5 забранени книги (3 част)

Първо, честит празник на всички! Второ, най-нахално да се похваля – спечелих основна стипендия от 1000 стипендии (юпииии!). И тъй като напоследък нямам много време да чета (училище и прочее), дойде време за 3 част на забранените книги (ето 1 и 2). Внимание, готови, старт:

1. „Доктор Живаго“ от Борис Пастерник 

Тази книга е забранена в миналото, защото разказва за болшевишката революция. Под натиска на съветските власти авторът дори отказва Нобелова награда.

2. „Задочни репортажи за България“ – Георги Марков

Още една книга изкупителна жертва на комунистическата цензура. Самият автор е убит в Лондон от агент на Държавна сигурност. Интересното е, че части от книгата му се изучават в училища в Полша, Чехия и Унгария.

3. „Дневникът на Ане Франк“

Тази книга, придобила огромна популярност още след издаването си, е забранена в Ливан. И защо? Защото, представете си, описва евреите по позитивен начин.

4. „Моята борба“ от Адолф Хитлер 

Не мисля, че някой изобща е изненадан, че тази книга е включена в списъка. Първоначално забранена в Германия, тя е издадена в съкратен вариант през 2015. До 1992г. не се появява в Полша, а в Аржентина все още е незаконна.

5. „Кладенецът на самотата“ от Радклиф Хол

Тази книга е заклеймявана и обявявана за аморална в миналото само защото разказва за любовта между две жени. Интересното е, че дори не съдържа любовни сцени.

***

И така, това беше от мен за днес. Тъй като съм във ваканция тези дни ще качвам по-често. А сега приятна и книжна вечер!

Advertisements

5 книги/поредици, причиняващи безсъние

Хей! След като снощи стоях до 4 часа, дочитайки поредната книга, реших днес да отворя темата за интересните четива, причиняващи безсъние. Завладяващите книги може да са добър лек за много неща – от скука до депресия, но никак не спомагат за добрия сън. Нека си признаем – ако някой е по средата на ожесточена битка или заплетен романс, никога не би си казал „О, стана късно, ще си лягам.“. Сега, толкова скоро до 15 септември и началото на училището, за мен това е още по-належаща тема. Неизбежно е – пак ще има тъмни кръгове под очите и големи чаши кафе. Но нека да започваме и да съсипя още нечий добър сън (отсега предупреждавам, че нарочно пропускам „Хари Потър“, книгите на Риърдън и тези на Касандра Клеър и Сара Дж. Маас, подразбират се):

1. „Академия за вампири“ -Ришел Мийд

Цели шест книги аз прочетох за рекордно кратко време и то докато ходех на училище. Познайте за сметка на какво. Никак не съжалявам, но обикалянето на коридорите като полузаспало зомби и спането в час…все неща, които не са препоръчителни.

 

2. „Алена кралица“ – Виктория Айвярд 

Тук нарочно слагам само първата книга, защото втората не харесах, а третата още не съм и започнала (тук е частта, в която моля за мнения, дали е по-интересна от втората). Но да се върнем към „Алена кралица“: Внимание! Причинява безсъние, главоболие и  загуба на концентрация. Боже, книгите трябва да вървят с подобни етикети! Да си пробутам и ревюто, което, предупреждавам, е от най-старите.

 

3. „Гневът и зората“ – Рене Ахдие

Ох, обожавам тази книга. Просто е прекрасна, чудесна и не стига, че не можеш да спиш докато я четеш, ами и после шест нощи подред се чудиш какво ще стане после (аз и моите проблеми). Ако това не е достатъчно ето 8 причини да прочетете “Гневът и зората”.

 

4. „Аз, вещицата“ – Дебора Харкнес

Три прекрасни и ужасяващи книги от по над 500 страници. Какво може да се обърка? *смее се почти истерично в далечината*

 

5. „Саванти“ – Джос Стърлинг

Цяяяяялата поредица. Първо лишаване от сън, после сънища свързани с нея (не че си оплаквам). Със сигурност мога да заявя, че тези книги си заслужават повече от който и да е добър сън. Все пак какво – да не е жизненоважен или нещо подобно?

