Писма до изгубените души – Бриджит Кемерер 

Джулиет Янг винаги пише писма до майка си, пътуващ по света фотожурналист. Дори след нейната смърт, тя оставя писма на гроба й. Това е единственият начин Джулиет да се справя с живота. Деклан Мърфи не е типът момче, с което искаш да се забъркваш. Съдът за непълнолетни му определя да полага обществено-полезен труд в местното гробище, с което той се опитва да избяга от демоните в миналото си. Когато Деклан прочита завладяващо писмо, оставено до един гроб, не може да устои да не отговори. Скоро той се разкрива пред пълен непознат и тяхната връзка е мигновена. Но нито Деклан, нито Джулиет знае, че те всъщност не са непознати. Когато училищният живот се намесва в тайните писма, ще хвърчат искри, докато Джулиет и Деклан разбират истини, които могат да ги разделят.

***

В последно време имам огромния късмет да попадам само на интересни и увлекателни книги. Разбира се, „Писма до изгубените души “ не прави изключение, а и не помня откога корица ми е харесвала толкова много.

Самата история е запленяваща, а героите са прекрасно представени. В никакъв случай не са идеални, но точно това ги прави толкова истински и близки до читателя.

Честно казано вече започвам да се срамувам колко често книгите ме разплакват, но мога да кажа, че точно тази си струваше всяка една сълза и всяка една усмивка. Историята ми стана още по-близка, защото част от нея е разказана чрез писма. Самата аз обичам да пиша и да изразявам мислите и чувствата си с помощта на думите и какъв по-перфектен начин да се запознаеш с някого?

Още от самото начало абсолютната честност между героите е някак освежаваща – това да се довериш на един напълно непознат и да му разкриеш най-строго пазените си тайни и най-съкровените си мисли е плашещо, но в същото време и вълнуващо.

Посланието отправено към читателя е прекрасно – не винаги да се съди по мнението на другите или по външния вид на човек, защото те често лъжат. Едни от най-милите герои в тази книга са Рев и Деклан, но са отритнати, пренебрегвани и съдени от всички, само заради минали грешки и напълно необоснован страх. Въпреки това в книгата е показано и преодоляването на подобен вид предразсъдъци.

„Писма до изгубените души “ съвсем не е само повърхностна любовна история. В книгата се засягат много важни въпроси за семейството,  приятелството и вредата, която смъртта на близък човек може да нанесе, както и последствията от силна емоционална травма и как да се справим с нея. Кара хората да се замислят за това, което имат и да го оценят, защото само за един момент могат да го загубят. Показва колко пагубно е чувството за вина и силата, която е нужна, за да се преодолее.

Отново се захващам с това ревю веднага след прочитането на книгата и желая да я препоръчам на колкото се може повече хора, за да усетят емоциите, които изпитах аз. Чете си бързо и предизвиква цял ураган от емоции във всеки докоснал се до страниците й. Благодаря на издателство „Егмонт“, че ми даде възможността да го направя!

И като финал, отново извадих доста цитати, ето някои от тях:

 „Мама казваше, че думите съдържат частица от душата на онзи който ги е писал…“

„Думите , които използваме, за да избегнем прякото назоваване на смъртта са странни. Сякаш крием нещо.“

„Ние всички сме обединени от скръбта и разединени пак от нея.“

„Мама казваше, че една снимка нищо не струва, ако не предизвика реакция; че е нужен талант, за да уловиш чувството в обектива.“

„От време на време си мисля , че съдбата е в заговор срещу нас. Или пък заговорничи заедно с нас.“

„Според една дефиниция безумието се изразява в това да вършиш едно и също нещо отново и отново, очаквайки различен резултат.“

„Думите са си думи. Ако изтърва някоя ругатня, това няма да ме превърне автоматично в идиот, както и ако ръсиш постоянно  многосрични думи, не значи, че си интелигентен.“

„Просто такъв е животът. Когато всичко около теб отива по дяволите, не ти остава нищо друго, освен да продължиш напред.“

„Една проста промяна в посоката може да ни отведе на съвсем различен път.“

„Чудя се дали, ако продължа да се преструвам, накрая няма и сама да си повярвам. Част от мен се бои , че заради постоянните превземки ще изгубя представа кое всъщност е истинско.“

„Един ден сигурно така ще обикнеш някоя жена, че само за целувката ѝ ще си готов да минеш през девет планини в десета.“

„Човек е склонен дълго време да преглъща отрицанието на околните, докато най-накрая не се примири и престане да се старае да спечели тяхното одобрение.“

 „Човек сам си проправя пътя.“

„Много приятели могат да разорят човек, но истинският другар е по-близък и от брат.“ 

„Не можеш да проправяш път със затворени очи .“

One thought on “Писма до изгубените души – Бриджит Кемерер 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s