Толкова близо до хоризонта – Джесика Кох

Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани – самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено – тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.
Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и – далеч от близки и родина – се бори за нормален живот.
Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето…

***

„Един ден – подхвана той – мен вече няма да ме има. В момента, в който се доближиш до хоризонта, може би ще се доближиш и до мен…“

Хей! Този път дори не знам как да започна. Толкова много емоции, толкова много чувства в едно! Сега прочетох и последната страница на „Толкова близо до хоризонта“ и направо не мога да си намеря място.

Истинска история, но изпълнена с толкова много тъга, че направо е нереално. Не знам дали бих успяла да си възвърна доброто настроение, докато четях книгата, ако междвременно не бях гледала филми на Дисни. От друга страна, точно преди изпита по френски стигнах до съществената част и като че ли вече не се притеснявах толкова, защото осъзнах, че в живота има много по-сташни и важни неща. Темите за насилието, травмите и нанесените както физически, така и душевни вреди са доста трудни за осъзнаване, но пък и такива, за които хората често си затварят очите и отминават само за да продължат с нормалното си щастливо съществуване. „Толкова близо до хоризонта“ показва това, което се случва около нас, но ние сме прекалено слепи да забележим.

„Повечето хора имат безкрайно мното време в живота си. Живеят осемдесет години и повече, ала не използват времето си. Пилеят го на дивана, пред телевизора или на компютъра. Нямат време за онова, което прави живота наистина достоен за живеене. Нямат време за другите хора, за приятелите и семейството, за приятелството с куче и за красотите на природата. Изгубили са вниманието си.“

Колко е несправедлив животът! Дани има красота и богатство, но за какво му е това, като няма най-важното – време? Това е още нещо, за което книгата ни кара да се замислим. Как похабяваме времето си, вместо да се радваме на всеки един миг, всяка секунда и минута. Материалните придобивки и физическия облик много често са недастатъчни, за да се постигне щастие, но с достатъчно време, всеки може да си създаде прекрасен живот.

„Съдбата е жестока измамница. Разпределя симпатиите си със студено сърце, произволно, изобщо не се интересува какво е почтено или има смисъл.“

Едно нещо ме изуми. Това, че духовната връзка между хората може да бъде толкова силна, че когато с единия се случи нещо и другият да го усети. Кристина и Дани- пример за истинско приятелство, крепящо се на силна емоционална и духовна връзка. Като две различни форми на едно и също същество. Дефиницията за сродни души.

„Никой не изчезва просто така, Дани. Една част остава завинаги. Наречи го душа, наречи го, както искаш. Нещо остава. В сърцето, в спомена. В заобикалящата ни природа, в светлината и във вятъра. Ти сам го написа.“

А любовта между Дани и Джесика може да е кратка, но определено ще бъде запомнена завинаги и е оставила голям отпечатък. Това е една вдъхновяваща и истинска прекрасна история, която може да промени начина, по който гледаме на света.

„Той беше част от мен, моята втора половина, моят еликсир на живота. Без него нямах желание за нищо, нямах мотивация, не изпитвах задоволство. Имах чувството, че са ме лишили от кислород.“

Само един съвет: ако четете на публично място, се подгответе за доста странни погледи, когато се разплачете (защото това е неизбежно). Въпреки това вземете книгата и вижте сами колко е прекрасна! Лека и книжна вечер!

А сега за всички, които празнуват Свети Валентин:

„Когато двама се обичат, всичко е възможно. Никога не казвай никога!“

Честит празник!

Advertisements

Каравал – Стефани Гарбър

Каквото и да сте чували за Каравала, действителността надхвърля чутото. Каравалът е повече от игра или представление. Ако на света съществува магия, най-вероятно е да я намерите именно там.

***

Хей! Току що завърших една доста различна, дори странна книга, бих добавила, която ме изпълни с противоречиви емоции. Важното е, че в края те бяха щастие и надежда (и нетърпение за втора книга).

„Надеждата е могъщо нещо. Някои твърдят, че е вид магия. Ефемерна и изменчива. Но и малко надежда понякога стига.“

Признавам, че докато не се нагодих към динамиката на „Каравал“, имах доста смесени чувства към книгата. После, с течение на главите, бавно, но сигурно, започнах да свиквам с ритъма и да се възхищавам на стила на авторката, на прекрасната история с множество обрати и описания на предмети и усещания, постигнати с помощта на чувства. И въпреки това, аз нямах представа какво ще се случи в края, защото всичко се разбира тачно в последните 30 страници. Когато вече бях готова да оставя книгата и да си поплача хубаво, историята буквално се преобърна с главата надолу. Защото в Каравала наистина нищо не е такова, каквото изглежда.

