Аз бях тук – Гейл Форман 

Коуди и Мег са неразделни.
А после най-неочаквано Коуди остава сама. Коуди е потресена и смазана от скръб след самоубийството на най-близката си приятелка Мег. Двете са споделяли всичко, но смъртта връхлита без предизвестие. Коуди отива в колежа на Мег, за да събере вещите ѝ и да ги изпрати у дома, и открива, че не знае още много за живота на приятелката си. За съквартирантите ѝ – самобитни и неописуемо различни от жителите на скромното им родно градче близо до Вашингтон. За Бен Макалистър – момчето с китара, подигравателна усмивка, свои собствени тайни и непоклатима почтеност. За опасен интернет форум и зловреден анонимен съветник. За шифрован компютърен файл, който ще постави под съмнение всичко, което Коуди мисли, че знае за Мег и за нейната смърт. Роман, съчетал умело криминална загадка, трагедия и романтика. Безмилостно откровен разказ за смелостта да продължиш напред след опустошителна загуба, да откриваш скрити черти на характера у себе си и у другите. Предизвикателен поглед към сложното естество на отговорността, съвременната роля на интернет за преломните решения на младите хора, предизвикателствата на съзряването и благородството да прощаваш.

 

***

Хей! Тук съм с ревю на книга, която купих от алеята на книгата и прочетох буквално за отрицателно време. От колко време вече е в списъка ми? Една година? Две? И аз не помня, но знам, че откакто прочетох „Да остана ли?“ и „Къде беше?“ съм влюбена в стила на авторката и дебна от засада „Аз бях тук“. Просто нямаше никакъв шанс да се измъкне от мен. 

А сега за самата книга. Ако очаквате блудкава и тъжна история за момиче, описващо в 260 страници колко му е тежко след загубата на най-добрата си приятелка, то много грешите. „Аз бях тук“ може да ви изпълни със сила, воля и желание за живот за седмици наред. На тези хора, на които дори веднъж им е минавала някога мисълта за самоубийство, показва какво наистина причинява както на семействата и приятелите им, така и на най-далечни познати, свързани косвено с жертвата. Фазите на вина, болка, отчаяние, но и осъзнаване, че колкото и да е тежко, все пак желанието за живот надделява са изразени по ясен, но ненатрапчив начин, сливащи се със сюжета на книгата. Разследването на самоубийството също е много интересно. Колкото Мег сама е взела решението, толкова е била и насърчена от неизвестен зложелател. Романтична история също не липсва, макар че и тя не е основна в книгата.


„Така ли става с лъжите? Първата изричаш трудно, втората – не толкова, докато накрая се откъсват от езика ти по-лесно от истините.“

Смесицата от мистерия, романтика и драма е опияняваща. Заплетените чувства са заразни, читателите изпитват емоциите и терзанията на героите. Какво бихте направили вие ако изгубите най-добрата си приятелка? Най-доверения си човек? По-добрата си половина? Не бихте могли дори да си го представите, нали? Аз също. Но Гейл Форман го прави вместо нас. И чувството е ужасяващо, дори само при четенето на книгата. Но в същото време увлича читателя до такава степен, че той не може да се откъсне докато не прочете книгата.


„Понякога срещаме хора, с които постигаме такава симбиоза, сякаш сме едно същество с една мисъл, с една съдба.“

Приключения, любов, приятелство, от едната страна, и смърт, страдание и вина, от другата. Добре дошли в един от най-лошите си кошмари и приятно пътуване.
И като заговорих за кошмари –  днес официално започва училището, лек ден и успех на всички печеливши!

