Аз бях тук – Гейл Форман 

Коуди и Мег са неразделни.
А после най-неочаквано Коуди остава сама. Коуди е потресена и смазана от скръб след самоубийството на най-близката си приятелка Мег. Двете са споделяли всичко, но смъртта връхлита без предизвестие. Коуди отива в колежа на Мег, за да събере вещите ѝ и да ги изпрати у дома, и открива, че не знае още много за живота на приятелката си. За съквартирантите ѝ – самобитни и неописуемо различни от жителите на скромното им родно градче близо до Вашингтон. За Бен Макалистър – момчето с китара, подигравателна усмивка, свои собствени тайни и непоклатима почтеност. За опасен интернет форум и зловреден анонимен съветник. За шифрован компютърен файл, който ще постави под съмнение всичко, което Коуди мисли, че знае за Мег и за нейната смърт. Роман, съчетал умело криминална загадка, трагедия и романтика. Безмилостно откровен разказ за смелостта да продължиш напред след опустошителна загуба, да откриваш скрити черти на характера у себе си и у другите. Предизвикателен поглед към сложното естество на отговорността, съвременната роля на интернет за преломните решения на младите хора, предизвикателствата на съзряването и благородството да прощаваш.

 

***

Хей! Тук съм с ревю на книга, която купих от алеята на книгата и прочетох буквално за отрицателно време. От колко време вече е в списъка ми? Една година? Две? И аз не помня, но знам, че откакто прочетох „Да остана ли?“ и „Къде беше?“ съм влюбена в стила на авторката и дебна от засада „Аз бях тук“. Просто нямаше никакъв шанс да се измъкне от мен. 

А сега за самата книга. Ако очаквате блудкава и тъжна история за момиче, описващо в 260 страници колко му е тежко след загубата на най-добрата си приятелка, то много грешите. „Аз бях тук“ може да ви изпълни със сила, воля и желание за живот за седмици наред. На тези хора, на които дори веднъж им е минавала някога мисълта за самоубийство, показва какво наистина причинява както на семействата и приятелите им, така и на най-далечни познати, свързани косвено с жертвата. Фазите на вина, болка, отчаяние, но и осъзнаване, че колкото и да е тежко, все пак желанието за живот надделява са изразени по ясен, но ненатрапчив начин, сливащи се със сюжета на книгата. Разследването на самоубийството също е много интересно. Колкото Мег сама е взела решението, толкова е била и насърчена от неизвестен зложелател. Романтична история също не липсва, макар че и тя не е основна в книгата.


„Така ли става с лъжите? Първата изричаш трудно, втората – не толкова, докато накрая се откъсват от езика ти по-лесно от истините.“

Смесицата от мистерия, романтика и драма е опияняваща. Заплетените чувства са заразни, читателите изпитват емоциите и терзанията на героите. Какво бихте направили вие ако изгубите най-добрата си приятелка? Най-доверения си човек? По-добрата си половина? Не бихте могли дори да си го представите, нали? Аз също. Но Гейл Форман го прави вместо нас. И чувството е ужасяващо, дори само при четенето на книгата. Но в същото време увлича читателя до такава степен, че той не може да се откъсне докато не прочете книгата.


„Понякога срещаме хора, с които постигаме такава симбиоза, сякаш сме едно същество с една мисъл, с една съдба.“

Приключения, любов, приятелство, от едната страна, и смърт, страдание и вина, от другата. Добре дошли в един от най-лошите си кошмари и приятно пътуване.
И като заговорих за кошмари –  днес официално започва училището, лек ден и успех на всички печеливши!

Advertisements

Истории от академията за ловци на сенки – Касандра Клеър, Сара Рийс Бренън, Морийн Джонсън, Робин Уосърман

Саймън Люис никога не си е представял, че ще стане ловец на сенки… Ала ето че сега има тази възможност. Днес той започва обучението си в Академията за ловци на сенки.

Присъединете се към Саймън и научете повече за славната история на Академията с помощта на Джейс Херондейл, Теса Грей и Магнус Бейн. В течение на неговото обучение, в книгата се появяват и други герои от „Реликвите на смъртните”, „Адски устройства” и „Тъмни съзаклятия”, както и от предстоящата поредица „Последни часове”.

