„Слънцето също е звезда“ от Никола Юн 

Тя е реалист, той – мечтател. Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства. Tой вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг. Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Не в предопределеността. Нито в мечти, които никога не се сбъдват. Определено не съм момиче, което среща сладко момче на някоя претъпкана улица в Ню Йорк и се влюбва в него. Не и когато семейството ми ще бъде депортирано в Ямайка само след дванайсет часа. Да се влюбя в него, няма да бъде моята история. Дейниъл: Винаги съм бил добър син, добър ученик, винаги съм оправдавал очакванията на родителите ми. Никога не съм бил поет или мечтател. Ала когато я виждам, забравям всичко това. Нещо в Наташа ме кара да мисля, че съдбата ми е отредила нещо далеч по-необичайно… отредила го е и на двама ни.

                                  ***

От доста време искам да прочета тази книга. Когато завърших „Всичко всичко“ на същата авторка преди няколко месеца веднага реших да разкажа на всички колко ми е харесала (такава съм си), а една приятелка ми каза, че другата книга на Никола Юн е дори още по-хубава. И познайте коя е тя? „Слънцето също е звезда“! Оттогава имам огромно желание да я прочета. И сега най-накрая се сдобих с тази възможност. Благодаря на издателство „Ибис“ за това!

И сега да премина към самата книга. За да бъда честна, аз лично не вярвам в любовта от пръв поглед. Как ще обикнеш някого без да познаваш характера и навиците му, не са ли точно те тези, които печелят любовта ни? Е, тази книга беше написана толкова добре, че ме накара да забравя предразсъдъците и скептицизма си. Показа ми колко много може да се случи в един ден, в един час, в една минута и дори в една миниатюрна секунда, колко много спомени се създават в един момент. На това точно се дължи и ценността на времето. 

„Слънцето също е звезда“ ми представи младия живот, изпълнен с възможности и желания, но и ме запозна с тъмната страна на това, да живееш в света на мечтите си твърде дълго – дълбокото разочарование както за теб, така и за околните, когато не ги реализираш. Засягат се важни въпроси като имиграцията, расизма, отношенията дете-родител, последствията от развода, темата за съдбата и вярата в Бог. 

Много харесах контрастът между главните герои и начинът, по който те се допълват, въпреки това. Скептицизмът и вярата на Наташа, че няма нищо друго извън науката, че за всичко трябва да има обяснение и реална причина, бързо биват опровергани от Дейниъл, който е непоправим мечтател. Тук науката се смесва с поезията и мечтите, разумът се смесва с любовта, идеалният план се среща с непредвидимата съдба. И всичко върви добре, но щастието на Наташа и Дейниъл е помрачено от заповедта за депортирането й. Защото да си го кажем направо – дори любовта не може да победи законите, които ръководят хората. И все пак дали няма някакъв начин? Ще разберете сами,ако прочетете книгата. 

Има доста причини, поради които я препоръчвам на всички, дори на хората, които не обичат любовните истории. Уверявам ви, че „Слънцето също е звезда“ не е никак повърхностна книга, още по-малко такава за убиване на времето. Тя отваря много важни въпроси, засягащи съвременното общество, смесени с историите на доста хора. Изненада! Разказът за главните герои е смесен с този за другите, второстепенните, има отделни глави, показващи защо те извършват определени свои действия. И това наистина е вълшебно, защото накрая всички нишки се преплитат в прекрасна бродерия.

Ако все още не съм ви убедила да я прочете ето още един последен довод – има много науча информация, предадена по лек и ненатоварващ начин, правещ тази книга по-разбираема от учебник и, поне за мен, доста по приятна. Обобщение на цялото ревю: „Слънцето също е звезда“  си заслужава отделеното време.

