е вид магия. Ефемерна и изменчива. Но и малко надежда понякога стига.“

Признавам, че докато не се нагодих към динамиката на „Каравал“, имах доста смесени чувства към книгата. После, с течение на главите, бавно, но сигурно, започнах да свиквам с ритъма и да се възхищавам на стила на авторката, на прекрасната история с множество обрати и описания на предмети и усещания, постигнати с помощта на чувства. И въпреки това, аз нямах представа какво ще се случи в края, защото всичко се разбира тачно в последните 30 страници. Когато вече бях готова да оставя книгата и да си поплача хубаво, историята буквално се преобърна с главата надолу. Защото в Каравала наистина нищо не е такова, каквото изглежда.

„Всеки човек има властта да промени съдбата си, стига да е достатъчно смел и да се бори със зъби и нокти за най-съкровеното си желание.“

От самото начало се възхищавах на Скарлет с нейната жертвоготовност, решителност и упорство, за това, че би дала всичко за по-молката си сестра. Колкото до Тела обаче, нека да кажем, че доста сгреших с прибързаното си негативно мнение за нея, ще ви оставя сами да откриете защо. Тези две сестри ме изумиха със силата си, въпреки всички жестокости и предателства, които са изживели, причинени от най-близките им хора, у тях остават борбеност и желание за живот и приключения. И всичко това, подплатено с щипка вълшебство от приказните истории за Каравала. Джулиан,от друга страна, може да бъде описан с доста епитети- красив, неблагонадежден, арогантен, самовлюбен…или с други думи – просто идеален. За него ще трябва да откриете също сами като вземете книгата в ръце.

„Винаги ли мислиш само какво трябва да дадеш, а не какво ще получиш? Някои неща си струват да ги преследвани независимо от цената.“

Изключително много ми допадна това, че историята не е поредният зле написан романтичен роман, който си мъчи да достигне някакъв смислен сюжет, а истинска приказка, разказваща за безкрайната любов и преданост на две сестри, които биха направили всичко една за друга. Наистина препоръчвам „Каравал“ на всички, защото всеки се нуждае от приказни вълшебства и сбъднати желания от време на време. Лека и книжна вечер на всички!

„…всеки човек получава право на едно невъзможно желание, стига да го желае по-точно от всичко, а с малко късмет ще намери и магия, която да му помогне.“

Вестители – Цветелина Владимирова

Ксения е 19-годишно момиче, чийто живот завинаги се променя с жестокото убийство на родителите ѝ. Но мистерията около смъртта им е само една малка част от пъзела, в който се превръща настоящето ѝ. Необясними халюцинации и ужасяващи сънища започват да тормозят Ксения, докато един ден непознат и мистериозен мъж я отвлича. Игор Алешкин. Неспособна да избяга, Ксения е принудена да замине с него в Москва, защото той я е издирил, не само да я предупреди за смъртната опасност, която я преследва, но и да опази живота ѝ.
Безкрайното преследване се превръща в битка на живот и смърт, в която Ксения трябва да избере на кого да се довери и да приеме истината за това коя е – потомка на тайно общество от хора, наречени вестители, които са посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Но зад заплахата и нарастващата сила на кръвожадните, се крие дълбоко заровена тайна, която може да предрече съдбата на хората и вестителите.

***

Хей! Тук съм с ново ревю, този път за прекрасна книга и то написана от българска авторка! Да си призная, винаги преди да започна да чета произведение, написано от сънародник, изпитвам известно съмнение и предубеждение. Този път обаче това беше напълно напразно. Насладих се на всеки миг, прекаран в компанията на Игор, Ксения, Зоя, Юри и Майкъл. Прочетох я на един дъх и после веднага се насочих към втората.

„Това беше свят на мистерията и на невъзможното. Свят, където се случваше немислимото.“

Отначало „Вестители“ страшно много ми напомняше на една от любимите ми поредици- „Академия за вампири“. По-късно приликата постепенно изчезна, но в първия момент беше доста силна. Това за мен не беше навременно лошо нещо, защото ме върна към друга любима книга. След това вече заобичах и тази.

„Миналото винаги носи отговори за настоящето.“

Самата идея за забранената любов не е нова в книгите от този жанр, но пък тук беше представена по толкова прекрасен начин, че беше истинско удоволствие да проследя всеки един момент.

„Любовта е странно нещо. Кара ни да се откажем от това, което най-много обичаме, за да го запазим чисто и неприкосновено.“

Мистериите, загадките и тайните на това скрито за очите на хората общество също са запленяващи и увличащи. За втората книга също остават много неразкрити тайни, които предстои да бъдат изровени от миналото.

„Самото усещане за опасност чувството, че не знаеш какво те дебне, коренно променят начина, по който гледаш на света.“

Приятелството…нещо незаменимо. Идеята, че толкова бързо можеш да намериш най-добрър приятел, на когото можеш да довериш най-съкровените си тайни и когото би защитил с цената на живота си, е просто удивителна. Всеки си мечтае за това, но малко го откриват. Всички приятели на Ксения са мои любимци още от първия момент, в който се появиха.

„Ксения, да обичаш и да бъдеш обичана е нещо изключително и с времето ще се убедиш, че не се случва на всеки.“

Препоръчвам „Вестители“ на всеки, който иска да се потопи в прекрасен свят, който е създаден от българска авторка. Любов, приятелство, приключения и мистерии – заповядайте в света на „Вестители“. Лека и книжна нощ, а аз се насочвам към „Пазители“!

„Любовта е странно нещо. Кара ни да се откажем от това, което най-много обичаме, за да го запазим чисто и неприкосновено.“