***

Шестата причина да не спя е кучето ми, но то официално не се брои за книга. А сега отивам да изхарча колкото се може повече пари на алеята на книгата. Предложения какво да си взема? Кои книги провалят безсрамно вашия добър сън?

Приятен и книжен ден от мен!

5 забранени книги (2 част)

Хей! Тъй като точно това ми проучване ми донесе място на втори кръг на 1000 стипендии, реших да кача още нещо за забранените книги. Дойде време отново да се разровя из интернет по темата и ето какво открих този път (тук може да видите 1 част):

bdf914448dfef3e09d228ae9e977fe9a

1. “Вълшебникът от Оз” от Л. Франк Баум

Дори една толкова невинна и интересна детска приказка се е струвала опасна в повечето американски библиотеки и училища. Очевидно силната воля на главната героиня не е била по вкуса на всички, а опълчването ѝ срещу един дори и измислен диктатор – немислимо.

 

2. “Алиса в страната на чудесата” от Луис Карол

Ето още една детска книга, която никога не съм мислила за странна, останало пък опасна и незаконна. Но ето че за губернатора на Китай съществуването на говорещи животни е било против всички правила на природата, а поставянето им на едно ниво с хората го подтиква да забрани издаването на книгата.

 

3. “Операция “Тъмно сърце” на Антъни Шафър

Сега да преминем към една доста по-сериозна книга – толкова сериозна, че да се наложи изземането ѝ от самия Пентагон. Очевидно разпространяването на информация за строго секретни мисии на ЦРУ не е позволено дори в нашия свят на свободното слово и мнение.

 

4. “Диви лебеди” от Чжун Чанг

Още една книга забранена в Китай и то само защото разкрива в какво положение са жените там и отваря очите на много хора за отношението към тях.

 

5. “На Западния фронт нищо ново” от Ерих Мария Ремарк 

Както много други книги и тази тук е забранена, този път от нацисткото правителство, и то само защото разкрива в пълна свобода на словото, без задръжки и граници, на каква бруталност и жестокости са способни хората по време на война, в случая Първата световна.

***

Е, и тази класация свърши, но интересът ми по темата съвсем не се е изчерпал, така че очаквайте още в скоро време. А сега лека и книжна вечер на всички!

Източник на снимката: 1

 

5 забранени книги

Хей! Отново съм тук с една малко по-различна тема. Преди време имах да пиша есе, във връзка с което направих проучване за различните книги забранени от закона по определени причини, най-често политически, а също попаднах и на смятани за опасни и пълни със зла сила четива (за тях в следваща публикация). Сега да се върнем на темата – какво може да направи една книга толкова застрашителна, че да бъде забранена със закон. И ако това не е най-яркото доказателство за силата на литературата, какво друго?

1. „Шифърът на Леонардо“ – Дан Браун

Тази толкова популярна книга е забранена в Ливан и си е спечелила недоволството на католическата църква, поради теориите, които са изразени във връзка с Иисус, Мария Магдалена и детето им.

 

2. „1984“ – Джордж Оруел

Тъй като тази антиутопия представя един доста мрачен поглед към тоталитарното управление, тя е забранена в много от комунистическите държави.

 

3. „Сатанински строфи“ – Салман Рушди

Забранена книга и автор, обявен за вероотстъпник, за чиято глава се дава награда от над 3 милиона. Защо? По простата причина, че съдържанието на това опасно четиво води до масови протести в арабския свят и множство убийства.

4. „Лолита“ – Владимир Набоков 

Още след издаването си е била забранена и заклеймена във Франция, Великобритания, Белгия и др., поради съдържанието си.

 

5. „Хари Потър“ – Дж. К. Роулинг 

Да, когато го видях и аз бях доста учудена. Но дори една толкова популярна книгае била забранена, изгаряна и конфискувана в Америка.