                        ***

Хей! Време е да кача едно ревю на книга, която получих още на Коледа, като подарък, но завърших едва днес. Една част от историите прочетох през януари и може би мнението ми за тях ще е по-общо, тъй като съм забравила част от съдържанието. Грешката за това е моя, защото сама се убедих, че една от историите няма да ми хареса и по тази причина изоставих „Истории от академията за ловци на сенки“ чак допреди няколко дни, когато я преоткрих. Какво съм си мислела?! Та това е Касандра Клеър – гаранция за добре прекарано време с книга в ръка. Но много се отклоних, нека да започваме. Това е първото ми ревю на книга с кратки истории (10 на брой) и ще ме извините ако не е много добро.


1. „Добре дошли в Академията за ловци на сенки“ – Касандра Клеър и Сара Рийс Бренън

Тази история представя на всички както стария свят на нефилимите, добре познати от „Реликвите но смъртните“, така и прочутата Академия. Срещата с този нов Саймън, изгубил спомените си е както завръщане към стар приятел, така и запознанство с напълно непознат. В тази история за пръв път се запознаваме с учениците на Академията, които ще са с нас до края на книгата. Поне за мен беше адски интересно да видя какво се е случило със Саймън след събитията от Реликвите. Също така тук за пръв път така ясно е показана разликата между нефилими и мундани, превъзходството, което ловците на сенки чувстват над обикновените хора. Давам й 4/5 , защото срещата със старите познайници и новите герои беше интересна, но все пак липсват много приключения и битки (което все пак е нормално като за начало).


2. „Изгубеният Херондейл“ – Касандра Клеър и Робин Уосърман

Включете думата Херондейл където и да е и аз веднага ще се появя. Това е като капан за мигновено привличане на вниманието. Заедно с уроците в Академията и ежедневните занимания на Саймън, в тази история научаваме за сърцераздирателната участ на този ловец на сенки, показана е част от безмилостната бруталност, която Клейвът може да проявява на моменти. Слаб Херондейл? Не мисля. Просто човек, заблуден от най-голямата си слабост – безграничната, изпепеляваща любов. Определено в някои моменти, Касандра Клеър успя да ме просълзи. Със сигурност 5/5.


3. „Демонът от Уайтчапъл“ – Касандра Клеър и Морийн Джонсън

Да си призная, тази история си спомням най-малко от всички. Но разбира се, как да забравя, че Джейс и Уил, още двама от любимите ми Херондейловци се появяват! Тази история е изпълнена със забавни моменти, остроумни реплики и цели рояци от момичета, А може би и момчета, прехласнати по Джейс. Показват се моменти от обучението в Академията, а Теса разказва една удивителна история за събития, тясно свързани с Джак Изкормвача, който е не нещо друго, а демон. Какво изненада! Влюбена съм в историята, в Джейс и Уил – още повече, затова давам 5/5.


4. „Нищо освен сенки“ – Касандра Клеър и Сара Рийс Бренън

Тук вече направо си пищях. СИНЪТ НА УИЛ И ТЕСА СЕ ПОЯВЯВА!!! В тази част надникваме към образите на някои от героите, които ще присъстват в новата поредица на авторката. Джеймс е страхотен, не че може да е друго с подобен баща. За съжаление обаче и тук присъства достойният за презрение навик на някои нефилими да се подиграват и да отхвърлят различните от тях. Приятелите обаче могат да променят всичко дори в най-мрачните светове. Това е най-любимата ми история от всички. 5/5.


5. „Злото, което обичаме“ – Касандра Клеър и Робин Уосърман

Никога преди тази история не е имало ясно обяснение как е сформиран Кръгът и как Валънтайн е накарал толкова много хора да се присъединят към каузата му. Беше ми много интересно да разбера всичко това, да видя една различна гледна точка. Давам 4/5 и сега да добавя най-важното – Изи и Саймън са мнооого сладки заедно.


6. „На рицари, царе душите“ – Касандра Клеър и Робин Уосърман

Поредният пример за лошото отношение на Клейва към различните. Сърцераздирателната история на Хелън Блекторн, изпратена в изгнание само заради произхода си. В тази история се разказва и за Андрю и Артър, двама братя разделени след ужасни събития в двора на елфите. Интересна и увлекателна, „Но рицари, царе душите“ ни помага да разберем малко по-добре и света, изграден в „Лейди полунощ“. Получава 5/5, защото показва, че дори най-мрачните места и моменти, могат да бъдат осветени от любовта.