„Всеки човек има властта да промени съдбата си, стига да е достатъчно смел и да се бори със зъби и нокти за най-съкровеното си желание.“

От самото начало се възхищавах на Скарлет с нейната жертвоготовност, решителност и упорство, за това, че би дала всичко за по-молката си сестра. Колкото до Тела обаче, нека да кажем, че доста сгреших с прибързаното си негативно мнение за нея, ще ви оставя сами да откриете защо. Тези две сестри ме изумиха със силата си, въпреки всички жестокости и предателства, които са изживели, причинени от най-близките им хора, у тях остават борбеност и желание за живот и приключения. И всичко това, подплатено с щипка вълшебство от приказните истории за Каравала. Джулиан,от друга страна, може да бъде описан с доста епитети- красив, неблагонадежден, арогантен, самовлюбен…или с други думи – просто идеален. За него ще трябва да откриете също сами като вземете книгата в ръце.

„Винаги ли мислиш само какво трябва да дадеш, а не какво ще получиш? Някои неща си струват да ги преследвани независимо от цената.“

Изключително много ми допадна това, че историята не е поредният зле написан романтичен роман, който си мъчи да достигне някакъв смислен сюжет, а истинска приказка, разказваща за безкрайната любов и преданост на две сестри, които биха направили всичко една за друга. Наистина препоръчвам „Каравал“ на всички, защото всеки се нуждае от приказни вълшебства и сбъднати желания от време на време. Лека и книжна вечер на всички!

„…всеки човек получава право на едно невъзможно желание, стига да го желае по-точно от всичко, а с малко късмет ще намери и магия, която да му помогне.“

Вестители – Цветелина Владимирова

Ксения е 19-годишно момиче, чийто живот завинаги се променя с жестокото убийство на родителите ѝ. Но мистерията около смъртта им е само една малка част от пъзела, в който се превръща настоящето ѝ. Необясними халюцинации и ужасяващи сънища започват да тормозят Ксения, докато един ден непознат и мистериозен мъж я отвлича. Игор Алешкин. Неспособна да избяга, Ксения е принудена да замине с него в Москва, защото той я е издирил, не само да я предупреди за смъртната опасност, която я преследва, но и да опази живота ѝ.
Безкрайното преследване се превръща в битка на живот и смърт, в която Ксения трябва да избере на кого да се довери и да приеме истината за това коя е – потомка на тайно общество от хора, наречени вестители, които са посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Но зад заплахата и нарастващата сила на кръвожадните, се крие дълбоко заровена тайна, която може да предрече съдбата на хората и вестителите.

***

Хей! Тук съм с ново ревю, този път за прекрасна книга и то написана от българска авторка! Да си призная, винаги преди да започна да чета произведение, написано от сънародник, изпитвам известно съмнение и предубеждение. Този път обаче това беше напълно напразно. Насладих се на всеки миг, прекаран в компанията на Игор, Ксения, Зоя, Юри и Майкъл. Прочетох я на един дъх и после веднага се насочих към втората.

„Това беше свят на мистерията и на невъзможното. Свят, където се случваше немислимото.“

Отначало „Вестители“ страшно много ми напомняше на една от любимите ми поредици- „Академия за вампири“. По-късно приликата постепенно изчезна, но в първия момент беше доста силна. Това за мен не беше навременно лошо нещо, защото ме върна към друга любима книга. След това вече заобичах и тази.

„Миналото винаги носи отговори за настоящето.“

Самата идея за забранената любов не е нова в книгите от този жанр, но пък тук беше представена по толкова прекрасен начин, че беше истинско удоволствие да проследя всеки един момент.

„Любовта е странно нещо. Кара ни да се откажем от това, което най-много обичаме, за да го запазим чисто и неприкосновено.“

Мистериите, загадките и тайните на това скрито за очите на хората общество също са запленяващи и увличащи. За втората книга също остават много неразкрити тайни, които предстои да бъдат изровени от миналото.