Advertisements

5 книги/поредици, причиняващи безсъние

Хей! След като снощи стоях до 4 часа, дочитайки поредната книга, реших днес да отворя темата за интересните четива, причиняващи безсъние. Завладяващите книги може да са добър лек за много неща – от скука до депресия, но никак не спомагат за добрия сън. Нека си признаем – ако някой е по средата на ожесточена битка или заплетен романс, никога не би си казал „О, стана късно, ще си лягам.“. Сега, толкова скоро до 15 септември и началото на училището, за мен това е още по-належаща тема. Неизбежно е – пак ще има тъмни кръгове под очите и големи чаши кафе. Но нека да започваме и да съсипя още нечий добър сън (отсега предупреждавам, че нарочно пропускам „Хари Потър“, книгите на Риърдън и тези на Касандра Клеър и Сара Дж. Маас, подразбират се):

1. „Академия за вампири“ -Ришел Мийд

Цели шест книги аз прочетох за рекордно кратко време и то докато ходех на училище. Познайте за сметка на какво. Никак не съжалявам, но обикалянето на коридорите като полузаспало зомби и спането в час…все неща, които не са препоръчителни.

 

2. „Алена кралица“ – Виктория Айвярд 

Тук нарочно слагам само първата книга, защото втората не харесах, а третата още не съм и започнала (тук е частта, в която моля за мнения, дали е по-интересна от втората). Но да се върнем към „Алена кралица“: Внимание! Причинява безсъние, главоболие и  загуба на концентрация. Боже, книгите трябва да вървят с подобни етикети! Да си пробутам и ревюто, което, предупреждавам, е от най-старите.

 

3. „Гневът и зората“ – Рене Ахдие

Ох, обожавам тази книга. Просто е прекрасна, чудесна и не стига, че не можеш да спиш докато я четеш, ами и после шест нощи подред се чудиш какво ще стане после (аз и моите проблеми). Ако това не е достатъчно ето 8 причини да прочетете “Гневът и зората”.

 

4. „Аз, вещицата“ – Дебора Харкнес

Три прекрасни и ужасяващи книги от по над 500 страници. Какво може да се обърка? *смее се почти истерично в далечината*

 

5. „Саванти“ – Джос Стърлинг

Цяяяяялата поредица. Първо лишаване от сън, после сънища свързани с нея (не че си оплаквам). Със сигурност мога да заявя, че тези книги си заслужават повече от който и да е добър сън. Все пак какво – да не е жизненоважен или нещо подобно?

***

Шестата причина да не спя е кучето ми, но то официално не се брои за книга. А сега отивам да изхарча колкото се може повече пари на алеята на книгата. Предложения какво да си взема? Кои книги провалят безсрамно вашия добър сън?

Приятен и книжен ден от мен!

Истории от академията за ловци на сенки – Касандра Клеър, Сара Рийс Бренън, Морийн Джонсън, Робин Уосърман

Саймън Люис никога не си е представял, че ще стане ловец на сенки… Ала ето че сега има тази възможност. Днес той започва обучението си в Академията за ловци на сенки.

Присъединете се към Саймън и научете повече за славната история на Академията с помощта на Джейс Херондейл, Теса Грей и Магнус Бейн. В течение на неговото обучение, в книгата се появяват и други герои от „Реликвите на смъртните”, „Адски устройства” и „Тъмни съзаклятия”, както и от предстоящата поредица „Последни часове”.

                        ***

Хей! Време е да кача едно ревю на книга, която получих още на Коледа, като подарък, но завърших едва днес. Една част от историите прочетох през януари и може би мнението ми за тях ще е по-общо, тъй като съм забравила част от съдържанието. Грешката за това е моя, защото сама се убедих, че една от историите няма да ми хареса и по тази причина изоставих „Истории от академията за ловци на сенки“ чак допреди няколко дни, когато я преоткрих. Какво съм си мислела?! Та това е Касандра Клеър – гаранция за добре прекарано време с книга в ръка. Но много се отклоних, нека да започваме. Това е първото ми ревю на книга с кратки истории (10 на брой) и ще ме извините ако не е много добро.


1. „Добре дошли в Академията за ловци на сенки“ – Касандра Клеър и Сара Рийс Бренън

Тази история представя на всички както стария свят на нефилимите, добре познати от „Реликвите но смъртните“, така и прочутата Академия. Срещата с този нов Саймън, изгубил спомените си е както завръщане към стар приятел, така и запознанство с напълно непознат. В тази история за пръв път се запознаваме с учениците на Академията, които ще са с нас до края на книгата. Поне за мен беше адски интересно да видя какво се е случило със Саймън след събитията от Реликвите. Също така тук за пръв път така ясно е показана разликата между нефилими и мундани, превъзходството, което ловците на сенки чувстват над обикновените хора. Давам й 4/5 , защото срещата със старите познайници и новите герои беше интересна, но все пак липсват много приключения и битки (което все пак е нормално като за начало).