7. „Горчив език“ – Касандра Клеър и Сара Рийс Бренън

А сега нека отидем и в самия двор на елфите, за да се срещнем с брата на Хелън – Марк. Ловец на сенки, изоставен от Клейва на милостта на Дивия лов, въпреки всички саможертви и многобройните пъти, доказал лоялността си. Въпреки че знам че не всичко остава така и той отново ще срещне семейството си, съчувствието и тъгата за Марк Блекторн бяха истински. 5/5.


8. „Огнено изпитание“ – Касандра Клеър и Морийн Джонсън

Най-накрая се появи и история за приятелството на Клеъри и Саймън. Удивителна е силната им връзка и безкрайно доверие един към друг. Просто приятели, а защо не и нещо повече? Давам 4/5, защото да си призная на моменти се чувствах малко объркана.


9. „За безкрайна нощ“ – Касандра Клеър и Сара Рийс Бренън

Магнус. Алек. Малек. Малко синьо бебче. Мисля че това, макар и кратко, е пределно ясна причина веднага да дам 5/5 и да не обяснявам повече.


10. „На два пъти слизаха ангели“ – Касандра Клеър и Робин Уосърман

Защо Касандра Клеър никога на пропуска да ми разбие сърцето?! Това е жестоко! Просто нямам думи. Какво се случва тук ще ви оставя да разберете сами, но се пригответе за болка. Въпреки това 5/5.

                          ***


Ревюто стана дългичко, но все пак са десет истории. Написах тази рецензия малко неочаквано, но съм доволна, че опитах. Книгата наистина си заслужава и това е нещо, което може да се каже за всички произведения на Клеър. Ще зарадва феновете на „Адските устройства“, „Реликвите на смъртните“ и „Тъмните съзаклятия“ . А сега приятен ден, изпълнен с книжни приключения!



Кралицата в сянка – Сандра Гуланд

 

Атене има могъщи врагове, които кроят планове как да я премахнат и Клодет е въвлечена в свят на заговори, интриги и политически борби. Свят, който застрашава не само собствения й живот, но и този на близките й.Клодет е дъщеря на провинциални актьори и от малка обикаля страната заедно с тях. Когато семейната трупа пристига в Париж, съдбата среща момичето с новата метреса на Луи XIV. Атене Монтеспан се нуждае от довереница и предлага на Клодет да й стане лична прислужница. Изкушена от обещания за богатство и лукс, тя приема с охота предложението само за да открие, че животът в кралския двор е сложен и измамен като този на сцената.


***

Хей! Ето ревю на още една историческа книга, този път представяща Франция през 17 век. След като прочетох „Императрица Сиси“ и поднових интереса си към този вид книги, за мен беше истинско удоволствие да се захвана с „Кралицата в сянка“. Реалистична, ярка и запомняща се, пресъздаваща събитията точно, тя би допаднала на всеки обичащ историята. А разбира се и на тези, харесващи драмата, интригите и заплетените сюжети.

„Ама че интересно, мина ми през ум. Тя живее така, както аз само мога да си мечтая, а аз на свой ред живея така, както тя би желала.“


Прочитането на тази книга за мен беше едно доста разтърсващо преживяване. Разбира се, чувала съм за ужасните условия на живот от онова време, кой ли не е. Но едно е да си страничен наблюдател, а съвсем друго – да се „сблъскаш“ отблизо с реалността. Защото „Кралицата в сянка“ прави точно това – пренася читателя  в 17 век с множеството му недостатъци и висока смъртност. Нищо не е скрито нито разкрасено от авторката. Всичко е показано, както е било – огромната разлика между начина на живот на аристокрацията и този на простолюдието, недоимъка, многобройните зарази и болести, само чакащи да убият някого и то само ако гладът не го е довършил много преди това. Засегнат беше и въпросът за ужасното отношение на всички към хората, родени с някакъв недостатък.