„Самото усещане за опасност чувството, че не знаеш какво те дебне, коренно променят начина, по който гледаш на света.“

Приятелството…нещо незаменимо. Идеята, че толкова бързо можеш да намериш най-добрър приятел, на когото можеш да довериш най-съкровените си тайни и когото би защитил с цената на живота си, е просто удивителна. Всеки си мечтае за това, но малко го откриват. Всички приятели на Ксения са мои любимци още от първия момент, в който се появиха.

„Ксения, да обичаш и да бъдеш обичана е нещо изключително и с времето ще се убедиш, че не се случва на всеки.“

Препоръчвам „Вестители“ на всеки, който иска да се потопи в прекрасен свят, който е създаден от българска авторка. Любов, приятелство, приключения и мистерии – заповядайте в света на „Вестители“. Лека и книжна нощ, а аз се насочвам към „Пазители“!

„Любовта е странно нещо. Кара ни да се откажем от това, което най-много обичаме, за да го запазим чисто и неприкосновено.“

Ваучер – успешно похарчен!

Първо, искам много да благодаря на фондация „Комунитас“ за прекрасната възможност. Взех си 13 прекрасни книги, които искам да купя от доста време. Ето кои са те:

1. Кралица Марго – Александър Дюма, Емас

2. Каравал – Стефани Гарбър, Бард

3. Влизам в мрака – Кирстен Уайт, Егмонт

4. Толкова близо до хоризонта – Джесика Кох, Емас

5. Тъмното пророчество – Рик Риърдън, Егмонт

6. Корабът на мъртвите – Рик Риърдън, Егмонт

7. Чукът на Тор – Рик Риърдън, Егмонт

8. Пазители – Цветелина Владимирова, Orange Books

9. Благословени – Цветелина Владимирова, Orange Books

10. Мечтателя странник – Лейни Тейлър, Егмонт

11. Предателка – Олуин Хамилтън, Егмонт

12. Острието на асасина – Сара Дж. Маас, Егмонт

13. Среднощен диамант – Ришел Мийд, Сиела

И така това беше от мен засега, в следващите няколко дни се надявам да успея да кача и ревю на „Вестители“ от Цветелина Владимирова. Приятна и книжна вечер!

Паника – Лорън Оливър

КОЛКО ДАЛЕЧ СИ ГОТОВ ДА СТИГНЕШ, ЗА ДА ИЗБЯГАШ ОТ ЖИВОТА, КОЙТО ВОДИШ?

ХЕДЪР никога не си е помисляла, че един ден може да се състезава в „Паника“ – легендарна игра за току-що завършили гимназисти, в която залогът е висок, а наградата – още по-висока. Никога не се е смятала за безстрашна, за човек, готов да се бори, за да изпъкне сред другите. Но когато открива нещо и някого, заради които да се бори, Хедър ще разбере, че е по-смела, отколкото си е представяла.

ДОДЖ никога не се е боял от „Паника“. Неговата тайна ще му вдъхва сили и ще го тласка да продължи напред до края на играта – сигурен е в това. Но има нещо, което не знае: не само той си има тайна. Всеки има причина, заради която да играе.

                            ***

„Това е проблемът с доверието…Човек никога не знае.“

Хей! Току що приключих „Паника“ и нямам търпение да споделя мнението си. Мисля, че ми хареса дори повече и от „Делириум“. Най-накрая една различна история, която не се върти само около несподелена любов, предвидими герои и случки! 

„Ако играчите знаят какво да очакват, значи могат да се подготвят. А това изобщо не е честно.“

С нетърпение очаквах да видя какво ще е следващото предизвикателство, какво ще се случи после, кой ще отпадне, кой ще пострада.
Историята, разказана от двама различни души, от две различни гледни точки, от личности с различни цели и мисли е много завладяваща и увличаща. Приятелство, предателство, отмъщение, любов и една смъртоносна игра се преплитат в невероятна нишка, която читателите следват докрай с интерес и напрежение. 

„Това беше истинският страх – ужасът да осъзнаеш, че никога не можеш да опознаеш другите, не и изцяло. Винаги правиш предположения на сляпо.“

Освен тези неща се засягат и много важни въпроси за това, как хората живеят в малък град, от който като че ли няма измъкване, колко е тежка бедността и как хората биха направили всичко (дори да рискуват живата си), за да спечелят пари, с помощта на които най-накрая да се измъкнат. 

„Никой не й беше казал този основен факт от живота: не всеки получава любов.“

Препоръчвам книгата на всички, които искат да се потопят в една история, изпълнена с напрежение, от която няма измъкване до самия край. Аз лично я изгълтах на един дъх. А сега ще приключа, защото утре ме чака олимпиада по история. Лека и книжна вечер на всички!

