„Слънцето също е звезда“ от Никола Юн 

Тя е реалист, той – мечтател. Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства. Tой вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг. Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Не в предопределеността. Нито в мечти, които никога не се сбъдват. Определено не съм момиче, което среща сладко момче на някоя претъпкана улица в Ню Йорк и се влюбва в него. Не и когато семейството ми ще бъде депортирано в Ямайка само след дванайсет часа. Да се влюбя в него, няма да бъде моята история. Дейниъл: Винаги съм бил добър син, добър ученик, винаги съм оправдавал очакванията на родителите ми. Никога не съм бил поет или мечтател. Ала когато я виждам, забравям всичко това. Нещо в Наташа ме кара да мисля, че съдбата ми е отредила нещо далеч по-необичайно… отредила го е и на двама ни.

                                  ***

От доста време искам да прочета тази книга. Когато завърших „Всичко всичко“ на същата авторка преди няколко месеца веднага реших да разкажа на всички колко ми е харесала (такава съм си), а една приятелка ми каза, че другата книга на Никола Юн е дори още по-хубава. И познайте коя е тя? „Слънцето също е звезда“! Оттогава имам огромно желание да я прочета. И сега най-накрая се сдобих с тази възможност. Благодаря на издателство „Ибис“ за това!

И сега да премина към самата книга. За да бъда честна, аз лично не вярвам в любовта от пръв поглед. Как ще обикнеш някого без да познаваш характера и навиците му, не са ли точно те тези, които печелят любовта ни? Е, тази книга беше написана толкова добре, че ме накара да забравя предразсъдъците и скептицизма си. Показа ми колко много може да се случи в един ден, в един час, в една минута и дори в една миниатюрна секунда, колко много спомени се създават в един момент. На това точно се дължи и ценността на времето.

„Слънцето също е звезда“ ми представи младия живот, изпълнен с възможности и желания, но и ме запозна с тъмната страна на това, да живееш в света на мечтите си твърде дълго – дълбокото разочарование както за теб, така и за околните, когато не ги реализираш. Засягат се важни въпроси като имиграцията, расизма, отношенията дете-родител, последствията от развода, темата за съдбата и вярата в Бог.

Много харесах контрастът между главните герои и начинът, по който те се допълват, въпреки това. Скептицизмът и вярата на Наташа, че няма нищо друго извън науката, че за всичко трябва да има обяснение и реална причина, бързо биват опровергани от Дейниъл, който е непоправим мечтател. Тук науката се смесва с поезията и мечтите, разумът се смесва с любовта, идеалният план се среща с непредвидимата съдба. И всичко върви добре, но щастието на Наташа и Дейниъл е помрачено от заповедта за депортирането й. Защото да си го кажем направо – дори любовта не може да победи законите, които ръководят хората. И все пак дали няма някакъв начин? Ще разберете сами,ако прочетете книгата.

Има доста причини, поради които я препоръчвам на всички, дори на хората, които не обичат любовните истории. Уверявам ви, че „Слънцето също е звезда“ не е никак повърхностна книга, още по-малко такава за убиване на времето. Тя отваря много важни въпроси, засягащи съвременното общество, смесени с историите на доста хора. Изненада! Разказът за главните герои е смесен с този за другите, второстепенните, има отделни глави, показващи защо те извършват определени свои действия. И това наистина е вълшебно, защото накрая всички нишки се преплитат в прекрасна бродерия.

Ако все още не съм ви убедила да я прочете ето още един последен довод – има много науча информация, предадена по лек и ненатоварващ начин, правещ тази книга по-разбираема от учебник и, поне за мен, доста по приятна. Обобщение на цялото ревю: „Слънцето също е звезда“  си заслужава отделеното време.

                                ***

И, както всеки път, май попрекалих с извадените цитати. Накрая се намерих седнала да избирам от почти половината книга. Ето на кои се спрях:


„Имената са нещо могъщо. Те изпълняват ролята на маркери на идентичността и са нещо като карта, която указва местоположението ти във времето и географията. Нещо повече от това – те могат да бъдат и компас.“


„Психиатрите съветват да не поискаме чувствата си, защото рано или късно, те ще изригнат. И са напълно прави.“


„Тайничко, дълбоко в себе си, почти всички вярват, че животът им има някакъв смисъл, някаква преднамереност. Справедливост. Нещо изначално добро. Хубавите неща се случват на добрите хора. Лошите неща се случват единствено на лошите. Никой не иска да повярва, че животът е наниз от произволности.“


„По-добре да виждаш живота такъв, какъвто е, а не какъвто искаш да бъде. Зад нещата не се крие някаква специална причина. Те просто се случват.“


„Никога не бива да залагаш на минимални шансове. Най-добре е да проучиш изгледите и да заложиш на сигурно. Само че когато минималният шанс е единственото, с което разполагаш, трябва да заложиш на него.“


„А това наистина са глупости. Цялото кършене на пръсти. Всичките приказки за сблъсъка на култури, за опазването на култури и за това, какво ще се случи с децата. Това са стопроцентови глупости и отказвам да ме е грижа за тях.“


„Хората не са разумни създания. Вместо да се ръководим от логика, ние се ръководим от чувства. Светът би бил много по-щастливо място, ако беше обратното.“


„Ако човекът, който би трябвало да те обича завинаги, изведнъж може да престане да го прави, в какво да вярваш тогава?“


„Хората прекарват целия си живот в търсене на обич. Стихотворения и песни, и цели романи са написани за това. Ала как да вярваш в нещо , което може да свърши толкова внезапно, колкото започва?“


„Хората просто искат да вярват. В противен случай биха били принудени да признаят , че животът е случайна поредица от добри и лоши неща , които ти се случват, докато един ден не умреш.“


„Животът е твърде дълъг, за да го прекараш правейки нещо, към което си безразличен.“


„Родени сме да мечтаем и да създаваме неща, за които да мечтаем.“

„Хората използват поетични изрази, за да опишат нещата, които не разбират.  Обикновено съществува научно обяснение, стига само да го потърсиш.“


„На хората им е достатъчен един поглед, за да повярват каквото си искат.“


„Не е твоя работа да помагаш на другите да ти слагат етикет.“


„Не можеш да убедиш някого да те обича.“


„Проблемът с това, да се оставиш надеждата да те издигне на крилата си, е, че можеш да паднеш от много, много високо.“


„Бог е връзката между най-доброто от нас“


„Някои хора са част от живота ти, за да го направят по-хубав. Други съществуват, за да го направят по-лош.“


„Животът невинаги се развива така, както си го планирал.“

Advertisements

One thought on “„Слънцето също е звезда“ от Никола Юн 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s