„Вълшебствата са поначало невидими, мадмоазел“

Много освежаващо беше да се погледне този век през очите на едно съвсем обикновено момиче, нито със знатно потекло, нито богато. Повечето исторически романи разказват за аристократи и кралски особи, но не и този. Тук се говори за една актриса, отритната заедно със семейството си от Църквата, обществото и от самия Рай, както тогава се е вярвало, само заради професията си, от която и без това не печели много. Но въпреки това през многобройните препятствия любовта към театъра, изкуството и семейството поддържа Клод силна.

„Раят е да живееш свободен“, обичаше да повтаря баща ми. „Раят е да живееш в света на изкуството“, допълваше мама.“ 

Но това, както се разбира и от резюмето, е само първата част на тази книга. После Клод постъпва на работа при Атене, маркиза Дьо Монтеспан, метреса на краля, чиято съдба се преплита с тази на главната героиня още от детството. Следват интриги, предателства, борба за власт, в която човешкият живот е малка цена за постигането на висши цели. Още по-силно се усеща пропастта между бедните и богатите – докато едните изхвърлят храната, спят в копринени чаршафи и носят диаманти и перли, другите умират от гладна смърт.

„По някое време, драга ми Клодет, ще осъзнаеш, че кралският двор не се различава кой знае колко от театъра.“


Вещици, отрова, елексири, амулети и ритуали – все неща преследвани от Църквата, но и практикувани, скъпо заплатени и търсени както от едната прослойка на населението, така и от другата, показани в едно време, в което творят Молиер, Корней и Расин.  Добре дошли в книга, в която нищо не остава неразкрито! Приятно пътуване през Франция по времето на Кралят Слънце. Bon voyage и приятна и книжна вечер!

Благодаря на издателство Колибри за възможността!

A Court of Wings and Ruin – Sarah J. Maas

A nightmare, I’d told Tamlin. I was the nightmare.
Feyre has returned to the Spring Court, determined to gather information on Tamlin’s maneuverings and the invading king threatening to bring Prythian to its knees. But to do so she must play a deadly game of deceit—and one slip may spell doom not only for Feyre, but for her world as well. As war bears down upon them all, Feyre must decide who to trust amongst the dazzling and lethal High Lords—and hunt for allies in unexpected places.

***

Сълзи замъгляваха очите ми, когато започнах тази книга, защото знаех, че това е краят на една история, която заобичах от самото начало. Сълзи се стичаха по бузите ми докато четях „A Court of Wings and Ruin“, защото Сара Дж. Маас е невероятен автор и може да достигне до душите на читателите си само с няколко думи. Сълзи капят върху лаптопа ми докато пиша това ревю, защото колкото и да исках да завърша книгата, раздялата с нея беше тежка. И все пак никога не бих се отказала от това невероятно четиво, от цялaтa тази невероятна поредица, освен ако някой не ми предложи да изтрие спомена за нея, само за да я почета отново и отново да изпитам същите чувства, пак да се запозная с героите и да видя света през техните очи, да се потопя в този свят и никога да не изплувам.

Честно казано, не знам нито как да започна, нито как да завърша. Не знам дори дали ще успея да напиша смислено ревю. Имам чувството, че колкото и да търся, никога не бих могла да намеря подходящи думи, които поне малко да отговарят на силните емоции, които в момента са като ураган в мен, които да могат да покажат на всички какво мисля за тази поредица и как тя промени живота ми. И все пак нека да опитам.

Аз и приятелката ми Изабел още преди излизането на самата книга вече бяхме измислили всевъзможни сюжети и начини, по които историята би могла да се развие. И все пак Сара Дж. Маас отново надмина дори най-смелите ни представи. Вярна на стила си, авторката пак залива читателите си с приключения, любов, приятелство, борба със злодеи и нови и нови интриги и обрати в сюжета. Обичам начина, по който в книгата отново е показано, че не зверовете и чудовищата са тези, от които трябва да се боим, а хората.

„There are many types of strength beyond the ability to wield a blade and end lives.“

По време на тази война, в колкото и безизходна и наглед безнадеждна ситуация да се намират, героите стават и продължават да се борят, знаейки, че каузата им е добра и благородна, в името на невинните, които без помощта им ще изгубят живота си. Дори на прага на смъртта Рис, Фейра, Амрен, Мор, Касиан, Азриел, Неста, Илейн и Люсиен не се отказват.

