Империя на бури – Сара Дж. Маас

Кръв ще се лее.
Мечти ще бъдат разбити.
Армия трябва да се надигне.

Владетелката асасин се е заклела да нe обръща отново гръб на кралството си. Още повече, че тя може би е единствената, способна да събере армия, която да се противопостави на Демонския крал и неговите зверове. Ала Ераван ще използва миналото, съюзниците и враговете на Елин срещу самата нея. Всички могъщи кралства на Ерилея разчитат младата жена да ги поведе към победа, а сърцето й е отдадено на воина-принц, застанал до нея. Какво – или кого – ще е готова да пожертва тя, за да спаси света си от разрушение.

***

Хей! От доста време не съм писала в блога (отново), но училището започна и умът ми се е разпрострял в хиляди различни посоки. Сега съм тук за да ви споделя мнението си за петата книга от една от най-любимите ми поредици на всички времена – „Империя на бури“. Вярно, че я чета вече година и половина, но една от приятелките ми беше разказала за всичко важно, което предстои да се случи и просто не можех да понеса да прочета за тези събития (все още съм с разбито сърце, ако се интересувате).

В момента емоциите ми са толкова разбити от книгата, че ще ми отнеме поне един месец да се възстановя (разбира си нямам това време, тъй като „Kingdom of Ash“ излиза след броени дни).

Предупреждение за всеки, който още не е чел „Империя на бури“ – ще има смях, сълзи, романтични моменти, в които направо ще ви заболи душата, а също и множество истерични пристъпи и обвинения отправени към света и нечестните неща, които сполетяват хората.

Мислех, че съм свикнала с всичките неочаквани постъпки и скрити планове на Елин. Да, ама не. Буквално в последните страници се правят още и още разкрития, за които аз лично не бях готова (нито който и да е от останалите герои впрочем).

Роуан и Едион си остават вечно закрилнически настроените елфически воини, които биха платили с живота си, за да защитят останалите, а Лизандра отново показва забележителния си интелект и остава приятелката, за която всяко момиче може да си мечтае.

Появи се и нова двойка – Елида и Лоркан, които обожавам както поотделно така и заедно. Ето отново две наранени души, събрани заедно, за да могат да се излекуват една друга. Силно се надявам всичко за тях да се оправи както и при останалите.

Не очаквах толкова да харесам и идеята за Дориан и Манон заедно, но ето доказателството, че Сара може да накара читателите си да повярват във всичко, което пожелае. И двамата заслужават пълно щастие и няма да понеса мисълта нещо да се случи с когото и да било от тях.

Не са много авторите, които могат да разбият сърцето ти и да го поправят само за да го разбият пак, но Сара Дж. Маас определено е в една от челните позиции. Обожавам всяка една страница и всяка една минута, прекарана в компанията на Елин, Роуан, Едион, Лизандра, Дориан, Манон, Елида и Лоркан – целия прекрасен двор, играчи в игра, започнала преди хилядолетия, в която залагаш собствения си живот отново и отново.

Нямам търпение да прочета последната книга и в същото време ми иде да се разплача, че това вълшебно приключение върви към своя край. Дано поне всичко да свърши щастливо и добре за всеки един от героите – не искам да изпадам в депресия за години напред. А сега вземете тази уникална книга и се отдайте на четенето. От мен лек и приятен ден!

Advertisements

Легендата – Стефани Гарбър

Донатела Драгна още свиква с новата си роля в трупата на Легендата, когато става ясно, че предстои нова игра. Императрицата на Меридианната империя навършва седемдесет и пет и Каравалът потегля за столицата за поредното си екстравагантно представление – пълно с незнайни цветове и магията на забравени сънища. Сред великолепието на празнична Валенда Донатела се впуска в опасна игра. Натрупала е дългове и е дошло време да плати: трябва да предаде господаря на Каравала. Ако не открие откъде черпи силата си Легендата, собствените ѝ тайни ще бъдат разкрити, а животът ѝ – опустошен. Донатела знае, че Легендата е опасен, но не и каква съблазън се крие в тази опасност. Колкото по-близо е до най-пазената му тайна, толкова по-малко може да разчита на собствените си чувства. Клела се е никога да не се влюбва, но скоро става ясно, че на риск е изложен не само животът, а и сърцето ѝ.