                                ***

И, както всеки път, май попрекалих с извадените цитати. Накрая се намерих седнала да избирам от почти половината книга. Ето на кои се спрях:


„Имената са нещо могъщо. Те изпълняват ролята на маркери на идентичността и са нещо като карта, която указва местоположението ти във времето и географията. Нещо повече от това – те могат да бъдат и компас.“


„Психиатрите съветват да не поискаме чувствата си, защото рано или късно, те ще изригнат. И са напълно прави.“


„Тайничко, дълбоко в себе си, почти всички вярват, че животът им има някакъв смисъл, някаква преднамереност. Справедливост. Нещо изначално добро. Хубавите неща се случват на добрите хора. Лошите неща се случват единствено на лошите. Никой не иска да повярва, че животът е наниз от произволности.“


„По-добре да виждаш живота такъв, какъвто е, а не какъвто искаш да бъде. Зад нещата не се крие някаква специална причина. Те просто се случват.“


„Никога не бива да залагаш на минимални шансове. Най-добре е да проучиш изгледите и да заложиш на сигурно. Само че когато минималният шанс е единственото, с което разполагаш, трябва да заложиш на него.“


„А това наистина са глупости. Цялото кършене на пръсти. Всичките приказки за сблъсъка на култури, за опазването на култури и за това, какво ще се случи с децата. Това са стопроцентови глупости и отказвам да ме е грижа за тях.“


„Хората не са разумни създания. Вместо да се ръководим от логика, ние се ръководим от чувства. Светът би бил много по-щастливо място, ако беше обратното.“


„Ако човекът, който би трябвало да те обича завинаги, изведнъж може да престане да го прави, в какво да вярваш тогава?“


„Хората прекарват целия си живот в търсене на обич. Стихотворения и песни, и цели романи са написани за това. Ала как да вярваш в нещо , което може да свърши толкова внезапно, колкото започва?“


„Хората просто искат да вярват. В противен случай биха били принудени да признаят , че животът е случайна поредица от добри и лоши неща , които ти се случват, докато един ден не умреш.“


„Животът е твърде дълъг, за да го прекараш правейки нещо, към което си безразличен.“


„Родени сме да мечтаем и да създаваме неща, за които да мечтаем.“

„Хората използват поетични изрази, за да опишат нещата, които не разбират.  Обикновено съществува научно обяснение, стига само да го потърсиш.“


„На хората им е достатъчен един поглед, за да повярват каквото си искат.“


„Не е твоя работа да помагаш на другите да ти слагат етикет.“


„Не можеш да убедиш някого да те обича.“


„Проблемът с това, да се оставиш надеждата да те издигне на крилата си, е, че можеш да паднеш от много, много високо.“


„Бог е връзката между най-доброто от нас“


„Някои хора са част от живота ти, за да го направят по-хубав. Други съществуват, за да го направят по-лош.“


„Животът невинаги се развива така, както си го планирал.“

Четете!

Спонтанно реших да напиша този пост, но идеята да изкажа недоволството си от точно определено пренебрежително поведение и насмешливи реакции ме преследва от доста време. Ставала съм свидетел на някои случки, които за мен поне са напълно неприемливи и на коментари, които са откровено невъзпитани. За колкото и либерално и приемащо различията да се смята обществото в днешно време, все ще се намери някой, който да изрази мнението си чрез невъзпитан коментар или злобна забележка. Соред мен това е напълно неприемливо, а когато се отнася за книгите, го приемам като лична обида, дори и да не е отправено директно към мен.

Понякога направо се изумявам как хората приемат четенето и четящия човек като цяло за изчезващ вид. Още по-жалко е, че някои хора, които всъщност обичат да четат, го крият само за да се впишат към общия стереотип, че любителите на книгите са „зубъри“, не са „забавни“, „готини“ и т.н.

Любовта към четенето НЕ е нещо срамно, още по-малко нещо, което трябва да остане скрито от света. На мен лично ми става много приятно, когато, например в трамвая, видя някой, захванал се да чете книга и дори ще си призная, че понякога доста настойчиво и с голямо старание се опитвам да видя коя е тя. И съм сигурна, че има още много хора, за които любовта ви към четенето ще е само още една причина да ви харесват.

Така че просто ЧЕТЕТЕ! Добрата книга не разединява хората, напротив – тя ги прави по-сплотени, дава им общи теми за разговор и им помага да открият, че не са чак толкова различни. Аз лично съм завързала не едно приятелство, говорейки възторжено за любимата си книга. Никога не знаеш дали човекът отсреща няма същите интереси като теб, затова моят съвет е – просто попитайте!