 

***

 

В България през комунизма също е имало забрана за някои книги, а много други са били преработвани според стандарта. Пример са „Лице“ на Блага Димитрова и „Тютюн“ на Димитър Димов, които са били пренаписани спрямо зададените норми.

След това си проучаване се убедих, че историята на някоя книга може да бъде също толкова интересна, колкото и самото й съдържание. И разбира се получих един доста важен урок: никога не подценявай силата на литературата.

Четете!

Спонтанно реших да напиша този пост, но идеята да изкажа недоволството си от точно определено пренебрежително поведение и насмешливи реакции ме преследва от доста време. Ставала съм свидетел на някои случки, които за мен поне са напълно неприемливи и на коментари, които са откровено невъзпитани. За колкото и либерално и приемащо различията да се смята обществото в днешно време, все ще се намери някой, който да изрази мнението си чрез невъзпитан коментар или злобна забележка. Соред мен това е напълно неприемливо, а когато се отнася за книгите, го приемам като лична обида, дори и да не е отправено директно към мен.

Понякога направо се изумявам как хората приемат четенето и четящия човек като цяло за изчезващ вид. Още по-жалко е, че някои хора, които всъщност обичат да четат, го крият само за да се впишат към общия стереотип, че любителите на книгите са „зубъри“, не са „забавни“, „готини“ и т.н.

Любовта към четенето НЕ е нещо срамно, още по-малко нещо, което трябва да остане скрито от света. На мен лично ми става много приятно, когато, например в трамвая, видя някой, захванал се да чете книга и дори ще си призная, че понякога доста настойчиво и с голямо старание се опитвам да видя коя е тя. И съм сигурна, че има още много хора, за които любовта ви към четенето ще е само още една причина да ви харесват.

Така че просто ЧЕТЕТЕ! Добрата книга не разединява хората, напротив – тя ги прави по-сплотени, дава им общи теми за разговор и им помага да открият, че не са чак толкова различни. Аз лично съм завързала не едно приятелство, говорейки възторжено за любимата си книга. Никога не знаеш дали човекът отсреща няма същите интереси като теб, затова моят съвет е – просто попитайте!

Като за финал ще цитирам една от любимите си авторки – Дж. К. Роулинг: „Ако не обичате да четете, все още не сте намерили правилната книга.“

Пролетен панаир на книгата 2017

Първо, честит празник на всички! По случай 24 май, реших да споделя книгите, които купих от тазгодишния пролетен панаир на книгата.

Имам огромното щастие и в същото време нещастие да уча точно до НДК, което прави панаира на книгата точно на една ръка разстояние от мен. Защо нещастие? Изкушението да похарчи всичките си пари за книги е по-силно от мен. Посещавам всеки ден панаира, казвайки си, че само ще разгледам и незнайно как добавям нови попълнения към колекцията си. Не се сдържах да не споделя тези, които взех тази година:

1. „Сезонът на костите“ – Саманта Шанън

Забелязах тази книга и на зимния панаир, но вече бях купила доста и реших да я оставя за следващия. След като бях прочела доста позитивни ревюта, това беше първата покупка, която направих.

 

2. „Тайният портал“ – Ева Фьолер

НАЙ-НАКРАЯ ИМАМ ЦЯЛАТА ПОРЕДИЦА! Когато видях, че книгата излиза се разпищях от щастие, а след като я купих, подскачах поне десет минути. Нямам търпение да я прочета.

 

3. „Криле“ – Ейприлин Пайк

Признавам си – за пръв път я видях днес, но когато прочетох, че в нея се разказва за елфи, просто не се сдържах. Надявам се да е толкова интересна, колкото изглежда, още повече, че е препоръчана от Стефани Майер, а това ми вдъхва големи надежди.

 

4. „Целуната от ангел“ и „Силата на любовта“ – Елизабет Чандлър

Мистерия, любов и ангел пазител – без колебание купих тези две книги, още повече, че са част от завършена поредица.

