The Mephisto Mark – Trinity Faegen


Raised by abusive relatives in Bucharest, Mariah learned to box up agonizing memories and put them in permanent mental storage. Now almost nineteen, she’s steadily overcoming her past, but when an enigmatic stranger walks into the pub where she works and the trajectory of her life changes yet again, she begins to wonder if she’ll run out of mental shelf space.
The only females unafraid of the Mephisto brothers are the extremely rare Anabo, born without Original Sin. Over one hundred years ago, Phoenix’s Anabo was murdered by his oldest brother and enemy, Eryx. Wrapped up in grief and guilt, Phoenix’s only outlet is planning takedowns of those who pledged their souls to Eryx. When Mariah is brought to Mephisto Mountain, he’s torn between his instinctive, powerful need to pursue her, and his certainty that he can never have her. 
Drawn into the world of the Mephisto, Mariah’s mental boxes begin to fly open, and all that keeps her from slipping off the edge is her unlikely, sexually charged friendship with Phoenix. He’s incredibly screwed up; she’s completely broken. It would take a miracle for them to find happiness. Then Eryx brings the war for Hell to a whole new level, forcing Mariah and Phoenix to make a choice that will bind them together for all eternity, or rip them apart forever.

***

„I want to be a part of you more than I’ve ever wanted anything in a thousand years of living.”

Хей! След като прочетох „Изкуплението на Кирос“ веднага се насочих към „The Redemption of Phoenix“. Просто този книга за мен беше колкото интересна, толкова и натоварваща и провокираща размисъл по някои тежки теми като насилието, жертвите му и последиците, които то има върху пострадалия. На моменти се усещах доста разтреперана и на ръба на сълзите, осъзнах колко е близка до всички тази тема, но как никой не се замисля, докато не пострада или той, или някой негов близък.

“It’s said that very young children who are abused don’t know it’s not normal, because that’s all they know.“

Тази книга беше доста по-сериозна и по-провoкираща от останалите две. Двама герои, които се борят с вътрешните си демони и ужасните си спомени, чувството за вина и неприязънта към самите себе си, трябва да открият както път към себе си, така и един към друг.

„She has problems, but so do you. And you’re both fixers who want to pick up what’s broken and make it work again, make something ugly into something beautiful. You’re perfect together because you have all the years ahead to fix each other.”

Не мога да не призная, че чувството на вина на Феникс и някои от неговите действия заради него доста ме подразниха, но накрая с пълна сила се зае да спечели сърцето ми и успя.

„Just like me, his love of books was solely because he’d figured out a way to live vicariously through fictional people. If he couldn’t climb Everest, he’d read about someone who did.“

Марая, от друга страна, е един от най-силните женски персонажи, за които някога съм чела. Трудно е да участваш във физически битки, но още по трудно е да се бориш със самия себе си и със спомените си. Това е една истински силна жена.

„She’s had some bad shit in her life, but that doesn’t make her wrong. It makes her wounded.“

Обобщено, обожавам тази книга и я препоръчвам на всички, защото разисква някои доста сериозни теми, на които трябва да се обърне по-голямо внимание,отколкото в момента. А сега приятна и книжна вечер на всички.

„I love you more than any guy has ever loved any girl in the history of the universe.“

Advertisements

Любов под прикритие – Джули Джеймс

Джесика Харлоу и Джон Шепърд, агенти от ФБР, имат зад гърба си общо минало, изпълнено със съперничество и взаимна неприязън. Двамата се сблъскват един с друг по време на обучението си в академията в Куантико и след като завършват, всеки от тях на драго сърце поема по свой собствен път. Шест години по-късно последното, което някой от тях очаква, е да се окажат партньори във важно разследване под прикритие. Но партньорството с бивш конкурент и съперник едва ли би могло да се случи в по-неподходящ и за двамата момент.

Джон се е разделил с приятелката си, след като я е хванал в изневяра. Изгубил общия им апартамент и няколко от най-добрите си приятели, той решава, че моментът е подходящ за ново начало и се кандидатира в елитния отряд за спасяване на заложници на ФБР.

Джесика, която наскоро се е развела с холивудски продуцент и се е завърнала от Лос Анджелис, също търси ново начало и изгаря от желание да се докаже в новия си офис.