Като за финал ще цитирам една от любимите си авторки – Дж. К. Роулинг: „Ако не обичате да четете, все още не сте намерили правилната книга.“

May Wrap-Up & June TBR

И този месец изтече, лятото идва, а броят на прочетените книги се увеличава. Щастие! Имах невероятния късмет да попадна само на интересни четива. Този месец вече мога и аз да направя wrap up. Ето кои книги прочетох:

1. „За да си спомня“ на Лара Ейвъри (ревю тук)

Чудесна книга, която наистина ме накара да се замисля колко важни са дори малките неща в живота.

Оценка: 5/5

2. „Писма до изгубените души“ на Бриджит Кемерер (ревю тук)

Нямам какво друго да напиша, освен, че наистина си струваше четенето.

Оценка: 5/5

3. „Защото никога няма да се срещнем“ на Лия Томас  (ревю тук)

Мисля, че вече започвам да се повтарям, но и тази книга силно препоръчвам на хората, търсещи нещо различно и интересно.

Оценка: 3,5/5

 

4. „Summer Shadows“ by Joss Stirling  (ревю тук)

Не успях да дочакам издаването й на български, но и напълно си заслужаваше. Все още съм тъжна, че поредицата свърши и не смятам, че това скоро ще се промени, но и имах безкрайното удоволствие да бъда поне за малко част от този свят.

Оценка: 5/5
 

5. „Тайният портал“ на Ева Фьолер  (ревю тук)

Още един край на великолепна поредица. Не мога да изразя колко ще ми липсва, но се утешавам, че винаги мога да я препрочета.

Оценка: 4,5/5

                                ***

За юни имам списък с книги за прочит, който най-вероятно ще спазя този път. В момента съм на „Сезонът на костите“ на Саманта Шанън, а след нея смятам да прочета „Слънцето също е звезда“ на Никола Юн и „Без милост“ на Лекси Блейк. Също така най-накрая трябва да завърша домашното си по френски, което включва прочитането на „Barbe bleue“ и „Les Combustibles“ на Amélie Nothomb и „Monsieur Ibrahim et les fleurs de Coran“ от E. E. Schmitt (и ми остава само да се моля за шестица). Ще се постарая да кача ревюта на повечето книги и да се надяваме, че ще имам време за всичко!

Източник на снимката: 1

Тайният портал – Ева Фьолер 

Те са избрани да пътуват в миналото. Тяхната мисия е да запазят хода на историята такъв, какъвто го познаваме.
Този път задачата на Ана и Себастиано се очаква да е лесна – просто трябва да придружат един инженер в Лондон, в 1813 година. Но озовавайки се в миналото, мисията им се оказва повече от опасна: някой разрушава наред порталите на времето и единствено те двамата могат да го спрат. Представяйки се за несметно богати брат и сестра с благороден произход, Ана и Себастиано са приети в кръговете на висшата аристокрация. Така по време на грандиозни балове и разходки с карета в парка те трябва да се справят не само с напористи ухажори, но и да разкрият кой е истинският злосторник. А когато всички портали са разрушени и завръщането им в настоящето е възпрепятствано, играта наистина загрубява…
Не пропускайте третото и последно приключение на Ана и Себастиано, където най-сетне ще намерите отговорите, за които копнеете от самото начало!

***

Явно за мен месец май ще е времето, в което ще дочета две от любимите си поредици. Ето, че настъпи моментът да си кажа сбогом и със Себастиано и Ана и техните пътешествия през вековете.

Третата и последна книга пресъздава едно незабравимо пътуване в Лондон през 1813 година. Изпълнена с приключения и балове, тя най-накрая дава отговорите на въпросите, поставени още в първата книга. Как са се появили порталите? Кои са старите? Защо са нужни пазителите на времето?

Добре дошли в една от най-опасните и рисковани тарални постановки, от която зависи бъдещето на човечеството. Защото пътуването във времето е точно това, а Себастиано и Ана са пионки в една по-висша  игра.

„-И каква е нашата задача в този последен акт? – поиска да узнае Себастиано. – Какво трябва да правим?

– Да излезете на сцената и да играете.“

Но какво се случва когато правилата на играта бъдат нарушени? Ред е на Себастиано, Ана и Хосе да се намесят, за да предотвратят ужасяващите последици.