„If I end my life defending those who need it most, then I will consider it a death well spent.“

В ACOWAR Дворът на мечтите отново се готви за битка, последната срещу този древен и могъщ враг. Един по един героите показват изобретателността, смелостта и предаността си, всеки от тях е готов да жертва собствения си живот за останалите. Обожавам това, че дори в най-страшните и опасни ситуации, никой не губи нито желанието си за живот, нито чувството си за хумор.

„But this is war. We don’t have the luxory of good ideas – only picking between the bad ones.“

И сега като за край, преминавам към любимата ми тема – двойките в ACOWAR (или по-точно кои герои ship-вам):

    !Спойлери за тези, които не са чели „Двор от мъгла и ярост“!

 

 

 

 

 

Рис и Фейра – Най-любимата ми двойка на всички времена. В някои моменти направо сърцето ми щеше да се пръсне, толкова са идеални един за друг.

„If Rhysand was Night Triumphant, I was the star that only glowed thanks to his darkness, the light only visible because of him.“

Признавам си, че ако книгата беше свършила по един определен начин (който ме разплака към края), щях да намразя и авторката, и книгите, и целия свят завинаги.

„I would have waited five hundred more years for you. A thousand years. And if this was all the time we were allowed to have…The wait was worth it.“

Касиан и Неста – Втората ми любима двойка. Комбинацията от сарказъм и закачки не прикриваше очевидното привличане между тях. Те са просто идеални

Азриел и Мор – Дори тук да няма голяма вероятност да се съберат, това ни най-малко не ми пречи да си ги представям като перфектната двойка.

Амрен и Вариан – Дори и малкото сцени между тях се достатъчни, за да накарат читателите да се влюбят в представата за тях двамата заедно.

Илейн и Люсиен – Наежда. Тук имам голяма надежда, че ще се съберат. Кой знае – може би даже ще има отделна книга за тях.

!Край на спойлерите!

 

 

Разбира се, обожавам също Калиас и Вивиан, Дракон и Мириам, но е време да приключвам. Не мисля, че съм писала нещо по-дълго и объркано през целия си живот, но все пак всичко това води към доста ясен и настойчив призив от моя страна: ПРОЧЕТЕТЕ КНИГАТА, ПОРЕДИЦАТА И ИЗОБЩО ВСИЧКИ КНИГИ НА САРА ДЖ. МААС. ACOWAR за съжаление все още не е излязла в България, но се очаква да бъде издадена от издателство Егмонт през септември.

Цитати:

„Elain had always been gentle and sweet – and I had considered it a different sort of strength. A better strength. To look at the hardness of the world and choose, over and over, to love, to be kind.“

„A library is a temple of sorts.“

„Here, I took what was mine, and offered no gratitude or apologies for it.“

„We – Rhys, Cass and I – will occasionally remind each other that our greatest weakness can sometimes be our greatest strength. And that the most unlikely person can alter the course of history.“

„So we’ll train, Feyre, until the last possible day. Because we never know if just one extra hour will make the difference.“

„The mix of awe and anger and the realisation that the world was large, and beautiful, and sometimes do overwhelming in its wonder that it was impossible to drink it down all at once.“

„You are your own person, you make your own choices.“

„Remember that you are a wolf. And you cannot be caged.“

„One life may change the world.“

„…it is the family you make, not the one you are born into, that matters.“

„…light can be found even in darkest of hells. That kindness can thrive even amongst cruelty.“

„Even for an immortal, there was not enough time in life to waist it on hatred.“

И този път наистина за последно една доста приятна изненада от авторката:

„Единственият спомен на Флора Банкс“ от Емили Бар

Една-единствена целувка – това е всичко, което помня.

Един-единствен спомен – това е всичко, което имам.