За да заловят корумпиран политик от Флорида, двамата ще трябва да намерят начин да работят заедно в екип. Задача, която се усложнява още повече, когато като част от разследването са принудени да отседнат в романтичен морски курорт. Но неочаквано и за двамата страстта зад непрестанните им препирни заплашва да направи работата им още по-трудна…

 

***

Хей! Нека поговорим за ваканцията – щастие, време за четена на книги, за жалост последната отдавна изтече, но пък остави доста добри спомени. И „Любов под прикритие“ определено е един от тях. 

Сега, да започна от самото начало. Виждам резюмето и в главата ми започват да се въртят следните две неща – любов, агенти на ФБР, любов, агенти на ФБР…и така още около сто пъти. Книгата съчетава две от перфектните ми представи за бъдещето – първо, след като осъзнах, че не мога да съм престъпник, злодей и т.н., аз разбира се се насочих към агент на ФБР (защо не?), и, второ, кой не обожава идеята за връзка, която е изпълнена с приключения и опасности (добре де, може би много хора, но аз не съм един от тях)?

Романтиката тук беше в доста добре премерено количество – нищо прекалено сантиментално и сълзливо, но пък все пак я имаше и то доста добре представена. Обожавам това, че при героите има преминаване от доста силна антипатия, зародила се преди години, към напълно различни чувства един към друг – приятелство, любов, привличане, разбиране.

Просто беше перфектно. Намерих само една негативна страна на книгата – липсата на много битки, екшън, престрелки, нещата, които човек си представя като чуе ФБР, но може би това произтича от любовта ми към приключенията и признавам, че е леко нереалистично очакване, поради простата причина, че това е любовен роман.

Много ми хареса, че в „Любов под прикритие“ за разлика от повечето подобни романи, наистина има цялостен и развит сюжет, добре изградени образи на героите.

Препоръчвам я на всеки, който търси малко почивка от ежедневието, натоварването и иска да се отпусне някъде с книга в ръка. Чете се много бързо и не е никак натоварваща. Аз лично скоро ще започна и другите книги на тази авторка, защото пише наистина добре и стилът й ми допада, а и точно в момента също имам нужда от почивка.  Имам няколко подготвени ревюта, като започнем с това, и в следващите дни обещавам да съм по-активна. А сега au revoir и приятна и книжна вечер!

Благодаря на издателство Ибис за възможността!

Изкуплението на Кирос – Тринити Фейгън

Когато Джакс и Саша срещат Джордан Елис за пръв път, те веднага разбират, че тя не е обикновена тийнейджърка. Освен че е дъщеря на президента, е и Анаво – жива потомка на Ева и безценен дар за братята Мефисто. Това, което не знаят обаче, е, че Ерикс има дяволски план да отвлече момичето и да зароби душата на нейния баща. Ако планът му проработи, последствията ще са катастрофални. За да предотвратят това, момчетата трябва да влязат в надпревара с времето. Вълнуваща история, преливаща от романтика, опасности и интриги, „Изкуплението на Кирос“ ще ви потопи отново в митичния свят на „Заветът Мефисто“.

                        ***

Хей! Последните три дни бях в настроение да чета нещо романтично. И какъв по-добър избор от втората книга в „Заветът Мефисто“? Преди две години бях толкова впечатлена от „Изкуплението на Аякс“. Не знам защо още тогава не започнах и „Изкуплението на Кирос“, но явно не е било правилното време. Затова пък сега, тази книга ме грабна от първата страница и ме държа да последната. И, боже, чувствата, които предизвика! Сълзи и смях, гняв и нежност – чудесен коктейл от емоции за почивните дни.

„…сълзите нищо не променят. Далеч по-добре е да гледаш напред и да правиш каквото е необходимо.“

Много харесах как в тази книга силата и смелостта на Джордан се равняват на тези на Кирос. Беше ми омръзнало от баналната и меко казано дразнеща представа за слабото момиче и силното момче. Това тук беше една истинска глътка свежест.

Кирос е предводител на братята си и носи най-тежкия товар от всички. Скръбта му за по-големия му брат е огромна, но трябва да я прикрива от всички. Въпреки това беше толкова забавно докато четях историята от неговата гледна точка. Цялата общност на братята Мефисто е едновременно страшно запленяваща и малко странна. Самият процес, през който Кирос преминава, от син на Ада да се превърне в романтичен приятел, борещ се за вниманието на Джордан, може да разтопи сърцето на всеки.