„В момента играта се саботира. Правилата биват нарушавани, игрището се разрушава.“

А какво е личното ми мнение ли? Много лесно може да бъде изразено – обичам тази поредица. Въпреки това ако трябва да подредя книгите от най-любима към най-нелюбима, тази за съжаление ще се класира последна. Някак си ми липсваше предишната самостоятелност и борбеност на Ана. Тук, особено в началото, тя беше представена по-скоро като слабохарактерна и почти изцяло зависеща от знанията, уменията и защитата на Себастиано. Към края обаче успя отново да се издигне в очите ми, извършвайки някои малко необмислени, но откровено смели и жертвоготовни дела.

Себастиано, от друга страна, проявява изключителна находчивост, борбеност и е способен да се справи с всяка една ситуация, но и той има един недостатък – прекалено много се опитва да ръководи Ана и да направлява действията ѝ, като понякога проявява и чувство на превъзходство над нея.

pixlr_20160511200729307

И последната ми забележка, с която може би вече издребнявам – правописът на някои френски думи нямаше нищо общо с действителността (просто нямаше как да не го спомена, след толкова правила и лексика, набивани периодично в главата ми, наистина ми направиха голямо впечатление).

За атмосферата няма от какво да се оплача. Лондон през онова време е представен идеално – мизерията в източната част на града, страданията, глада и тежкия труд на бедните, липсата на лекарства и квалифицирани лекари са съпоставени с бляскавия свят на аристократите, многобройните балове, угощения, твърде скъпи дрехи и прекалено много храна в повечето случаи оставаща недоядена. Големите разлики между работещата класа и висшето общество са реалистично предадени и показани през гледната точка на един съвременен човек.

Искам само да изясня едно, преди да завърша ревюто – аз наистина харесах книгата и въпреки всичките си критики (които са породени само и единствено от това, че предните две книги породиха в мен почти недостижими очаквания), препоръчвам поредицата на колкото се може повече хора. Сред смеха, предизвикан от многобройните забавни диалози и случки, и напрежението от опасните ситуации, преживявани от героите, читателят наистина може да загуби себе си в този чудно представен свят на отминалите времена. Освен това, всеки, който проявява желание, винаги може да научи някои интересни факти и събития за предишните векове. На всеки, който реши да прочете поредицата : Добре дошли в това невероятно приключение и bon voyage!

„Summer shadows“ – Joss Stirling 

Summer lives under a terrible shadow. It drains her, manipulates her and threatens to steal her future.
A high-stakes mission offers a temporary escape. She must use her mind-shadowing abilities to hunt down her target and find the truth.
Hal Robinson is a soldier. He does not get distracted. He wins. But what Hal wants begins to shift once he meets Summer.
They must learn to trust each other if they are going to protect the Savant community. But will their secrets allow them to find a happy ending of their own?

                                      ***

За пръв път не знам какво да кажа. Нямам думи, с които да опиша колко невероятна беше последната книга от поредицата „Саванти“. Сюжетът, героите, всичко беше идеално за мен – идеалният край за една от любимите ми поредици.

 Въпреки това в момента мислите ми се лутат и не мога да се примиря с идеята, че това наистина е краят на историята на савантите, на братята Бенедикт, на сродните души, на прекрасния свят сътворен от Джос Стърлинг, краят на очакването на всяка нова година, в която да получа още една невероятна книга, караща ме да помечтая за един по-добър свят изпълнен с любов и приключения, в който доброто винаги надделява над злото. Но всяко прекрасно нещо винаги има своя завършек, а аз имах неизмеримото щастие да бъда част от това чудо наречено „Саванти“, да преживявам заедно с героите вълненията и приключенията. В момента единствената утешителна мисъл е, че винаги мога да си върна и да препрочета любимите си моменти. Но аз доста се отдалечих от темата, за което се извинявам, време е да се върна към ревюто на „Summer shadows“.