И едно черно камъче в ръката ми…

Флора Банкс е на 17 и не помни нищо, защото има частична амнезия. 
Тя не помни на колко години e, какво е правила преди няколко часа, къде е ходила и какво трябва да върши. Затова ръцете й са изписани с указания, с думи за напомняне и странната фраза – Флора, бъди смела! Живее със спомените си на 10-годишна и познава само родителите си и най-добрата си приятелка от детството Пейдж. 
Но една целувка променя всичко! 
Дрейк – гаджето на Пейдж, в нощта преди да замине за Норвегия, целува Флора. Това е единственият спомен, който остава трайно в съзнанието й. Тя е убедена, че само момчето може да й помогне и да я върне към нормалния живот. Затова тръгва за далечния Свалбард, за да намери Дрейк и истината за себе си. Но намира много повече.
Дали това, което ще открие, няма да промени отношението й към най-близките? И как да разбере на кого да вярва, когато не може да се довери дори на себе си?


                                ***

Хей! Днес съм тук с едно ревю на книга, която купих съвсем неочаквано и още по-неочаквано завърших за ден и половина. „Единственият спомен на Флора Банкс“ е малко по-различна от това, което обикновено чета. Главната героиня, водена само от един спомен за целувка отива чак до Северния полюс, по-точно в Свалбард. Това е история за надеждата, вярата и многобройните открити възможности.

„Да бъдеш нормален, означава да бъдеш смел.“

Страниците на книгата са изпълнени с повтарящи се бележки и напомняния, защото самата Флора не помни почти нищо след десетата си година и няма дългосрочна памет. Отново и отново се повтарят някои моменти, докато читателят придобие чувството, че и той губи паметта си. И въпреки че сюжетът изглежда доста банален и когато прочете резюмето, бъдещият читател има чувството, че вече знае какво ще се случи,…нищо не е кавото изглежда.

„Да живея за момента, трябва да се превърне в едно от житейските ми правила. За това не ти трябва памет.“

Самите описания са прекрасни. Човек има чувството, че е заедно с Флора на това далечно пътуване, а погледнато през нейните очи всичко изглежда вълшебно. Всеки ден тя преоткрива магията на природата, кристалния сняг и среднощното слънце отново и отново, виждайки всичко сякаш за първи път. Някога искали ли сте да забравите нещо само и само да го преживеете отново? Е, това е едно от малкото предимства на състоянието, в което се намира главната героиня.

„Това е омагьосана земя. Мястото от приказките, където принцесите наистина срещат красивия принц.“  

Изпълнена с приключения, нови приятелства и неразкрити истини тази книга грабва вниманието по един ненатрапчив начин, кара читателя да се смее и да плаче в едно и също време. В някои моменти човек има чувството, че е на десет заедно с Флора и после пак с нея осъзнава, че вече е преминал този период от живота си.

„Времето е относителна нещо. То ни прави по-възрастни. Хората го използват, за да внесат ред в света. Изобретили са система, която създава ред от относителността. Всички останали хора, тоест всички освен мен, живеят живота си по часове и минути, по дни и секунди. Но това не означава нищо. Вселената би се изсмяла на опитите ни да я организираме, ако въобще си направи труда да ги забележи. Времето кара телата ни да се сбръчкват и да се рушат. Ето защо ни е страх от него.“

И въпреки че както винаги мислех, че съм наясно как ще свърши книгата, оказа се, че съм била в грешка. Бях адски изненадана от внезапния обрат на събитията в последните глави. Краят беше отворен, но не по онзи дразнещ начин, каращ читателя да си задава купища въпроси без отговор, а по този, оставящ човек с надеждата за едно по-добро и светло бъдеще. Добре дошли в история, изпълнена с приключения, загадки и едно непрестанно преоткриване на себе си и собствените си възможности. Все пак защо щом едно момиче без спомени може да постигне всичко това, защо не и ние?