„Беше много повече от романтичен. Беше мъдър и силен, и напълно отдаден на хората, които обичаше“

Джордан, от друга страна, е силна, независима, живее в лукс и е дъщеря на президента. Миналото й обаче далеч не е от най-хубавите. С разкриването на някои от тайните от детството й бях доста разтърсена. Мисля, че нея я харесвам повече и от Саша, което се постига наистина много трудно.

 

„Не е лесно да си чиста по дух в свят, който е потънал в мрак.“

 

Насочвам се към третата книга и се надявам и тя да ми хареса толкова, колкото тази. Това, че към домашни, уроци и различни клубове комбинирам четенето на три книги едновременно е доста голямо предизвикателство за мен, но се надявам да се справя. А сега приятна и книжна вечер на всички!

                       ***

Цитати:

„Каквото и да ти направят, всичко е поправимо, запомни, важното е да оцелееш. Нищо не трае вечно, освен смъртта.“


„Истинското доказателство за силата е саможертвата.“


„Скърбенето е пълна загуба на време.“


„Във всяка битка има губеща страна, но преди всичко трябва да има битка. Тя даде всичко от себе си, преди да се предаде. А ти не даваш нищичко, затова нито печелиш, нито губиш. Само заемаш пространство.“


„Най-добрият начин да скриеш нещо, е да го изложиш на показ, понеже никой не забелязва обичайното.“


„Никой не заслужава да му се случват гадости, даже и онези, които не са прекрасни хора. Но животът раздава и лоши карти наред с хубавите и все на някой се пада късата клечка.“


„Няма такова нещо като съдба. Има свободна воля и избор, а също и случайни събития като пожари и наводнения, и катастрофи, и паднали самолети, и престъпни действия. Хората чисто и просто извървяватживота си. Понякога нещата се нареждат, понякога не, но в крайна сметка е важно единствено как са се държали с другите.“


„Някой ден ти и твоето поколение ще ръководите страната и пак ще се сблъсквате със същите проблеми, понеже проблемите винаги са едни и същи. По-добре се радвай на малкото, което ти е останало от детството, защото един ден ще се събудиш със сериозни отговорности.“

Eliza and her monsters – Francesca Zappia

  Her story is a phenomenon. Her life is a disaster. 

In the real world, Eliza Mirk is shy, weird, and friendless. Online, she’s LadyConstellation, the anonymous creator of the wildly popular webcomic Monstrous Sea. Eliza can’t imagine enjoying the real world as much as she loves the online one, and she has no desire to try. Then Wallace Warland, Monstrous Sea’s biggest fanfiction writer, transfers to her school. Wallace thinks Eliza is just another fan, and as he draws her out of her shell, she begins to wonder if a life offline might be worthwhile. But when Eliza’s secret is accidentally shared with the world, everything she’s built—her story, her relationship with Wallace, and even her sanity—begins to fall apart.

                 ***

 Хей! Дойде време да напиша рецензия на книга, за която прочетох доста добри ревюта, а също и чух фразата „Моля, моля, прочети я!“ поне хиляда пъти. Затова ето един неочакван пост – днес ще пиша за „Eliza and her monsters“. Питате се добра ли е? Перфектна е.

„Disappearing is an art form, and I am its queen.“

Илайза (която аз не спирам да наричам Елиза, просто ми звучи по-добре) е един прекрасно изграден персонаж, с когото доста хора могат да се асоциират – включително и аз малко или много. Признавам, някои черти в характера й понякога ме дразнеха, но като цяло за мен гледната й точка и отношение към света не бяха чужди. Това, че създава нещо свое, много популярен интернет комикс, още повече ме накара да я харесам.

​“That computer is my rabbit hole; the internet is my wonderland. I am only allowed to fall into it when it doesn’t matter if I get lost.“

Освен главната героиня, разбира се, обикнах и нейния love interest. Уолас (нямам представа дали името на български е така, имам склонност да си измислям) е буквално перфектното момче – атлетичен, умен, хубав, пише, чете и т.н. и т.н. Признавам, че в края на книгата имаше един момент, в който мнението ми за него малко се развали, но все пак като цяло си остава мой любимец.

