Полукрал – Джо Абъркромби


Мъжът размахва коса и тегли рало в полето, стяга възел на палубата или сее смърт по вражеските брегове с меч и секира в ръка. Преди всичко обаче, мъжът удържа мястото си в стената от щитове, не отлепя рамо от рамото на човека до себе си. В противен случай той е провал, особено ако е син на краля на Гетланд – сурова земя, която ражда воини със сърца от камък и ръце от желязо.
Принц Ярви не е един от тези свирепи воини. Докоснат от баща Мир, неговият път е този на познанието и благата дума. Майка Война никога няма да се усмихва над бойните му победи. За сакат слабак няма място в тренировъчвия квадрат или в стената от щитове, нито на Черния трон, въпреки че той е негов законен наследник. Така смятат не само хората от Гетланд – така мисли и собственото му семейство.
Но ако човек се нуждае от две ръце, за да срази в честен двубой някого, да го наръга в гръб му стига и само една. Особено ако е направлявана от остър ум като този на Ярви.
Време е измаменият да стане измамник.
Време е предаденият да се превърне в предател.
Време е законният крал да се завърне на престола.

Благодаря на издателство ,,Колибри“ за възможността!

„Полукрал“ наистина надмина очакванията ми. В началото търсех интересна книга, която разказва за приключения и битки, за да се откъсна поне за малко от скучната реалност. Четейки „Полукрал“, аз наистина бях пренесена в друг свят, в който се смесват минало и настояще, изграждайки чудесна история.

 

Ако трябва да опиша накратко тази книга, бих я нарекла „книга на контрастите“.

На първо място ще поставя промяната в главния герой. След всички изпитания, през които е принуден да премине, той, от момче, израснало в сянката на брат си и под презрителния поглед на баща си, се превръща в мъж, осъзнаващ както силилата, така и недостатъците си („Беше извървял кръга и се беше върнал там, откъдето беше тръгнал. Тръгна момче, но се върна мъж.“).

Друго нещо, което ми направи впечатление, е съпоставянето на физическата сила и силата на ума. В този свят, в който са почитани единствено свирепите воини и великите крале, за момче със саката ръка е много трудно да намери място, на което ще бъде приемано като равно, въпреки острия си ум и многото си умения (А докато той се беше учил как да лекува рани, тези момчета -тези мъже, осъзна той и в гърлото му се надигна неприятно чувство – бяха влагали всичкото си старание в ученето на това как да ги причиняват.“).

В никоя друга книга досега, не съм виждала толкова реално представяне на тънката граница между приятелството и предателството. Показано е, че понякога намираме истинска вярност и искреност в хората, в които най-малко очакваме и има моменти, в които най-близките ни хора ни предават (Бе предаден от семейството си, от собствения си народ, а получи преданост от няколко роби, които не му бяха длъжни с нищо“).

Препятствията, през които преминава Ярви са многобройни (робство, глад, жажда, ужасен студ и жега), но има моменти, в които дори най-слабите трябва да открият силата в себе си. И въпреки, че изглежда сякаш края е предвидим, в последните няколко страници всичко се променя, оставяйки читателите със затаен дъх да чакат следващата книга.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s