„Тя диша. Това не означава, че е жива. Не е същото.“

Императрица Сиси – Габриеле Мари Кристен

Елизабет Амалия Евгения фон Вителсбах, императрица на Австрия, кралица на Унгария и на още девет държави, маркиза, графиня, велика княгиня, херцогиня, ерцхерцогиня и велика херцогиня на общо 14 области. Всички тези имена и титли тегнат върху непосилно слабите рамене на една свръхчувствителна жена, почти момиче, наричана от най-близките си просто Сиси и останала с това име в историята и в сърцата на своя народ.
На 24 април 1854 г. 23-годишният австрийски император Франц-Йозеф завежда пред олтара своята 16-годишна избраница и двамата се вричат във вечна вярност пред 70 епископи и прелати. Младият, впечатляващо красив монарх е влюбен до ушите в своята Сиси. Крехката, безгрижна девойка, едва излязла от детството, чиято красота тепърва ще разцъфва, също прелива от любов към своя Франци. Приказна сватба и очаквания за още по-приказен живот.
Но не и в света на двореца „Хофбург“, където попада малката императрица и където я очакват омразата и интригите на придворните, нетърпящата противоречие, властна свекърва, студът в огромните зали и коридори, един свят, където всичко е вековен протокол и етикет и където няма място за чувства, топлина, простичко човешко щастие, един свят не за Сиси.
Европа я чества като най-красивата жена на континента, народът й я боготвори, художници се надпреварват да я рисуват, а моделиери да я обличат, велики мъже на епохата са в краката й, но какво от това, щом не може да вижда свободно дори децата си, щом съпругът й не желае да вникне в душата й, щом я следят дори в спалнята й. Неспособна да се пребори за нормално човешко съществуване, императрицата тръгва на път, за да избяга от принудата и от контрола и да дири щастието в един по-друг живот. И за да остане и до днес – въпреки многобройните документи и дневници – една от най-загадъчните фигури в историята на Европа.

                                   ***

​Какво по-подходящо четиво за почивка на морето от книга, разказваща за живота на една колкото обичана, толкова и одумвана австрийска императрица? Още откакто гледах двата филма за Елизабет Баварска (Сиси както е останала в историята в последствие) искам да прочета и книгата за нея. Разбира се открих доста разлики, но това е нормално.

Потапянето в историята на тази жена с напредничаво мислене и идеи, ограничавани от нравите и консервативното мислене на всички във виенския кралски двор наистина ме накара да се замисля. Видях един свят, в който жената е приемана като украшение, красива кукла, която не може да мисли, в който фасадата е по-важна от това, което се крие отвътре. Постепенно, с всяка прочетена страница, клюките, правилата и испанският дворцов етикет превръщаха едно момиче, вярващо в доброто, любовта и сбъднатите мечти, четящо поезия и тичащо босо в тревата, в една угрижена жена със сломен дух търсеща утеха в безкрайни пътувания и опасни конни надбягвания. Императрица, чието единствено оръжие е красотата и влиянието над мъжете.

„Нали знаеш, че съм чайка в открито море, не съм създадена да живея в лястовичето гнездо, наречено „щастлив семеен живот“.

Честно казано в някои моменти ми идеше да захвърля книгата. Мисълта че толкова скоро, едва преди век и половина, към жените са се отнасяли по този пренебрежителен начин откровено ме ядоса. Очакването да са покорни и да изпълняват заповедите на съпруга си, колкото и да са абсурдни, пълната зависимост и никакви права скриват талантите на не една или две талантливи личности, включително и на самата императрица, смятана от мъжа си за твърде глупава, за да се меси в политически въпроси, въпреки че неведнъж доказва обратното.

Двойнствените стандарти на това време ме изумиха и за съжаление ме накараха да осъзная, че и до днес не са напълно изчезнали. Пример е   верността, очаквана от жената и многобройните обиди, които се изсипват върху нея дори след най-малкия неверен слух, и в същото време неважаща за мъжа, който бива хвален за изневерите си в кралския двор.

Тази книга, представяща в страниците си един цял живот на многостранна и сложна личност като Сиси ме накара да се замисля колко кратък всъщност е животът, колко е преходно щастието и какви последици може да има само един грешен избор.

„-Щастието не е трайно състояние – поклатих глава аз. – В най-добрия случай то е миг между тъгата и болката.“

Въпреки че много хора мечтаят за власт, богатства и високо обществено положение, животът на императрицата е поредният пример, че това невинаги е толкова хубаво.

„Грешките на властимащите са с най-лоши последици.“

Фактът, че цялата история е разказана от името на самата Елизабет, прави читателите още по-съпричастни към събитията и по-близки до Сиси и семейството й в кралския двор.