***

Хей! Първо, искам да започна с това – виждали ли сте някога книга, която при всеки поглед да спира дъха ви с красотата си? Е, случи се, „Легендата“ запленява читателя още преди да е отворил и първата страница. А и толкова добре си отива с „Каравал“ (перфектна придобивка за библиотеката ми)!

Очакванията ми се оправдаха, даже бяха и доста надминати. Както и първата книга, тази е изпълнена с магия, приключения, препятствия и привидно невъзможни избори. А споменах ли и любов? Това, с което според мен надминава „Каравал“ е, че този път играта е истинска. Напрежението и очакването са в дози повече. Появяват се стари персонажи като Скарлет, Джулиан и Легендата (бонус: тук най-накрая се разбира кой е този загадъчен човек). Присъстват и нови герои, които правят книгата още по-изпълнена с магия и загадъчност. Добавят щипка тъмна мистерия и спомени за миналото, което е било управлявано от могъщи безжалостни създания.

„Означава, че повечето хора се отказват в най-трудния момент, тогава, когато ситуацията изглежда безнадеждна. А точно тогава надеждата е най-необходима.“

Загадъчността на „Каравал“ и тук се запазва – никога не знаеш какво ще последва, винаги си изненадан от събитията. Това е книга, която кара въображението да работи, а после му показва, че има и нови висини, до които да достигне. Цветове, по-наситени отколкото някога сте виждали, места, по-магически и мистериозни отколкото някога сте посещавали, магия, по-могъща отколкото можете да си представите – това е „Легендата“. Пленителна и интригуваща история, почти като приказка.

„Съдбата е само идея, на която ние даваме плът с вярата си.“

Като допълнение към всичко това присъства и една изключително силна и борбена героиня, която знае какво иска и ще го постигне на всяка цена. Мнението ми за Донатела значително се подобри от първата книга насам. Тя показва сила на характера и изобретателност, неща, които в „Каравал“ бяха само леко загатнати. Обожавам книги, в които има силни жени, които сами постигат целите си и не чакат някой друг да го направи вместо тях. „Легендата“ определено е една от тях.

„Приключенията й едва бяха започнали. Щяха да са по-големи от обещания и по-ярки от съзвездия. И когато дойдеше краят им, Тела щеше да се е превърнала в легенда“

Най-хубавото е, че краят отново ни оставя в напрежение и трепетно очакване за следващата книга. Аз лично нямам търпение да излезе, за да мога отново да се потопя в тази вълшебна атмосфера. Не чакайте, а прочетете тази магична история. А сега приятен и книжен ден!

Благодаря на издателство Бард за възможността!

Истините и лъжите на Ела Блек – Емили Бар

Аз, Ела, съм добра. Бела не е!
Не съм достатъчно смела. Но Бела е!
Ела Блек е на 17. Тя и нейните любящи родители са едно обикновено английско семейство. Освен обичайните главоболия в училище всичко друго изглежда нормално.
Ела има двама приятели – Джак и Лили, които много обича и знае всички техни тайни. Но никой – дори родителите й – не знаят нейната. Тя има тъмна страна, която другите не виждат… нарича я Бела. Бела върши неща, които Ела никога не би се осмелила, затова Ела прави всичко възможно да я възпира, но невинаги успява…
Животът й се усложнява още повече, когато родителите й внезапно я вземат от училище и заедно заминават за Рио де Жанейро. И в това има нещо подозрително и плашещо.
В този непознат за нея град Ела трябва да разбере истината за себе си, да разкрие лъжите в своето семейство и да оцелее със или въпреки Бела. Тя може да се довери единствено на Крисчън – момчето с големите тъмни очи и с трапчинка на бузата.
И за първи път има някого, на когото иска да разкаже всичко за себе си…

***

Хей! Точно една година след като завърших „Единственият спомен на Флора Банкс“ прочетох и „Истините и лъжите на Ела Блек“ от същата авторка. Отново видях сходния стил на писане и завъртане на събитията по начин, по който не си сигурен какво ще се случи в последствие. Определено историята на Флора Банкс ми хареса повече, но и тази също беше доста интересна (може би малко от очарованието й се изгуби, защото я започнах веднага след като препрочетох „Стъкленият трон“).

