Веровещица – Сюзан Денърд

    

Един континент на ръба на война и две вещици, които държат съдбата му в своите ръце. Сафия е способна да различава истината от лъжата. Дарбата й е изключително рядка и мнозина биха убили за нея, затова трябва да пази силите си в тайна. А уменията на Изьолт са скрити дори за самата нея. След сблъсък с гилдмайстора и жестокия му телохранител кръвовещ, приятелките са принудени да бягат, за да запазят живота си. Двете момичета искат единствено и само свободата си, но опасността дебне отвсякъде. С настъпващата война, те ще трябва да се борят с императори и наемници, които не биха се спрели пред нищо, за да уловят веровещицата…

Преди доста време написах това ревю, но чак сега се сетих да го кача, за което се извинявам.
„Веровещица“ или както аз я наричах поне месец – „Ветровещица“(което се оказа името на втората част от поредицата, предсказвам бъдещето!), докато една приятелка любезно не ме поправи, беше коледен подарък и книга, която много исках да прочета. Още повече, че без да искам първо попаднах на благодарностите и там за моя изненада и щастие видях името на Сара Дж. Маас. В този момент очакванията ми за „Веровещица“ станаха почти недостижими. Е, книгата успя да ги оправдае, макар че за това трябваше да заплатя с разбито сърце накрая. Главните както и второстепенните герои са с много добре изградени характери и ярко подчертана персонялност. Светът, изграден от авторката, е като реален, позволявайки на читателите поне за малко да се откъснат от действителността в свят, изпълнен с приключения. 
Сафи ми допадна още от първите страници. Нейната сила, борбеност и дух много ме впечатлиха. Още повече, че аз също винаги съм искала да съм една от тези badass героини, които винаги имат готов отговор за всичко, умело си служат със сарказма и не ги е страх да се сбият, за да защитят мнението си. Нейните умения с меча веднага спечелиха симпатиите ми. Харесах това, че дори да е от благородно потекло, тя ни най-малко не се интересува от мнението на хората. Уникалната й дарба я издига още повече в очите ми.
Изьолт, най-добряата приятелка на Сафи, също е необикновен герой. Стана ми близка не само заради името си (една от най-добрите ми приятелки се казва Изабел), но и заради лоялността си и готовността да направи всичко в името на хората, които обича. Уменията й в битките също са впечатляващи. Със Сафи до себе си сформират непобедим отбор (и още нещо, но не искам да спойлвам, въпреки че се разбира още от първите глави).
Хареса ми и намека за една връзка, която много се надявам да се появи във втората книга (както може би се забелязва от предишните ми ревюта, аз наистина обичам истории, в които има и романтика). Краят на книгата ме изненада, което вече за съжаление ми се случва все по-рядко. Както споменах в началото, той разби сърцето ми и го остави чакащо за следващата книга, надяващо се героите да получат така заслуженото щастие.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s