„…there comes a point in every girl’s life where she reaches a crossroads: a night alone with her sweatpants and her favorite television show, or a party with real, live, breathing people.“

Освен комикса на главната героиня и неизбежните проблеми и драми в гимназията, са засегнати и проблемите в комуникацията между тийнейджърите и родителите им, което на мен лично доста ми допадна. Много хубаво е показана тази граница в разбирането, където то е недотам добро, как родителите невинаги напълно осъзнават мислите и мотивите на децата си.

„I never thought about the fact that while my family bugs the shit out of me, they are my family, my flesh and blood, still working as a whole unit.“

Сега това може да звучи странно, но тази книга малко ми напомня на комбинация между „Фенка“ и „Кажи ми три неща“. И все пак е доста различна, ако сте чели другите две не очаквайте да отгатнете сюжета на тази – аз лично на няколко места останах доста изненадана, къде приятно, къде не чак толкова.

„The things you care most about are the ones that leave the biggest holes.“

Май ревюто стана малко кратко и хаотично, за което се извинявам, но страшно много ми се спи, а от доста време не съм качвала нищо, така че засега ще е така. Лека нощ на всички и много книжни сънища!

                 ***

♡Цитати♡

„What’s the point of being alive if you don’t do what makes you happy? What good is a career that makes you money if you hate yourself every day you do it?“

„And you get what I mean when I say I don’t want to spend my life doing something I hate. If you know what you’re meant to do, if you know what you love, why not do that?“


„Ideas are the asexual reproduction of the mind. You don’t have to share them with anyone else.“


„Truth is the worst monster, because it never really goes away.“


„She drew so many monsters that she became a monster herself.“

„Broken people don’t hide from their monsters. Broken people let themselves be eaten.“


„It’s so much easier to deal with people when you feel like they can’t touch you.”


„My point is, we ascribe value to the things we care most about, but sometimes we don’t stop long enough to take a look at the bigger picture.“


„Creating art is a lonely task, which is why we introverts revel in it, but when we have fans looming over us, it becomes loneliness of a different sort. We become caged animals watched by zoo-goers, expected to perform lest the crowd grow bored or angry. It’s not always bad. Sometimes we do well, and the cage feels more like a pedestal.“ 


„We create art for many reasons—wealth, fame, love, admiration—but I find the one thing that produces the best results is desire. When you want the thing you’re creating, the beauty of it will shine through, even if the details aren’t all in order. Desire is the fuel of creators, and when we have that, motivation will come in its wake.“


„Like life, what gives a story its meaning is the fact that it ends. Our stories have livesof their own—and it’s up to us to make them mean something.“


„But motivation doesn’t come from nowhere. Like any good monster, you have to feed it.“

Аз бях тук – Гейл Форман 

Коуди и Мег са неразделни.
А после най-неочаквано Коуди остава сама. Коуди е потресена и смазана от скръб след самоубийството на най-близката си приятелка Мег. Двете са споделяли всичко, но смъртта връхлита без предизвестие. Коуди отива в колежа на Мег, за да събере вещите ѝ и да ги изпрати у дома, и открива, че не знае още много за живота на приятелката си. За съквартирантите ѝ – самобитни и неописуемо различни от жителите на скромното им родно градче близо до Вашингтон. За Бен Макалистър – момчето с китара, подигравателна усмивка, свои собствени тайни и непоклатима почтеност. За опасен интернет форум и зловреден анонимен съветник. За шифрован компютърен файл, който ще постави под съмнение всичко, което Коуди мисли, че знае за Мег и за нейната смърт. Роман, съчетал умело криминална загадка, трагедия и романтика. Безмилостно откровен разказ за смелостта да продължиш напред след опустошителна загуба, да откриваш скрити черти на характера у себе си и у другите. Предизвикателен поглед към сложното естество на отговорността, съвременната роля на интернет за преломните решения на младите хора, предизвикателствата на съзряването и благородството да прощаваш.

 

***

Хей! Тук съм с ревю на книга, която купих от алеята на книгата и прочетох буквално за отрицателно време. От колко време вече е в списъка ми? Една година? Две? И аз не помня, но знам, че откакто прочетох „Да остана ли?“ и „Къде беше?“ съм влюбена в стила на авторката и дебна от засада „Аз бях тук“. Просто нямаше никакъв шанс да се измъкне от мен. 