Книгата ни представя много ясно разграничението между добро и лошо, което съществува у всеки един от нас. Тук сякаш са двама коренно различни персонажи – Ела и Бела, живеещи в един и същи човек. Запленяващо е как с течение на времето Ела се научава да приема и да не се страхува от тъмната си страна и как в момента на сливането тя става един много по-силен сам по себе си човек. Този процес на възприемане и асимилиране е удивителен за наблюдаване, с течение на тежките обстоятелства обаче е наложителен.

„Истината, която може да провали човешки живот, винаги се крие в най-дребните неща.“

Разкриват се доста мистериозни тайни около живота на Ела, които я карат да избяга и да се справи сама с живота, да поеме контрол над нещата и да израстне като личност и като персонаж (не мога да споделя какви, за да не разваля удоволствието от четенето). Ето точно това ме порази в книгата и ме караше да продължавам да чета – този процес на осъзнаване и извисяване като характер, придобиване на сила и увереност, че си способен да се погрижиш сам за себе си.

За любителите на романса в книгите – има и от него. Появява се мистериозно момче – Крисчън. Лично аз сметнах развитието на отношенията им за доста плоско и повърхностно и това не ми допадна много, но бях склонна да го преглътна, защото много малка част от сюжета се върти около тях и историята е фокусирана главно на развитието на Ела като персонаж.

По-голямата част от книгата се развива в Рио де Жанейро и това ни дава поглед към този прекрасен град. Особено след като това е мечтаното място за живот на главната героиня. Още едно пътуване, преживяно чрез книга – нещо което обожавам.

„Книгите са лукс – свят, в който можеш да се изгубиш, когато пожелаеш.“

Ако искате да проследите израстването на един персонаж от посредствен средностатистически английски ученик до човек, способен да поеме сам контрола над живота си – прочетете книгата. Съдържа драма, мистерия, щипка романс и пътуване през един непознат (поне за мен) и пленителен град. А сега лек и изпълнен с интересни книги ден!

Целувка в Париж – Катрин Райдър

„Обичам те“ звучи по-добре в Париж!
Нюйоркчанката Серина Фуентес е планирала абсолютно всичко: Париж, градът на любовта, 21 декември, тя и сестра й по следите на медения месец на родителите им – истинска „Романтика“! Само че сестра й заминава за Мадрид с новия си любим и я поверява на грижите на напълно непознат.
Какъв ужас!
Жан-Люк не е съвсем очарован от мисълта, че ще трябва да се грижи за американска туристка. Твърде много за преглъщане му се струва и стриктно изчислената по секунди обиколка на града. Но някъде по средата на тяхната дълга разходка из Париж двамата осъзнават, че противоположностите може би се привличат…

***

Хей! Както обещах, започвам да пиша по-често. Тук съм, за да ви разкажа за наистина приятния начин, по който започнах август, а именно с „Целувка в Париж“. Вярно, че действието се развива по Коледа, но историята е лека, увлекателна, забавна и точно нещото, от което се нуждая за лятната ваканция.

Разказва се за едно момиче, което отива в Париж, за да пресъздаде медения месец на родителите си и едно френско момче, което като че ли по всякакъв начин му пречи да го направи. След множество неочаквани ситуации и малки спорове и двамата откриват себе си, преодолявайки страховете си и борейки се по свой собствен начин с миналото си.