2. „Изгубеният Херондейл“ – Касандра Клеър и Робин Уосърман

Включете думата Херондейл където и да е и аз веднага ще се появя. Това е като капан за мигновено привличане на вниманието. Заедно с уроците в Академията и ежедневните занимания на Саймън, в тази история научаваме за сърцераздирателната участ на този ловец на сенки, показана е част от безмилостната бруталност, която Клейвът може да проявява на моменти. Слаб Херондейл? Не мисля. Просто човек, заблуден от най-голямата си слабост – безграничната, изпепеляваща любов. Определено в някои моменти, Касандра Клеър успя да ме просълзи. Със сигурност 5/5.


3. „Демонът от Уайтчапъл“ – Касандра Клеър и Морийн Джонсън

Да си призная, тази история си спомням най-малко от всички. Но разбира се, как да забравя, че Джейс и Уил, още двама от любимите ми Херондейловци се появяват! Тази история е изпълнена със забавни моменти, остроумни реплики и цели рояци от момичета, А може би и момчета, прехласнати по Джейс. Показват се моменти от обучението в Академията, а Теса разказва една удивителна история за събития, тясно свързани с Джак Изкормвача, който е не нещо друго, а демон. Какво изненада! Влюбена съм в историята, в Джейс и Уил – още повече, затова давам 5/5.


4. „Нищо освен сенки“ – Касандра Клеър и Сара Рийс Бренън

Тук вече направо си пищях. СИНЪТ НА УИЛ И ТЕСА СЕ ПОЯВЯВА!!! В тази част надникваме към образите на някои от героите, които ще присъстват в новата поредица на авторката. Джеймс е страхотен, не че може да е друго с подобен баща. За съжаление обаче и тук присъства достойният за презрение навик на някои нефилими да се подиграват и да отхвърлят различните от тях. Приятелите обаче могат да променят всичко дори в най-мрачните светове. Това е най-любимата ми история от всички. 5/5.


5. „Злото, което обичаме“ – Касандра Клеър и Робин Уосърман

Никога преди тази история не е имало ясно обяснение как е сформиран Кръгът и как Валънтайн е накарал толкова много хора да се присъединят към каузата му. Беше ми много интересно да разбера всичко това, да видя една различна гледна точка. Давам 4/5 и сега да добавя най-важното – Изи и Саймън са мнооого сладки заедно.


6. „На рицари, царе душите“ – Касандра Клеър и Робин Уосърман

Поредният пример за лошото отношение на Клейва към различните. Сърцераздирателната история на Хелън Блекторн, изпратена в изгнание само заради произхода си. В тази история се разказва и за Андрю и Артър, двама братя разделени след ужасни събития в двора на елфите. Интересна и увлекателна, „Но рицари, царе душите“ ни помага да разберем малко по-добре и света, изграден в „Лейди полунощ“. Получава 5/5, защото показва, че дори най-мрачните места и моменти, могат да бъдат осветени от любовта.


7. „Горчив език“ – Касандра Клеър и Сара Рийс Бренън

А сега нека отидем и в самия двор на елфите, за да се срещнем с брата на Хелън – Марк. Ловец на сенки, изоставен от Клейва на милостта на Дивия лов, въпреки всички саможертви и многобройните пъти, доказал лоялността си. Въпреки че знам че не всичко остава така и той отново ще срещне семейството си, съчувствието и тъгата за Марк Блекторн бяха истински. 5/5.


8. „Огнено изпитание“ – Касандра Клеър и Морийн Джонсън

Най-накрая се появи и история за приятелството на Клеъри и Саймън. Удивителна е силната им връзка и безкрайно доверие един към друг. Просто приятели, а защо не и нещо повече? Давам 4/5, защото да си призная на моменти се чувствах малко объркана.