А сега за самата книга. Ако очаквате блудкава и тъжна история за момиче, описващо в 260 страници колко му е тежко след загубата на най-добрата си приятелка, то много грешите. „Аз бях тук“ може да ви изпълни със сила, воля и желание за живот за седмици наред. На тези хора, на които дори веднъж им е минавала някога мисълта за самоубийство, показва какво наистина причинява както на семействата и приятелите им, така и на най-далечни познати, свързани косвено с жертвата. Фазите на вина, болка, отчаяние, но и осъзнаване, че колкото и да е тежко, все пак желанието за живот надделява са изразени по ясен, но ненатрапчив начин, сливащи се със сюжета на книгата. Разследването на самоубийството също е много интересно. Колкото Мег сама е взела решението, толкова е била и насърчена от неизвестен зложелател. Романтична история също не липсва, макар че и тя не е основна в книгата.


„Така ли става с лъжите? Първата изричаш трудно, втората – не толкова, докато накрая се откъсват от езика ти по-лесно от истините.“

Смесицата от мистерия, романтика и драма е опияняваща. Заплетените чувства са заразни, читателите изпитват емоциите и терзанията на героите. Какво бихте направили вие ако изгубите най-добрата си приятелка? Най-доверения си човек? По-добрата си половина? Не бихте могли дори да си го представите, нали? Аз също. Но Гейл Форман го прави вместо нас. И чувството е ужасяващо, дори само при четенето на книгата. Но в същото време увлича читателя до такава степен, че той не може да се откъсне докато не прочете книгата.


„Понякога срещаме хора, с които постигаме такава симбиоза, сякаш сме едно същество с една мисъл, с една съдба.“

Приключения, любов, приятелство, от едната страна, и смърт, страдание и вина, от другата. Добре дошли в един от най-лошите си кошмари и приятно пътуване.
И като заговорих за кошмари –  днес официално започва училището, лек ден и успех на всички печеливши!

Истории от академията за ловци на сенки – Касандра Клеър, Сара Рийс Бренън, Морийн Джонсън, Робин Уосърман

Саймън Люис никога не си е представял, че ще стане ловец на сенки… Ала ето че сега има тази възможност. Днес той започва обучението си в Академията за ловци на сенки.

Присъединете се към Саймън и научете повече за славната история на Академията с помощта на Джейс Херондейл, Теса Грей и Магнус Бейн. В течение на неговото обучение, в книгата се появяват и други герои от „Реликвите на смъртните”, „Адски устройства” и „Тъмни съзаклятия”, както и от предстоящата поредица „Последни часове”.

                        ***

Хей! Време е да кача едно ревю на книга, която получих още на Коледа, като подарък, но завърших едва днес. Една част от историите прочетох през януари и може би мнението ми за тях ще е по-общо, тъй като съм забравила част от съдържанието. Грешката за това е моя, защото сама се убедих, че една от историите няма да ми хареса и по тази причина изоставих „Истории от академията за ловци на сенки“ чак допреди няколко дни, когато я преоткрих. Какво съм си мислела?! Та това е Касандра Клеър – гаранция за добре прекарано време с книга в ръка. Но много се отклоних, нека да започваме. Това е първото ми ревю на книга с кратки истории (10 на брой) и ще ме извините ако не е много добро.


1. „Добре дошли в Академията за ловци на сенки“ – Касандра Клеър и Сара Рийс Бренън

Тази история представя на всички както стария свят на нефилимите, добре познати от „Реликвите но смъртните“, така и прочутата Академия. Срещата с този нов Саймън, изгубил спомените си е както завръщане към стар приятел, така и запознанство с напълно непознат. В тази история за пръв път се запознаваме с учениците на Академията, които ще са с нас до края на книгата. Поне за мен беше адски интересно да видя какво се е случило със Саймън след събитията от Реликвите. Също така тук за пръв път така ясно е показана разликата между нефилими и мундани, превъзходството, което ловците на сенки чувстват над обикновените хора. Давам й 4/5 , защото срещата със старите познайници и новите герои беше интересна, но все пак липсват много приключения и битки (което все пак е нормално като за начало).