„Да бъдеш сам е лесно. Да бъдеш с някого означава, че трябва да се съобразяваш с него.“

Всичко това се развива в Париж, уникално място, което от доста време ми е слабост. Представя се как Серина открива този непознат да нея град, докато Жан-Люк го вижда като за първи път през очите на това странно американско момиче. Чрез снимките и преживяванията вижда новата, хубавата страна на гледките, пейзажите и забележителностите, с които е свикнал в ежедневието си.

„Това е невероятно, non? Това, че можеш така да свикнеш с нещо толкова прекрасно и да го накараш да се чувства обикновено.“

Те двамата са като пълни противоположности, от два различни свята, но в същото време се допълват идеално. Определено тук е изобразен изразът „Противоположностите се привличат“. Карат се и това прави живота им доста по-интересен, защото нека се съгласим – еднообразието е скучно.

„Дали пък не се получаваше така, защото караниците, както веднъж ми каза Шарлът, невинаги са проявление на личностен сблъсък или конфликт, а понякога представляват и копнеж? Едно сърце казва на другото: бъди по-добро.“

Цялата история е удивителна и ме заплени още от началото. До една степен го очаквах, защото много харесах и първата книга, но тази беше като неочаквана почивка, като това аз самата да съм в Париж. Затова ви съветвам да грабнете плажните принадлежности и да се отдадете на тази Коледа в Париж под лятното слънце (или като за това лято – гледайки през дъждовните прозорци).

„По-добре е да подадеш ръка на някого, отколкото винаги да бягаш.“

Тази книга дава почивка след дълъг ден, нова надежда, изглед към един по-щастлив край. Финалът също много ми хареса, защото историята е продължена и в по-дългосрочен план, не увисва във въздуха както се случва в повечето книги. Но това ще оставя на вас да откриете. Приятен ден, изпълнен с книжни приключения!

5 причини да прочетете „Розата и камата“ от Рене Ахдие

В земя, изправена пред прага на война, Шахризад е изтръгната от ръцете на любимия си съпруг, халифа на Хорасан. Някога тя мислеше, че Халид е чудовище – безмилостен убиец на всяко момиче, минало под венчило с него, отговорен за море от мъка и разбити сърца. Но когато разкри тайните му една по една, под булото им намери необикновен човек и любов, която не може да отрече. Но ужасно проклятие заплашва да раздели Шази и Халид завинаги. Шахризад се връща при семейството си, открили подслон в пустинята. Там смъртоносна сила се заформя срещу Халид – сила, която цели да разруши империята му, командвана от отхвърления претендент за сърцето на Шази – приятелят й от детството, Тарик. Хваната в капан между хората, които обича, единственото, което Шази може да направи, е да поведе своя собствена борба. Като използва наченките на магия в себе си, тя се отправя сама, за да развали проклятието и да удави огъня на предстоящата война. Ако успее да избяга от враговете си…

***

Хей! След като си взех малка лятна ваканция и в писането е време да се завърна. Не смятам, че има по-добър начин от това да ви представя няколко причини, поради които трябва да прочетете „Розата и камата“. Не смятах, че е възможно да ми хареса повече от „Гневът и зората“, но авторката надмина очакванията ми с една невероятна книга, изпълнена с приключения, сюжетни обрати и дори нови герои.

1. Различните гледни точки

Авторката успява да развие героите си от нови страни. Появяват се гледните точки на Халид и Ирса, което освежава сюжета, дава му по-богат облик и определено улеснява още повече четенето. Да видиш същия свят през друга перспектива вече изгражда една различна история.

„Лесно е да си добър и мил във времена на изобилие. Истинската същност на човек обаче се проявяваше във времена на изпитания.“

2. Героите

Появяват се някои нови герои, които правят сюжета още по-интересен и магически, разкрасяват историята и й дават нови посоки за развитие. От друга страна, образите на старите герои са доста по-добре и обстойно развити, особено на второстепенните, има ново разбиране на характерите им и защо правят повечето си грешки и избори.