9. „За безкрайна нощ“ – Касандра Клеър и Сара Рийс Бренън

Магнус. Алек. Малек. Малко синьо бебче. Мисля че това, макар и кратко, е пределно ясна причина веднага да дам 5/5 и да не обяснявам повече.


10. „На два пъти слизаха ангели“ – Касандра Клеър и Робин Уосърман

Защо Касандра Клеър никога на пропуска да ми разбие сърцето?! Това е жестоко! Просто нямам думи. Какво се случва тук ще ви оставя да разберете сами, но се пригответе за болка. Въпреки това 5/5.

                          ***


Ревюто стана дългичко, но все пак са десет истории. Написах тази рецензия малко неочаквано, но съм доволна, че опитах. Книгата наистина си заслужава и това е нещо, което може да се каже за всички произведения на Клеър. Ще зарадва феновете на „Адските устройства“, „Реликвите на смъртните“ и „Тъмните съзаклятия“ . А сега приятен ден, изпълнен с книжни приключения!



July & August Wrap-Up 

Хей! Реших да обединя книжата си равносметка за юли и август, защото за мой най-голям срам и разочарование за два месеца прочетох само десет книги. Разбира се, сега през септември смятам да наваксам с пълна сила и да чета като за последно, което до голяма степен наистина е така – училището започва. Ето и кои книги прочетох:

Резултат с изображение за wrap up

Юли:

 

1. „Слънцето също е звезда“ от Никола Юн (ревю тук)

Много лека и приятна книга, подходяща за свободното време. Споделила съм всичко в ревюто, затова тук само ще кажа че й давам 5/5.

 

2. „To All the Boys I’ve Loved Before“ by Jenny Han (ревю тук)

Честно казано, когато я прочетох, не знаех, че предстои да бъде издадена толкова скоро и на български. Това обаче в никакъв случай не ми попречи да й се насладя напълно. И тук всичко нужно е казано, и тук давам 5/5.

 

3. „P.S. I Still Love You“ by Jenny Han

Прекрасно продължение на първата книга, изпълнено с още добро настроение и романтични моменти. Въпреки това тук ще дам 4/5, защото не успя да ме заплени толкова много, колкото „To All the Boys I’ve Loved Before“.

 

4. „Monsieur Ibrahim et les fleurs du Coran“ Eric-Emmanuel Schmitt

Първата ми книга на френски за това лято и първата ми от този автор. Макр и кратка, беше невероятна и ме накара да потърся още книги на Шмит. Сега чета още една негова – „Ma vie avec Mozart“. Определено получава 5/5.

 

5. „Императрица Сиси“ от Габриеле Мари Кристен (ревю тук)

Първият ми исторически роман от доста време, който ми напомни какво удоволствие е да се потопиш в миналото. Отново давам 5/5.

 

Август:

 

1. „Единственият спомен на Флора Банкс“ от Емили Бар (ревю тук)

Прекрасна и занимателна книга, която прочетох доста бързо. Получава 4/5, всичко друго в ревюто.

 

2. „A Court of Wings and Ruin“ by Sarah J. Maas (ревю тук)

Ще бъда доста кратка. Ако има книга, която заслужава 10/5, даже 15/5, то това е тази.

3. „Кралицата в сянка“ от Сандра Гуланд (ревю тук)

Прекрасна книга, интригуваща и занимателна. Давам 5/5.

 

4. „Тартюф“ от Молиер

Още откакто гледах театралната постановка по пиесата, обожавам „Тартюф“. След като „Кралицата в сянка ми напомни за него, а още повече, че го имам в списъка със задължителни книги за училище, реших да го прочета. И без никаква изненада харесах „Тартюф“ толкова, че веднага давам 5/5.

 

5. „Шинел“ от Гогол

Ще го броя като отделна книга, защото така е и в списъка ми. Харесах го, но не останах толкова очарована, колкото от останалите. Може би при по-слаба конкурения би получил 4/5, но сега просто не мога да дам повече от 3/5.