2. „Изгубеният Херондейл“ – Касандра Клеър и Робин Уосърман

Включете думата Херондейл където и да е и аз веднага ще се появя. Това е като капан за мигновено привличане на вниманието. Заедно с уроците в Академията и ежедневните занимания на Саймън, в тази история научаваме за сърцераздирателната участ на този ловец на сенки, показана е част от безмилостната бруталност, която Клейвът може да проявява на моменти. Слаб Херондейл? Не мисля. Просто човек, заблуден от най-голямата си слабост – безграничната, изпепеляваща любов. Определено в някои моменти, Касандра Клеър успя да ме просълзи. Със сигурност 5/5.


3. „Демонът от Уайтчапъл“ – Касандра Клеър и Морийн Джонсън

Да си призная, тази история си спомням най-малко от всички. Но разбира се, как да забравя, че Джейс и Уил, още двама от любимите ми Херондейловци се появяват! Тази история е изпълнена със забавни моменти, остроумни реплики и цели рояци от момичета, А може би и момчета, прехласнати по Джейс. Показват се моменти от обучението в Академията, а Теса разказва една удивителна история за събития, тясно свързани с Джак Изкормвача, който е не нещо друго, а демон. Какво изненада! Влюбена съм в историята, в Джейс и Уил – още повече, затова давам 5/5.


4. „Нищо освен сенки“ – Касандра Клеър и Сара Рийс Бренън

Тук вече направо си пищях. СИНЪТ НА УИЛ И ТЕСА СЕ ПОЯВЯВА!!! В тази част надникваме към образите на някои от героите, които ще присъстват в новата поредица на авторката. Джеймс е страхотен, не че може да е друго с подобен баща. За съжаление обаче и тук присъства достойният за презрение навик на някои нефилими да се подиграват и да отхвърлят различните от тях. Приятелите обаче могат да променят всичко дори в най-мрачните светове. Това е най-любимата ми история от всички. 5/5.


5. „Злото, което обичаме“ – Касандра Клеър и Робин Уосърман

Никога преди тази история не е имало ясно обяснение как е сформиран Кръгът и как Валънтайн е накарал толкова много хора да се присъединят към каузата му. Беше ми много интересно да разбера всичко това, да видя една различна гледна точка. Давам 4/5 и сега да добавя най-важното – Изи и Саймън са мнооого сладки заедно.


6. „На рицари, царе душите“ – Касандра Клеър и Робин Уосърман

Поредният пример за лошото отношение на Клейва към различните. Сърцераздирателната история на Хелън Блекторн, изпратена в изгнание само заради произхода си. В тази история се разказва и за Андрю и Артър, двама братя разделени след ужасни събития в двора на елфите. Интересна и увлекателна, „Но рицари, царе душите“ ни помага да разберем малко по-добре и света, изграден в „Лейди полунощ“. Получава 5/5, защото показва, че дори най-мрачните места и моменти, могат да бъдат осветени от любовта.


7. „Горчив език“ – Касандра Клеър и Сара Рийс Бренън

А сега нека отидем и в самия двор на елфите, за да се срещнем с брата на Хелън – Марк. Ловец на сенки, изоставен от Клейва на милостта на Дивия лов, въпреки всички саможертви и многобройните пъти, доказал лоялността си. Въпреки че знам че не всичко остава така и той отново ще срещне семейството си, съчувствието и тъгата за Марк Блекторн бяха истински. 5/5.


8. „Огнено изпитание“ – Касандра Клеър и Морийн Джонсън

Най-накрая се появи и история за приятелството на Клеъри и Саймън. Удивителна е силната им връзка и безкрайно доверие един към друг. Просто приятели, а защо не и нещо повече? Давам 4/5, защото да си призная на моменти се чувствах малко объркана.


9. „За безкрайна нощ“ – Касандра Клеър и Сара Рийс Бренън

Магнус. Алек. Малек. Малко синьо бебче. Мисля че това, макар и кратко, е пределно ясна причина веднага да дам 5/5 и да не обяснявам повече.


10. „На два пъти слизаха ангели“ – Касандра Клеър и Робин Уосърман

Защо Касандра Клеър никога на пропуска да ми разбие сърцето?! Това е жестоко! Просто нямам думи. Какво се случва тук ще ви оставя да разберете сами, но се пригответе за болка. Въпреки това 5/5.