„Истинската сила не е да бъдеш независим, а да знаеш кога се нуждаеш от помощ и да имаш смелостта да я поискаш.“

3. Историите, преплетени с главната сюжетна линия

Както в първата книга, и тук се появяват приказки и истории, разказани от главните герои. Много съм впечатлена от това как в последствие те се вписват и в сюжета на книгата. По принцип обичам приказки и изключително много ми допадна, че и във втората книга се включват към действието.

„Когато сме изправени пред най-тъмните си страхове, само слабите или загубилите надежда не предприемат нищо. Винаги можеш да кажеш или направиш нещо.“

4. Силата на словото (думите)

Многократно в „Розата и камата“ си появява темата за силата на словото. Книгата наистина показва как една неправилна дума може да обърка или съсипе много различни неща. И обратното – правилната може да поправи още толкова. Отваря очите на хората и показва, че има повече от една гледна точка, която трябва да се вземе под внимание, повече от един начин на мислене, но всички трябва да бъдат изслушани и приети.

„Само словата и драсканиците по листа са безсилни. Силата се крие в човека.“

5. Силата на любовта

Реших да завърша с това, защото все пак тази история е за силата на любовта, предаността и до какви предели си готов да стигнеш, за да постигнеш това, което искаш. В „Розата и камата“ има представени доста типове любов – всеотдайна, с щастлив завършек, с тъжен край, такава, която изменя човек до неузнаваемост. И това не ги прави по-малко силни или по-малко истински. Представена е и тъмната страна на това толкова прекрасно чувство.

„А любовта? Любовта можеше да промени всекиго. Тя носеше радост, но и страдания, понякога водеше и до моменти, които разкриваха какъв е истинският ти характер.
Любовта вдъхваше живот на безжизнените. Тя беше най-великата сила на света.
Но и тя, както всичко друго, имаше и тъмна страна.“

Това бяха моите пет причини, надявам се да съм ви убедила до прочетете първо „Гневът и зората“, а после и „Розата и камата“. Не съм сложила много описания на сюжета, за да не разваля пълноценното четене на някого, а просто съм наблегнала на своите чувства и наблюдения, докато четях книгата. Ще се радвам да споделите коя книга четете вие в момента. Приятен ден, изпълнен с книжни приключения!

Love & Gelato – Jenna Evans Welch


The dying wish of 16-year-old Lina’s mother was for her daughter to live in Tuscany and get to know her father, whom Lina has never met. „Howard is the best man I’ve ever known,“ her mother says, „he’ll keep you safe.“ Why did her mother wait so long to tell her about him? Lina has a happy life in Seattle and doesn’t want to leave. Shortly after she arrives at Howard’s home, Lina meets Sonya, who gives Lina a diary that belonged to Lina’s mother, the one she had kept while she was a photography student in Florence. While Lina is living her life and exploring Tuscany with her handsome neighbour, Ren, she follows in the footsteps of her mother and gets to know her as never before. She also finds out the truth about her father. Mostly she finds out about herself.

***

Хей! В момента чета пет книги едновременно, но един прекрасен ден на моя велик мозък му дойде мисълта „Защо да не започна шеста?“. Ето тона беше началото на историята ми с „Love and Gelato“ и моето книжно пътешествие през Италия. И мога само да кажа, че изобщо не съжалявам за избора си. От доста време не съм чела по-сладка книга.

„A life without love is like a year without summer.“

Преплитат се две истории – тази на майката (която за съжаление наскоро е починала) под формата на дневник и тази на дъщерята. Два по свой си начин магически разказа за вълшебни приключения в Италия, първата истинска любов и не на последно място – уникалната храна (в 90% от времето, прекарано в четене, аз бях гладна, мечтаейки за пица, джелато и всички други описани вкусни неща).

„Maybe that was just part of the Italian experience. Come to Italy. Fall in love. Watch everything blow up in your face.“

И въпреки смъртта на най-важния човек за Лина – майка й, историята изобщо не е тъжна. Тя е изпълнена с приключения, нови запознанства, любов, приятелство, откриването на себе си. Това не е книга за тъгата, това е книга за вълшебното ново начало, новите шансове на едно от най-прекрасните места на земята – Флоренция, Италия.

