„Пасажер“ – Александра Бракен 

В една съдбовна нощ виртуозната цигуларка Ета Спенсър губи всичко, което познава и обича. Попаднала в непознат свят, благодарение на странник с опасни намерения, младото момиче е сигурно в едно-единствено нещо – озовала се е не просто на километри, но и на години далеч от къщи. И е наследила нещо, за което не е подозирала, че съществува. Досега.
                                          ***

Александра Бракен не спира да изненадва феновете си с нови великолепни книги. Кой бе предположил, че толкова скоро след вълнуващата и определено запомняща се поредица „Тъмна дарба“ ще се появи още един неоспорим бестселър, интересна и интригуваща книга, караща читателите да онемеят? Не и аз. Но ето, че и това се случи.
И така, да започна с обичайното предисловие. Първо, обожавам книги разказващи за пътуване във времето. Какво ли не бих дала да притежавам и аз тази дарба. И въпреки че не мога да я получа, все пак чрез книгите мога да си представя, че я имам, докосвайки се до тази моя неизпълнима мечта. Второ, вече има толкова много еднакви по сюжет книги, че винаги се радвам, когато попадна на нещо различно. Истинско удоволствие беше прочитането на „Пасажер“. Беше като червена роза сред поле от бели, ярка, открояваща се и очароваща. И трето, не знам дали ще мога да се възстановя от това цунами от нови емоции, поне до излизането на следващата книга.

Все още не мога да осмисля всичко случило се, в един момент се смеех, а в следващия ми идеше да се разплача. И на няколко места, признавам си, наистина го направих. Обожавам начина, по който героите бяха описани. Те далеч не бяха перфектни, но въпреки това се научих да ги харесвам заедно с недостатъците им.

Ета и Ник за мен са идеалната двойка. Начинът, по който се разбират и допълват взаимно, чистотата на отношенията им, бяха запленяващи. Обръщението „пирате“ просто открадна голяма част от сърцето ми. Плавното задълбочаване на връзката им беше очароващо и пленително. И всичко това на фона на приключения, битки и различни епохи. Всичко беше описано толкова добре, изпипано до най-малкия детайл, че аз за втори път се влюбих в омайващия стил на авторката.

Краят на книгата разби сърцето ми, после го заши и го остави кървящо през шевовете, очакващо втората книга с надежда да изцеление. Обобщение на това ревю в три думи: ОБОЖАВАМ ТАЗИ КНИГА!
Благодаря на издателство „Егмонт“ за възможността!
  ***


Цитати:

„Но не получи отговор освен зова на прохода – глух повик, едва долавимо нашепнати лъжи, които обещаваха свобода, откривателство, възстановяване на изгубеното, но даряваха само клетка, изтъкана от разочарование.“


 „Разкрила му бе ума си, разтворила бе сърцето си, познаваше вкуса на сълзите й. И бе изгубен.“ 


„Може би затова копнежът й по него бе толкова болезнен – защото бе невъзможно да са заедно, а и двамата бяха твърде упорити, та да търпят някой да им казва какво може и какво не може да правят.“


„Съществуват правила, но правилата могат да бъдат пренаписани, стига да държиш перото.“


„Възможно ли бе една-единствена промяна да нанесе такива катастрофални последици, възможно ли бе една-единствено действие да обърка толкова много неща?!“


„Но Ета започваше да се пита дали в хода на това пътешествие извън естествения поток на времето не бяха забравили най-важното – че човек трябва да живее не в миналото и не в бъдещето, а единствено в настоящето.“ 


„А онова, което откри в топлата, мека тъмнина, нямаше нито начало, нито край, защото този миг бе само техен и граничеше с вечността.“


„Вярвам, че важното е не кого обичаш, а как обичаш.“


„- Речено е, че за всяко нещо си има време, така че трябва да вярвате, че време ще има и за вас.

– Ами ако вече е отминало?“

– Тогава може би ще намерите начин да си създадете още време. Нали говорим за възможности, скъпа моя. Възможности.“


„Любовта е себична, нали така? Тласка почтени хора да вършат нередни неща. Увива те като пашкул, отделя те от останалия свят, заличава времето, разума. Кара те да отричаш неизбежното. Кара те да копнееш за ума на другия, за тялото му, кара те да вярваш, че заслужаваш да притежаваш сърцето му, да си извоюваш място в него.“


Advertisements

One thought on “„Пасажер“ – Александра Бракен 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s