Книгите, които искам да прочета през 2018

Хей! Весели празници на всички! След като един месец си взех почивка, отново се завръщам. Последният ден от 2017 и рожденият ми ден са времето, в което ще направя списък с книгите, които съм решила да прочета пред 2018 година. Насочвам се към четене на класики, защото повечето еднотипни сюжети в съвременните романи доста ми омръзнаха и усещам как интересът ми към тях постепенно намалява. Затова малко почивка! Все още имам да кача няколко подобни ревюта, а след това ще видим. Засега съм си съставила доста дълъг списък, част от който ще кача. Към това ми решение ме насочи и приятелката ми Изабел, която ми подари „Винету“ на Карл Май за Коледа, а аз от своя страна се поглезих и  с много красиво издание на „Брулени хълмове“ на Емили Бронте. Вече съм до половината и на двете книги. Ето кои още четива съм си набелязала:

1. „Ана Каренина“ – Лев Толстой 


2. „Кралица Марго“ – Александър Дюма – баща


3. „Повест за два града“ – Чарлз Дикенс


4. „Портретът на Дориан Грей“ – Оскар Уайлд


5. „Война и мир“ – Лев Толстой


6. „Разум и чувства“ – Джейн Остин 


7. „Мъртвите сибирски полета“ – Виктор фон Фалк


8. „Птиците умират сами“ – Колийн Маккълоу 


9. „Спасителят в ръжта“ – Дж. Д. Селинджър


10. „Повелителят на мухите“ – Уилям Голдинг


11. „Богат, беден“ – Ъруин Шоу


12. „Отнесени от вихъра“ – Маргарет Мичъл


13. Искам да прочета и цялата поредица „Песен за огън и лед“ на Джордж Р. Р. Мартин


14. Както и книгите за Робърт Лангдън на Дан Браун

Това беше от мен за тази година. Пожелавам ви приятно прекарване днес и чудесно посрещане на новата 2018! Дано тя да бъде изпълнена с още много книжни приключения! 

Categories TBR

P.S. Все още те обичам – Джени Хан

Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват.
Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.


                          ***

Хей! Отново имаше дълго отсъствие от мен, за което многократно ви се извинявам. А сега, след повторното прочитане на втората книга от „To All the Boys I’ve Loved Before“, най-накрая ще направя и ревю. 

Беше доста странно да чета една и съща книга първо на английски, после и на български, но преводът беше доста добър и бързо се адаптирах.

Някога имали ли сте чувството, че авторът планира нещо съвсем непредвидимо и вие сте го отгатнали, а после просто си случва най-очевидното? Защото аз точно в това положение се намерих. Това е една от малкото книги, в които не харесвам един от главните герои, но някак си колкото и да се опитва, Питър въобще не е моят тип. После се появява Джон Амброуз Макларън и аз си казвам „О, с него ще си допаднем!“, но уви. Въпреки това имам огромна надежда за това, което следва в третата книга и нямам търпение да я прочета, защото разбрах, че това е времето, когато ще захаресвам Питър най-накрая. Дано!

„Изглежда, сякаш ще продължи вечно, но не е така. Любовта може да си отиде, хората си отиват, дори не е нарочно. Няма никаква гаранция.“

Колкото до книгата, тук се развиват доста от драмите и старите вражди от първата, което е много забавно да се чете. Преминаването на Дженевив и Лара Джийн от най-добри приятелки към непонасящи се непознати и то само от злоба и завист е толкова реално, че човек да се замисли над собствените си взаимоотношения с най-близките. Също така семейството на Лара Джийн е уникално (кой не би завиждал за такива сестри!). Подкрепата и обичта им една към друга сякаш са безкрайни.

Друг много важен засегнат въпрос според мен е разликата в това как хората възприемат случаите, когато момиче направи нещо лошо и тези, в които момче извърши същото. Защото тук ясно се показва, че момичето бива заклеймено.

„Ето за това говореше Марго, за двойния стандарт. Момчетата си момчета, но момичетата трябва да внимават: за телата си, за бъдещето си, за хорското мнение.“

Да обобщя, аз наистина обожавам както първата, така и тази книга и много силно се надявам, че когато прочета и третата и отношението ми към Питър ще се промени. Прочетете я, няма да съжалявате! Сега лека и книжна вечер от мен! 
Благодаря на издателство Ибис за възможността!