Самата аз преди да прочета книгата имах една доста по-романтична и очарователна представа за любовта и живота на Сиси и Франц Йосиф, създадена донякъде и от филмите. Сега се сблъсках с доста по-различна действителност за една неразбрана от никого жена, бореща се с условностите на времето си, копнееща цял живот за любовта. Но все пак това е истинският живот, а не приказка с щастлив край.

„Ако склонността към прекомерна душевна възбуда беше вроден семеен дефект на рода Вителсбах? Този копнеж по съвършенство, каквото нормалният живот не предвижда? А може би си беше чиста лудост да се опълчиш на света и да поставиш духа над плътта? „

И така книгата свърши, оставяйки ме с мисли, блъскащи се из главата ми, а с нея свърши както пътуването ми до Австрия през 19 век, така и това до морето. Въпреки това ще остана с приятни спомени и от двете, а книгата препоръчвам на всеки, искащ да се запознае с тази интересна историческа личност по лек и приятен начин.

To All the Boys I’ve Loved Before – Jenny Han

Резултат с изображение за to all the boy i loved before

 

What if all the crushes you ever had found out how you felt about them… all at once?
Sixteen-year-old Lara Jean Song keeps her love letters in a hatbox her mother gave her. They aren’t love letters that anyone else wrote for her; these are ones she’s written. One for every boy she’s ever loved—five in all. When she writes, she pours out her heart and soul and says all the things she would never say in real life, because her letters are for her eyes only. Until the day her secret letters are mailed, and suddenly, Lara Jean’s love life goes from imaginary to out of control.

 

 

***

Хей! След месец отсъствие отново се завръщам, за да споделя мнението си за една книга, измъкнала ме от поредния период, в който за съжаление не знаех какво да чета. Кой да знае, че след година и половина на отлагане и избутване все по-надолу в списъка ми за четене, толкова ще харесам „To All the Boys I’ve Loved Before“? Определено не и аз. Но явно сега просто е било точното време да я прочета. За да се реванширам, а и разбира се, защото много харесах стила на авторката, реших да си направя и специален маратон с нейни книги – за 6 дни да прочета и двете й трилогии.

Но аз май доста се отклоних от темата, да се върнем към „To All the Boys I’ve Loved Before“. Три много различни сестри, две още по-различни момчета и пет погрешка изпратени писма. Какъв по-добър сюжет за една книга?

Авторката засяга някои важни въпроси като израстването само с един родител, отношенията между тинейджърите в училище, връзката между различните членове на семейството и вредата, която необоснованите слухове могат да причинят. Всичко това обаче е предадено по много лек и забавен начин, правейки по този начин книгата лесна и бърза за прочитане.

For all the boys...

Честно казано, в началото главната героиня доста ме дразнеше. Цялото колебание и несигурност ми идваха малко в повече. Зависимостта й от по-голямата й сестра беше очевидна. Но предполагам, че точно това е била и целта на авторката, защо самата книга предава  точно това – израстването, осъзнаването и изграждането на характер у Lara Jean. За мен поне беше вдъхновяващо да видя как едно неуверено и несигурно момиче бавно си проправя път и си създава място както в гимназията, така и в семейството си.

I don’t want to be afraid anymore. I want to be brave. I want…life to start happening. I want to fall in love and I want a boy to fall in love with me back.

Идеята за писмата и завръщането към старата любов наистина много ми допадна. В началото изобщо не предполагах как ще се развият събитията в книгата. Сега с нетърпение очаквам да започна втората, прекъсвайки само за да напиша това ревю. Краят беше отворен и ме остави в напрегнато очакване, изгаряща от нетърпение да видя какво ще се случи нататък.

„…it’s a lot of responsibility to hold a person’s heart in your hands.“

„My mum always said optimism was my best trait. Both Chris and Margot have said it’s annoying, but to that I say looking on the bright side of life never killed anybody.“

„I just let people believe what they please. I don’t feel like it’s my responsibility to quantify myself for them.“

„…sometimes it’s nice to be the only one who knows something.“

„It’s scary when it’s real. When not just thinking about a person, but, like having a real live person in front of you with, like, expectations. And wants.“

„I see the difference now between loving someone from afar and loving someone up close. When you see them up close, you see the real them, but they also get to see the real you.“

„Love is scary: it changes; it can go away. That’s part of the risk. I don’t want to be scared anymore.“

Източници на снимките: 12