 

5. „Жулиета“ – Ан Фортие

Признавам си, че това е един вид поглед в бъдещето, защото все още не съм я купила, но утре със сигурност ще го направя, защото ми изглежда доста интересна.

***

Това е засега, надявам се да имам достатъчно силна воля и да се огранича дотук, но знам, че най-вероятно ще взема поне още една-две книги преди да успея да спра.

Топ 10 поредици за препрочитане

През ваканцията малко изоставих блога, за което съжалявам. Ето един лек и приятен пост като за завръщане, а скоро ще кача и ново ревю.

Понякога съм доста объркана, защото искам и да препрочета някоя книга, която много съм харесала, а в същото време и да започна някоя нова. Намирам решение чрез прочитането само на някои моменти от старата и преминаване веднага към новата, но в някои случаи това просто не е достатъчно.

Резултат с изображение за too much books

1. Поредицата за Хари Потър на Дж. К. Роулинг 

Признавам си, че съм я чела поне 3 пъти, но просто не мога да си разделя с Хари, Рон и Хърмаяни.

2.“Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ и „Героите на Олимп“ на Рик Риърдън

Това са едни от любимите ми книги и обожавам да ги препрочитам отново и отново. Мисля, че досега съм чела всяка една от тях поне по 5 пъти, но този брой със сигурност ще се увеличи. Безкрайно много се радвам, че Рик Риърдън продължава да изненадва читателите с още и още книги с митологична тематика.

3. „Реликвите на смъртните“ и „Адските устройства“ на Касандра Клеър

Обожавам ловците на сенки и историите за тях. Въпреки че наскоро попаднах на доста критики по отношение на Касандра Клеър (една от които, че историите за нефилимите вече не са оригинални), продължавам да пищя с пълно гърло като видя, че издават нова нейна книга.

4. „Саванти“ Джос Стърлинг

Братята Бенедикт завинаги ще останат моя слабост. Цялата идея за сродните души, савантите със специални дарби и приключенията е като сбъдната мечта. Нямам търпение шестата книга да бъде издадена, но дори след като я прочета, ще продължавам да отварям тази поредица – когато съм тъжна, щастлива или просто ми е скучно, тези книги винаги ще бъдат с мен.

5. „Академия за вампири“ и „Кръвни връзки“

Прочетох книгите преди доста време и за съжаление до голяма степен съм забравила повечето неща, но при първа възможност ще ги препрочета. Въпреки това си спомням колко спорове водих с най-добрата си приятелка коя ще бъде Роуз и коя Лиса.

6. „Стъкления трон“ и „Двор от рози и бодли“ от Сара Дж. Маас 

Историита на Селена и Фейра, смелостта и безкористността им са истинско вдъхновение за мен. Винаги съм се възхищавала на силните женски персонажи, които знаят какво искат и как за го получат.

7. „Гондолата на времето“ на Ева Фьолер

Пътуване във времето и приятна любовна история = щастие (за мен поне това почти винаги е вярно).

8. „Скъпоценни камъни“ от Керстин Гир

Още една поредица за пътуване във времето, която съм чела поне три пъти. Идеята за тайна ложа, която съществува без знанието на хората столетия наред е наистина пробуждаща любопитството.

9. „Ревенант“ – Ейми Плъм

Една не толкова популярна, но страхотна поредица с действие, развиващо се в Париж (което за мен винаги е голям плюс) и прекрасни герои. Приключения, любовна история, смърт и прераждане и тайно общество е идеалната комбинация, гарантираща приятен следобед, прекаран в четене.

10. „Алена кралица“ от Виктория Айвярд 

Бях напълно запленена от първата книга в поредицата, но честно казано втората доста ме разочарова. Сега съм решена да препрочета и двете преди излизането на третата, за да си припомня защо толкова харесах поредицата.


                                    *** 


Е, това беше. Знам, че са малко повече от 10, но не мога да сместя в толкова малък списък всичко, което искам да прочета. Бих се радвала да видя дали и някой друг има същия проблем и ако е така – с кои книги и поредици.