                          ***


Ревюто стана дългичко, но все пак са десет истории. Написах тази рецензия малко неочаквано, но съм доволна, че опитах. Книгата наистина си заслужава и това е нещо, което може да се каже за всички произведения на Клеър. Ще зарадва феновете на „Адските устройства“, „Реликвите на смъртните“ и „Тъмните съзаклятия“ . А сега приятен ден, изпълнен с книжни приключения!



Кралицата в сянка – Сандра Гуланд

 

Атене има могъщи врагове, които кроят планове как да я премахнат и Клодет е въвлечена в свят на заговори, интриги и политически борби. Свят, който застрашава не само собствения й живот, но и този на близките й.Клодет е дъщеря на провинциални актьори и от малка обикаля страната заедно с тях. Когато семейната трупа пристига в Париж, съдбата среща момичето с новата метреса на Луи XIV. Атене Монтеспан се нуждае от довереница и предлага на Клодет да й стане лична прислужница. Изкушена от обещания за богатство и лукс, тя приема с охота предложението само за да открие, че животът в кралския двор е сложен и измамен като този на сцената.


***

Хей! Ето ревю на още една историческа книга, този път представяща Франция през 17 век. След като прочетох „Императрица Сиси“ и поднових интереса си към този вид книги, за мен беше истинско удоволствие да се захвана с „Кралицата в сянка“. Реалистична, ярка и запомняща се, пресъздаваща събитията точно, тя би допаднала на всеки обичащ историята. А разбира се и на тези, харесващи драмата, интригите и заплетените сюжети.

„Ама че интересно, мина ми през ум. Тя живее така, както аз само мога да си мечтая, а аз на свой ред живея така, както тя би желала.“


Прочитането на тази книга за мен беше едно доста разтърсващо преживяване. Разбира се, чувала съм за ужасните условия на живот от онова време, кой ли не е. Но едно е да си страничен наблюдател, а съвсем друго – да се „сблъскаш“ отблизо с реалността. Защото „Кралицата в сянка“ прави точно това – пренася читателя  в 17 век с множеството му недостатъци и висока смъртност. Нищо не е скрито нито разкрасено от авторката. Всичко е показано, както е било – огромната разлика между начина на живот на аристокрацията и този на простолюдието, недоимъка, многобройните зарази и болести, само чакащи да убият някого и то само ако гладът не го е довършил много преди това. Засегнат беше и въпросът за ужасното отношение на всички към хората, родени с някакъв недостатък.

„Вълшебствата са поначало невидими, мадмоазел“

Много освежаващо беше да се погледне този век през очите на едно съвсем обикновено момиче, нито със знатно потекло, нито богато. Повечето исторически романи разказват за аристократи и кралски особи, но не и този. Тук се говори за една актриса, отритната заедно със семейството си от Църквата, обществото и от самия Рай, както тогава се е вярвало, само заради професията си, от която и без това не печели много. Но въпреки това през многобройните препятствия любовта към театъра, изкуството и семейството поддържа Клод силна.

„Раят е да живееш свободен“, обичаше да повтаря баща ми. „Раят е да живееш в света на изкуството“, допълваше мама.“ 

Но това, както се разбира и от резюмето, е само първата част на тази книга. После Клод постъпва на работа при Атене, маркиза Дьо Монтеспан, метреса на краля, чиято съдба се преплита с тази на главната героиня още от детството. Следват интриги, предателства, борба за власт, в която човешкият живот е малка цена за постигането на висши цели. Още по-силно се усеща пропастта между бедните и богатите – докато едните изхвърлят храната, спят в копринени чаршафи и носят диаманти и перли, другите умират от гладна смърт.

„По някое време, драга ми Клодет, ще осъзнаеш, че кралският двор не се различава кой знае колко от театъра.“


Вещици, отрова, елексири, амулети и ритуали – все неща преследвани от Църквата, но и практикувани, скъпо заплатени и търсени както от едната прослойка на населението, така и от другата, показани в едно време, в което творят Молиер, Корней и Расин.  Добре дошли в книга, в която нищо не остава неразкрито! Приятно пътуване през Франция по времето на Кралят Слънце. Bon voyage и приятна и книжна вечер!

Благодаря на издателство Колибри за възможността!