 

***

Макар че списъкът ми с прочетени книги за тези два месеца е доста кратък, съм изключително доволна, че попаднах на толкова интересни четива. Сега силно се надявам през септември да имам също толкова добър късмет, въпреки че се насочвам към списъка с книги за училище. Какво друго ще чета не знам (предстои и алеята на книгата пълна с изненади), мога само да кажа, че скоро се очаква да кача ревю на „Всички наши грешни дни“ от Илан Мастаи, която завърших днес и смятам да броя към прочетените през септември. А кои книги прочетохте вие през юли и август? Бих се радвала на всякакви предложения, които да добавя към списъка си.

Приятна и книжна вечер!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кралицата в сянка – Сандра Гуланд

 

Атене има могъщи врагове, които кроят планове как да я премахнат и Клодет е въвлечена в свят на заговори, интриги и политически борби. Свят, който застрашава не само собствения й живот, но и този на близките й.Клодет е дъщеря на провинциални актьори и от малка обикаля страната заедно с тях. Когато семейната трупа пристига в Париж, съдбата среща момичето с новата метреса на Луи XIV. Атене Монтеспан се нуждае от довереница и предлага на Клодет да й стане лична прислужница. Изкушена от обещания за богатство и лукс, тя приема с охота предложението само за да открие, че животът в кралския двор е сложен и измамен като този на сцената.


***

Хей! Ето ревю на още една историческа книга, този път представяща Франция през 17 век. След като прочетох „Императрица Сиси“ и поднових интереса си към този вид книги, за мен беше истинско удоволствие да се захвана с „Кралицата в сянка“. Реалистична, ярка и запомняща се, пресъздаваща събитията точно, тя би допаднала на всеки обичащ историята. А разбира се и на тези, харесващи драмата, интригите и заплетените сюжети.

„Ама че интересно, мина ми през ум. Тя живее така, както аз само мога да си мечтая, а аз на свой ред живея така, както тя би желала.“


Прочитането на тази книга за мен беше едно доста разтърсващо преживяване. Разбира се, чувала съм за ужасните условия на живот от онова време, кой ли не е. Но едно е да си страничен наблюдател, а съвсем друго – да се „сблъскаш“ отблизо с реалността. Защото „Кралицата в сянка“ прави точно това – пренася читателя  в 17 век с множеството му недостатъци и висока смъртност. Нищо не е скрито нито разкрасено от авторката. Всичко е показано, както е било – огромната разлика между начина на живот на аристокрацията и този на простолюдието, недоимъка, многобройните зарази и болести, само чакащи да убият някого и то само ако гладът не го е довършил много преди това. Засегнат беше и въпросът за ужасното отношение на всички към хората, родени с някакъв недостатък.

„Вълшебствата са поначало невидими, мадмоазел“

Много освежаващо беше да се погледне този век през очите на едно съвсем обикновено момиче, нито със знатно потекло, нито богато. Повечето исторически романи разказват за аристократи и кралски особи, но не и този. Тук се говори за една актриса, отритната заедно със семейството си от Църквата, обществото и от самия Рай, както тогава се е вярвало, само заради професията си, от която и без това не печели много. Но въпреки това през многобройните препятствия любовта към театъра, изкуството и семейството поддържа Клод силна.

„Раят е да живееш свободен“, обичаше да повтаря баща ми. „Раят е да живееш в света на изкуството“, допълваше мама.“ 

Но това, както се разбира и от резюмето, е само първата част на тази книга. После Клод постъпва на работа при Атене, маркиза Дьо Монтеспан, метреса на краля, чиято съдба се преплита с тази на главната героиня още от детството. Следват интриги, предателства, борба за власт, в която човешкият живот е малка цена за постигането на висши цели. Още по-силно се усеща пропастта между бедните и богатите – докато едните изхвърлят храната, спят в копринени чаршафи и носят диаманти и перли, другите умират от гладна смърт.

„По някое време, драга ми Клодет, ще осъзнаеш, че кралският двор не се различава кой знае колко от театъра.“


Вещици, отрова, елексири, амулети и ритуали – все неща преследвани от Църквата, но и практикувани, скъпо заплатени и търсени както от едната прослойка на населението, така и от другата, показани в едно време, в което творят Молиер, Корней и Расин.  Добре дошли в книга, в която нищо не остава неразкрито! Приятно пътуване през Франция по времето на Кралят Слънце. Bon voyage и приятна и книжна вечер!

