„Единственият спомен на Флора Банкс“ от Емили Бар

Една-единствена целувка – това е всичко, което помня.

Един-единствен спомен – това е всичко, което имам.

И едно черно камъче в ръката ми…

Флора Банкс е на 17 и не помни нищо, защото има частична амнезия. 
Тя не помни на колко години e, какво е правила преди няколко часа, къде е ходила и какво трябва да върши. Затова ръцете й са изписани с указания, с думи за напомняне и странната фраза – Флора, бъди смела! Живее със спомените си на 10-годишна и познава само родителите си и най-добрата си приятелка от детството Пейдж. 
Но една целувка променя всичко! 
Дрейк – гаджето на Пейдж, в нощта преди да замине за Норвегия, целува Флора. Това е единственият спомен, който остава трайно в съзнанието й. Тя е убедена, че само момчето може да й помогне и да я върне към нормалния живот. Затова тръгва за далечния Свалбард, за да намери Дрейк и истината за себе си. Но намира много повече.
Дали това, което ще открие, няма да промени отношението й към най-близките? И как да разбере на кого да вярва, когато не може да се довери дори на себе си?


                                ***

Хей! Днес съм тук с едно ревю на книга, която купих съвсем неочаквано и още по-неочаквано завърших за ден и половина. „Единственият спомен на Флора Банкс“ е малко по-различна от това, което обикновено чета. Главната героиня, водена само от един спомен за целувка отива чак до Северния полюс, по-точно в Свалбард. Това е история за надеждата, вярата и многобройните открити възможности.

„Да бъдеш нормален, означава да бъдеш смел.“

Страниците на книгата са изпълнени с повтарящи се бележки и напомняния, защото самата Флора не помни почти нищо след десетата си година и няма дългосрочна памет. Отново и отново се повтарят някои моменти, докато читателят придобие чувството, че и той губи паметта си. И въпреки че сюжетът изглежда доста банален и когато прочете резюмето, бъдещият читател има чувството, че вече знае какво ще се случи,…нищо не е кавото изглежда.

„Да живея за момента, трябва да се превърне в едно от житейските ми правила. За това не ти трябва памет.“

Самите описания са прекрасни. Човек има чувството, че е заедно с Флора на това далечно пътуване, а погледнато през нейните очи всичко изглежда вълшебно. Всеки ден тя преоткрива магията на природата, кристалния сняг и среднощното слънце отново и отново, виждайки всичко сякаш за първи път. Някога искали ли сте да забравите нещо само и само да го преживеете отново? Е, това е едно от малкото предимства на състоянието, в което се намира главната героиня.

„Това е омагьосана земя. Мястото от приказките, където принцесите наистина срещат красивия принц.“  

Изпълнена с приключения, нови приятелства и неразкрити истини тази книга грабва вниманието по един ненатрапчив начин, кара читателя да се смее и да плаче в едно и също време. В някои моменти човек има чувството, че е на десет заедно с Флора и после пак с нея осъзнава, че вече е преминал този период от живота си.

„Времето е относителна нещо. То ни прави по-възрастни. Хората го използват, за да внесат ред в света. Изобретили са система, която създава ред от относителността. Всички останали хора, тоест всички освен мен, живеят живота си по часове и минути, по дни и секунди. Но това не означава нищо. Вселената би се изсмяла на опитите ни да я организираме, ако въобще си направи труда да ги забележи. Времето кара телата ни да се сбръчкват и да се рушат. Ето защо ни е страх от него.“

И въпреки че както винаги мислех, че съм наясно как ще свърши книгата, оказа се, че съм била в грешка. Бях адски изненадана от внезапния обрат на събитията в последните глави. Краят беше отворен, но не по онзи дразнещ начин, каращ читателя да си задава купища въпроси без отговор, а по този, оставящ човек с надеждата за едно по-добро и светло бъдеще. Добре дошли в история, изпълнена с приключения, загадки и едно непрестанно преоткриване на себе си и собствените си възможности. Все пак защо щом едно момиче без спомени може да постигне всичко това, защо не и ние?

„Тя диша. Това не означава, че е жива. Не е същото.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s