 След шест книги, всяка с различен сюжет,  кой би помислил, че Джос Стърлинг отново ще успее да изненада читателите си с нещо ново? Е, добре дошли в Афганистан! Виктор Бенедикт най-накрая тръгва да търси сродната си душа, а разбира се, всичко се оказа доста по-различно от това, което първоначално си представях. Но има един проблем – този път той е постъпил безотговорно, изчезвайки изведнъж. И тук вече се намесва екипът, тръгнал да го спаси, включващ Самър, Сол, Уил, Трейс и братята Робинсън, един от които е и Хал. Започват да се сформират мистерии, някои от тях базирани на отдавна неразкрити престъпления и оставени на свобода престъпници. Има среща със герои от предишните книги, което донесе за мен чувството, че разговарям със стари приятели. 

Сега малко по-специално за героите. Никога дори не съм си помисляла, че ще харесам някого повече от Хав Бенедикт, но Хал надмина и него. Представете си комбинация от всички братя Бенедикт плюс Маркъс и Алекс. Получавате Хал. Забавен, смел, грижовен, малко свадлив и вечно готов да помогне на Съмър в труден момент, той веднага си спечели място в сърцето ми. А споменах ли, че е красив, умен и предан? Вече знаете. Както Самър го описва, той е типичното момче.

Самър, от друга страна, според всички е типичното момиче. От пръв поглед за Хал вече е ясно, че тя не може да се справи с военна мисия. Нали? Е, тя успява да го опровергае многократно. Силна, борбена, упорита, отрано научена от живота да се защитава, подготвена за всяка една ситуация, тя по никакъв начин не отстъпва пред тренираните войници. В същото време показва отлични маниери и познания, достойни за една истинска дама. 

Заедно те двамата се допълват и съставят идеалната комбинация, макар в началото връзката им да мина през доста премеждия. 

Не мисля, че скоро ще забравя нито книгата, нито цялата поредица. Още повече, че в скоро време, веднага след като намаля малко купчината с книги за прочит, смятам да препрочета шестте части, съставящи тази чудесна поредица отново. А сега, след като споделих всичко това, ужасно объркано и едно към едно с вихрушката ми от мисли, е време да се оплача на всеки, който изяви желание да ме слуша, и да се примиря с факта, че това вече наистина беше краят. 

Пролетен панаир на книгата 2017

Първо, честит празник на всички! По случай 24 май, реших да споделя книгите, които купих от тазгодишния пролетен панаир на книгата.

Имам огромното щастие и в същото време нещастие да уча точно до НДК, което прави панаира на книгата точно на една ръка разстояние от мен. Защо нещастие? Изкушението да похарчи всичките си пари за книги е по-силно от мен. Посещавам всеки ден панаира, казвайки си, че само ще разгледам и незнайно как добавям нови попълнения към колекцията си. Не се сдържах да не споделя тези, които взех тази година:

1. „Сезонът на костите“ – Саманта Шанън

Забелязах тази книга и на зимния панаир, но вече бях купила доста и реших да я оставя за следващия. След като бях прочела доста позитивни ревюта, това беше първата покупка, която направих.

 

2. „Тайният портал“ – Ева Фьолер

НАЙ-НАКРАЯ ИМАМ ЦЯЛАТА ПОРЕДИЦА! Когато видях, че книгата излиза се разпищях от щастие, а след като я купих, подскачах поне десет минути. Нямам търпение да я прочета.

 

3. „Криле“ – Ейприлин Пайк

Признавам си – за пръв път я видях днес, но когато прочетох, че в нея се разказва за елфи, просто не се сдържах. Надявам се да е толкова интересна, колкото изглежда, още повече, че е препоръчана от Стефани Майер, а това ми вдъхва големи надежди.

 

4. „Целуната от ангел“ и „Силата на любовта“ – Елизабет Чандлър

Мистерия, любов и ангел пазител – без колебание купих тези две книги, още повече, че са част от завършена поредица.

 

5. „Жулиета“ – Ан Фортие

Признавам си, че това е един вид поглед в бъдещето, защото все още не съм я купила, но утре със сигурност ще го направя, защото ми изглежда доста интересна.

***

Това е засега, надявам се да имам достатъчно силна воля и да се огранича дотук, но знам, че най-вероятно ще взема поне още една-две книги преди да успея да спра.