Благодаря на издателство Колибри за възможността!

A Court of Wings and Ruin – Sarah J. Maas

A nightmare, I’d told Tamlin. I was the nightmare.
Feyre has returned to the Spring Court, determined to gather information on Tamlin’s maneuverings and the invading king threatening to bring Prythian to its knees. But to do so she must play a deadly game of deceit—and one slip may spell doom not only for Feyre, but for her world as well. As war bears down upon them all, Feyre must decide who to trust amongst the dazzling and lethal High Lords—and hunt for allies in unexpected places.

***

Сълзи замъгляваха очите ми, когато започнах тази книга, защото знаех, че това е краят на една история, която заобичах от самото начало. Сълзи се стичаха по бузите ми докато четях „A Court of Wings and Ruin“, защото Сара Дж. Маас е невероятен автор и може да достигне до душите на читателите си само с няколко думи. Сълзи капят върху лаптопа ми докато пиша това ревю, защото колкото и да исках да завърша книгата, раздялата с нея беше тежка. И все пак никога не бих се отказала от това невероятно четиво, от цялaтa тази невероятна поредица, освен ако някой не ми предложи да изтрие спомена за нея, само за да я почета отново и отново да изпитам същите чувства, пак да се запозная с героите и да видя света през техните очи, да се потопя в този свят и никога да не изплувам.

Честно казано, не знам нито как да започна, нито как да завърша. Не знам дори дали ще успея да напиша смислено ревю. Имам чувството, че колкото и да търся, никога не бих могла да намеря подходящи думи, които поне малко да отговарят на силните емоции, които в момента са като ураган в мен, които да могат да покажат на всички какво мисля за тази поредица и как тя промени живота ми. И все пак нека да опитам.

Аз и приятелката ми Изабел още преди излизането на самата книга вече бяхме измислили всевъзможни сюжети и начини, по които историята би могла да се развие. И все пак Сара Дж. Маас отново надмина дори най-смелите ни представи. Вярна на стила си, авторката пак залива читателите си с приключения, любов, приятелство, борба със злодеи и нови и нови интриги и обрати в сюжета. Обичам начина, по който в книгата отново е показано, че не зверовете и чудовищата са тези, от които трябва да се боим, а хората.

„There are many types of strength beyond the ability to wield a blade and end lives.“

По време на тази война, в колкото и безизходна и наглед безнадеждна ситуация да се намират, героите стават и продължават да се борят, знаейки, че каузата им е добра и благородна, в името на невинните, които без помощта им ще изгубят живота си. Дори на прага на смъртта Рис, Фейра, Амрен, Мор, Касиан, Азриел, Неста, Илейн и Люсиен не се отказват.

„If I end my life defending those who need it most, then I will consider it a death well spent.“

В ACOWAR Дворът на мечтите отново се готви за битка, последната срещу този древен и могъщ враг. Един по един героите показват изобретателността, смелостта и предаността си, всеки от тях е готов да жертва собствения си живот за останалите. Обожавам това, че дори в най-страшните и опасни ситуации, никой не губи нито желанието си за живот, нито чувството си за хумор.

„But this is war. We don’t have the luxory of good ideas – only picking between the bad ones.“

И сега като за край, преминавам към любимата ми тема – двойките в ACOWAR (или по-точно кои герои ship-вам):

    !Спойлери за тези, които не са чели „Двор от мъгла и ярост“!

 

 

 

 

 

Рис и Фейра – Най-любимата ми двойка на всички времена. В някои моменти направо сърцето ми щеше да се пръсне, толкова са идеални един за друг.

„If Rhysand was Night Triumphant, I was the star that only glowed thanks to his darkness, the light only visible because of him.“

Признавам си, че ако книгата беше свършила по един определен начин (който ме разплака към края), щях да намразя и авторката, и книгите, и целия свят завинаги.

„I would have waited five hundred more years for you. A thousand years. And if this was all the time we were allowed to have…The wait was worth it.“

Касиан и Неста – Втората ми любима двойка. Комбинацията от сарказъм и закачки не прикриваше очевидното привличане между тях. Те са просто идеални

Азриел и Мор – Дори тук да няма голяма вероятност да се съберат, това ни най-малко не ми пречи да си ги представям като перфектната двойка.