Every new beginning comes from some other beginning’s end.“

И както всяка добра книга, тази си има и страхотни герои. Лина, която малко по малко започва да си изглежда нов живот, Рен, който е неотлъчно до нея и винаги е забавен, пълен с живот и готов да помогне, Томас, Мими, Елена, Матео и всички останали съученици. От другата страна е „големият, страшен“ Хауърд, който спокойно можем да дадем за пример като най-милият, грижовен и прекрасен човек, съществувал някога (и новият баща на Лина). Вълшебни персонажи, съставящи великолепна история. Героите от дневника на майка й ще ви оставя да откриете сами, защото там нищо не е каквото изглежда.

„Turns out there’s a reason they call it falling in love, because when it happens—really happens—that’s exactly how it feels. There’s no doing or trying, you just let go and hope that someone’s going to be there to catch you. Otherwise, you’re going to end up with some pretty hefty bruises.“

Напълно наясно съм, че използвах думата „вълшебно“ прекалено много пъти. Но тази история е точно такава – вълшебна. Само съжалявам, че отлагах толкова време прочитането й, защото определено си заслужаваше всяка отделена минута. Приятен и книжен ден!

The Cruel Prince – Holly Black


Jude was seven years old when her parents were murdered and she and her two sisters were stolen away to live in the treacherous High Court of Faerie. Ten years later, Jude wants nothing more than to belong there, despite her mortality. But many of the fey despise humans. Especially Prince Cardan, the youngest and wickedest son of the High King. To win a place at the Court, she must defy him–and face the consequences. In doing so, she becomes embroiled in palace intrigues and deceptions, discovering her own capacity for bloodshed. But as civil war threatens to drown the Courts of Faerie in violence, Jude will need to risk her life in a dangerous alliance to save her sisters, and Faerie itself.

***

Хей! Страшно съжалявам, че от толкова време не съм писала, но имах малък проблем с технологиите (и под малък имам предвид огромен – телефонът ми се счупи, а кучето ми повреди лаптопа – йей!) Сега, когато открих начин да пиша, ще ви споделя очарованието си от една прекрасна книга – „The Cruel Prince“. Признавам си, не я прочетох бързо, но за сметка на това успях да оценя историята и стила на писане в пълния им блясък.

„There’s no point in fighting if you’re not intending to win.“

Нека ви разкажа за една различна история. Какво бихте направили, ако имате по-голяма сестра елф, майка (бивша съпруга на елфически генерал), избягала от света на елфите и един напълно нормален човешки живот. Рецепта за бедствие. В трагичен ден този генерал се появява, отнемайки ви всичко. Е, ако сте като Джуд се приспособявате към новия си живот в Елфхейм и се учите да бъдете колкото се може по-силен, за да не оставите страха да надделее. И успявате. Въпреки че сте човек на място, където хората са гледани като по-нисш биологичен вид, успявате да си извоювате място, сила и власт.

„No matter how careful I am, eventually I’ll make another misstep. I am weak. I am fragile. I am mortal.

I hate that most of all.

Even if, by some miracle, I could be better than them, I will never be one of them.“

Не мога да опиша колко много ми харесаха неочакваните обрати на сюжета и това, че никога не знаеш какво ще се случи в последствие. Също така цяло чудо е, че авторката успя да ме накара да обикна книгата, въпреки че нямаше точно откроена любовна история (аз съм от хората, които търсят романтика във всичко).

„True power can’t be granted. True power can’t be taken away.“

Самата книга е вълшебна колкото и героите си. Всеки различен, жесток и уязвим по свой си начин, борещ се за място и сила в този свят на интриги, заговори, свят, в който би убил семейството си, за да се издигнеш, в който само най-жестоките, умни и способни оцеляват. Битка за власт в най-суровия си вид.

„Instead of being afraid, I will become something to fear.“

Аз лично се влюбих в „The Cruel Prince“ . Оставям ви да я прочетете, за да видите сами откъде идва очарованието ми. Лека и книжна вечер!