5 причини да прочетете „Защото никога няма да се срещнем“ на Лия Томас 

Защото никога няма да се срещнем

Оли и Мориц са най-добри приятели, но никога няма да се срещнат. Оли страда от опасна за живота алергия към електричеството, а слабото сърце на Мориц изисква пейсмейкър. Ако някога се срещнат, и двамата могат да умрат. Двете момчета живеят като изгнаници от обществото, но чрез писмата, които си разменят, помежду им се установява силна връзка – спасително въже в мрачни времена: когато единствената приятелка на Оли, Лиз, го изоставя, а Мориц се бори с грубиян, решен да го унищожи. Но когато Мориц разкрива ключа към общото им, зловещо минало, започнало преди години в загадъчна германска лаборатория, приятелството им е изправено пред изпитание, което нито единият, нито другият е очаквал.

***

Напоследък наистина имах нужда от разнообразие в литературата, която чета, и имах щастието да попадна на тази различна, но страхотна книга, която ме накара да си припомня защо толкова много обичам да чета. Ето и причините, заради които и вие трябва да я прочетете:

1. История за истинското приятелство

Според мен това е една от главните причини тази книга да е толкова добра. Показва, че не винаги е нужно двама души да се познават лично, за да изградят истинско вечно приятелство. Дори хилядите километри не могат да попречат на Оли и Мориц да създадат чудесна връзка, основаваща се на взаимно доверие.

2. Различният начин, по който е разказана историята

Цялата история е предадена чрез писма, разказващи различни моменти от живота на героите. Всичко е пресъздадено чрез похвата „разказ в разказа“, който много ни помага да разберем защо героите са станали такива, каквито са в момента на размяната на писмата. Това прави читателите по-съпричастни и свързани с героите.

3. Добре изградените герои

Характерите на Мориц и на Оли са напълно различни. Единият е тих, а другият блика от енергия, единият мрази да е обграден от хора, а другият копнее да прекара поне един нормален ден с приятели.  И въпреки всичко тези различия те някак си пасват по странен начин и се допълват взаимно.

4. Мистерията около странните заболявания на героите

Да си го кажем честно – трябва да е станало нещо много странно и дори опасно, за да се появят такива странни генетични мутации и алергии при героите. И почти през цялото време читатателят е държан в неведение, заливан от теории, тръпнещ в очакване да научи какво точно е станало.

5. Тоновете прекрасни цитати

„Не ми харесва да изплюя на хартия всяка мисъл, която ми е хрумвала някога. Хората като теб не осъзнават каква сила притежават думите. Невъзможно е да ги видиш. Те могат да бъдат изкривени и усукани в безброй посоки. Някои хора внимаваме повече с тях.“

„Родил съм се крещейки. Така са се родили почти всички, за които съм чувал някога. Ако ти не си се родил, крещейки, навярно си се родил прекалено голям оптимист.“

„Тогава разбрах, че в живота ти винаги ще има неща, които ще си безсилен да промениш…“

„Ако те тревожи злоупотребата с езика, няма нужда да съм ходил на училище, за да знам, че от думите на човек може наистина да му стане гадно, дори когато не са обиди.“

„Дори и ти да си безсилен, думите ти не са.“

„Това, което се опитвам да кажа, е, че някои хора могат да бъдат наистина ужасни. Ти обаче трябва да се стараеш още повече да не допускаш тона да те смути, защото, ако им позволиш да те накарат да се почувстваш по този начин, просто правиш нещастието, напоило въздуха, още по-силно.“

„Но семейството е по задължение. Семейство , което не го е грижа, не е никакво семейство. Може би приятелите, които ги е грижа, са нещо повече от семейство?“

„Когато едно момиче ти хвърли самолетче в лицето и казва, че иска да те размаже, знаеш, че става дума за любов.“

„Миналото никога не е по-хубаво от настоящето и не е нещо, което човек трябва да очаква с нетърпение.“

***

Признавам си, че прочитането точно на тази книга ми отне повече време от обичайното, защото, поне за мен, всяко отделно писмо провокираше нови и нови различни теми за размисъл. Препоръчвам я на всеки, търсещ книга, по-различна от типичните тийнейджъски романи. Благодаря на издателство „Ентусиаст“ за предоставената възможност!