Амрен и Вариан – Дори и малкото сцени между тях се достатъчни, за да накарат читателите да се влюбят в представата за тях двамата заедно.

Илейн и Люсиен – Наежда. Тук имам голяма надежда, че ще се съберат. Кой знае – може би даже ще има отделна книга за тях.

!Край на спойлерите!

 

 

Разбира се, обожавам също Калиас и Вивиан, Дракон и Мириам, но е време да приключвам. Не мисля, че съм писала нещо по-дълго и объркано през целия си живот, но все пак всичко това води към доста ясен и настойчив призив от моя страна: ПРОЧЕТЕТЕ КНИГАТА, ПОРЕДИЦАТА И ИЗОБЩО ВСИЧКИ КНИГИ НА САРА ДЖ. МААС. ACOWAR за съжаление все още не е излязла в България, но се очаква да бъде издадена от издателство Егмонт през септември.

Цитати:

„Elain had always been gentle and sweet – and I had considered it a different sort of strength. A better strength. To look at the hardness of the world and choose, over and over, to love, to be kind.“

„A library is a temple of sorts.“

„Here, I took what was mine, and offered no gratitude or apologies for it.“

„We – Rhys, Cass and I – will occasionally remind each other that our greatest weakness can sometimes be our greatest strength. And that the most unlikely person can alter the course of history.“

„So we’ll train, Feyre, until the last possible day. Because we never know if just one extra hour will make the difference.“

„The mix of awe and anger and the realisation that the world was large, and beautiful, and sometimes do overwhelming in its wonder that it was impossible to drink it down all at once.“

„You are your own person, you make your own choices.“

„Remember that you are a wolf. And you cannot be caged.“

„One life may change the world.“

„…it is the family you make, not the one you are born into, that matters.“

„…light can be found even in darkest of hells. That kindness can thrive even amongst cruelty.“

„Even for an immortal, there was not enough time in life to waist it on hatred.“

И този път наистина за последно една доста приятна изненада от авторката:

5 забранени книги (2 част)

Хей! Тъй като точно това ми проучване ми донесе място на втори кръг на 1000 стипендии, реших да кача още нещо за забранените книги. Дойде време отново да се разровя из интернет по темата и ето какво открих този път (тук може да видите 1 част):

bdf914448dfef3e09d228ae9e977fe9a

1. “Вълшебникът от Оз” от Л. Франк Баум

Дори една толкова невинна и интересна детска приказка се е струвала опасна в повечето американски библиотеки и училища. Очевидно силната воля на главната героиня не е била по вкуса на всички, а опълчването ѝ срещу един дори и измислен диктатор – немислимо.

 

2. “Алиса в страната на чудесата” от Луис Карол

Ето още една детска книга, която никога не съм мислила за странна, останало пък опасна и незаконна. Но ето че за губернатора на Китай съществуването на говорещи животни е било против всички правила на природата, а поставянето им на едно ниво с хората го подтиква да забрани издаването на книгата.

 

3. “Операция “Тъмно сърце” на Антъни Шафър

Сега да преминем към една доста по-сериозна книга – толкова сериозна, че да се наложи изземането ѝ от самия Пентагон. Очевидно разпространяването на информация за строго секретни мисии на ЦРУ не е позволено дори в нашия свят на свободното слово и мнение.

 

4. “Диви лебеди” от Чжун Чанг

Още една книга забранена в Китай и то само защото разкрива в какво положение са жените там и отваря очите на много хора за отношението към тях.

 

5. “На Западния фронт нищо ново” от Ерих Мария Ремарк 

Както много други книги и тази тук е забранена, този път от нацисткото правителство, и то само защото разкрива в пълна свобода на словото, без задръжки и граници, на каква бруталност и жестокости са способни хората по време на война, в случая Първата световна.

***

Е, и тази класация свърши, но интересът ми по темата съвсем не се е изчерпал, така че очаквайте още в скоро време. А сега лека и книжна вечер на всички!

Източник на снимката: 1