Четете!

Спонтанно реших да напиша този пост, но идеята да изкажа недоволството си от точно определено пренебрежително поведение и насмешливи реакции ме преследва от доста време. Ставала съм свидетел на някои случки, които за мен поне са напълно неприемливи и на коментари, които са откровено невъзпитани. За колкото и либерално и приемащо различията да се смята обществото в днешно време, все ще се намери някой, който да изрази мнението си чрез невъзпитан коментар или злобна забележка. Соред мен това е напълно неприемливо, а когато се отнася за книгите, го приемам като лична обида, дори и да не е отправено директно към мен.

Понякога направо се изумявам как хората приемат четенето и четящия човек като цяло за изчезващ вид. Още по-жалко е, че някои хора, които всъщност обичат да четат, го крият само за да се впишат към общия стереотип, че любителите на книгите са „зубъри“, не са „забавни“, „готини“ и т.н.

Любовта към четенето НЕ е нещо срамно, още по-малко нещо, което трябва да остане скрито от света. На мен лично ми става много приятно, когато, например в трамвая, видя някой, захванал се да чете книга и дори ще си призная, че понякога доста настойчиво и с голямо старание се опитвам да видя коя е тя. И съм сигурна, че има още много хора, за които любовта ви към четенето ще е само още една причина да ви харесват.

Така че просто ЧЕТЕТЕ! Добрата книга не разединява хората, напротив – тя ги прави по-сплотени, дава им общи теми за разговор и им помага да открият, че не са чак толкова различни. Аз лично съм завързала не едно приятелство, говорейки възторжено за любимата си книга. Никога не знаеш дали човекът отсреща няма същите интереси като теб, затова моят съвет е – просто попитайте!

Като за финал ще цитирам една от любимите си авторки – Дж. К. Роулинг: „Ако не обичате да четете, все още не сте намерили правилната книга.“

Пролетен панаир на книгата 2017

Първо, честит празник на всички! По случай 24 май, реших да споделя книгите, които купих от тазгодишния пролетен панаир на книгата.

Имам огромното щастие и в същото време нещастие да уча точно до НДК, което прави панаира на книгата точно на една ръка разстояние от мен. Защо нещастие? Изкушението да похарчи всичките си пари за книги е по-силно от мен. Посещавам всеки ден панаира, казвайки си, че само ще разгледам и незнайно как добавям нови попълнения към колекцията си. Не се сдържах да не споделя тези, които взех тази година:

1. „Сезонът на костите“ – Саманта Шанън

Забелязах тази книга и на зимния панаир, но вече бях купила доста и реших да я оставя за следващия. След като бях прочела доста позитивни ревюта, това беше първата покупка, която направих.

 

2. „Тайният портал“ – Ева Фьолер

НАЙ-НАКРАЯ ИМАМ ЦЯЛАТА ПОРЕДИЦА! Когато видях, че книгата излиза се разпищях от щастие, а след като я купих, подскачах поне десет минути. Нямам търпение да я прочета.

 

3. „Криле“ – Ейприлин Пайк

Признавам си – за пръв път я видях днес, но когато прочетох, че в нея се разказва за елфи, просто не се сдържах. Надявам се да е толкова интересна, колкото изглежда, още повече, че е препоръчана от Стефани Майер, а това ми вдъхва големи надежди.

 

4. „Целуната от ангел“ и „Силата на любовта“ – Елизабет Чандлър

Мистерия, любов и ангел пазител – без колебание купих тези две книги, още повече, че са част от завършена поредица.

 

5. „Жулиета“ – Ан Фортие

Признавам си, че това е един вид поглед в бъдещето, защото все още не съм я купила, но утре със сигурност ще го направя, защото ми изглежда доста интересна.

***

Това е засега, надявам се да имам достатъчно силна воля и да се огранича дотук, но знам, че най-вероятно ще взема поне още една-две книги преди да успея да спра.

Топ 10 поредици за препрочитане

През ваканцията малко изоставих блога, за което съжалявам. Ето един лек и приятен пост като за завръщане, а скоро ще кача и ново ревю.

Понякога съм доста объркана, защото искам и да препрочета някоя книга, която много съм харесала, а в същото време и да започна някоя нова. Намирам решение чрез прочитането само на някои моменти от старата и преминаване веднага към новата, но в някои случаи това просто не е достатъчно.

Резултат с изображение за too much books

1. Поредицата за Хари Потър на Дж. К. Роулинг 

Признавам си, че съм я чела поне 3 пъти, но просто не мога да си разделя с Хари, Рон и Хърмаяни.

2.“Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ и „Героите на Олимп“ на Рик Риърдън

Това са едни от любимите ми книги и обожавам да ги препрочитам отново и отново. Мисля, че досега съм чела всяка една от тях поне по 5 пъти, но този брой със сигурност ще се увеличи. Безкрайно много се радвам, че Рик Риърдън продължава да изненадва читателите с още и още книги с митологична тематика.

3. „Реликвите на смъртните“ и „Адските устройства“ на Касандра Клеър

Обожавам ловците на сенки и историите за тях. Въпреки че наскоро попаднах на доста критики по отношение на Касандра Клеър (една от които, че историите за нефилимите вече не са оригинални), продължавам да пищя с пълно гърло като видя, че издават нова нейна книга.

4. „Саванти“ Джос Стърлинг

Братята Бенедикт завинаги ще останат моя слабост. Цялата идея за сродните души, савантите със специални дарби и приключенията е като сбъдната мечта. Нямам търпение шестата книга да бъде издадена, но дори след като я прочета, ще продължавам да отварям тази поредица – когато съм тъжна, щастлива или просто ми е скучно, тези книги винаги ще бъдат с мен.

5. „Академия за вампири“ и „Кръвни връзки“

Прочетох книгите преди доста време и за съжаление до голяма степен съм забравила повечето неща, но при първа възможност ще ги препрочета. Въпреки това си спомням колко спорове водих с най-добрата си приятелка коя ще бъде Роуз и коя Лиса.

6. „Стъкления трон“ и „Двор от рози и бодли“ от Сара Дж. Маас 

Историита на Селена и Фейра, смелостта и безкористността им са истинско вдъхновение за мен. Винаги съм се възхищавала на силните женски персонажи, които знаят какво искат и как за го получат.

7. „Гондолата на времето“ на Ева Фьолер

Пътуване във времето и приятна любовна история = щастие (за мен поне това почти винаги е вярно).

8. „Скъпоценни камъни“ от Керстин Гир

Още една поредица за пътуване във времето, която съм чела поне три пъти. Идеята за тайна ложа, която съществува без знанието на хората столетия наред е наистина пробуждаща любопитството.

9. „Ревенант“ – Ейми Плъм

Една не толкова популярна, но страхотна поредица с действие, развиващо се в Париж (което за мен винаги е голям плюс) и прекрасни герои. Приключения, любовна история, смърт и прераждане и тайно общество е идеалната комбинация, гарантираща приятен следобед, прекаран в четене.

10. „Алена кралица“ от Виктория Айвярд 

Бях напълно запленена от първата книга в поредицата, но честно казано втората доста ме разочарова. Сега съм решена да препрочета и двете преди излизането на третата, за да си припомня защо толкова харесах поредицата.


                                    *** 


Е, това беше. Знам, че са малко повече от 10, но не мога да сместя в толкова малък списък всичко, което искам да прочета. Бих се радвала да видя дали и някой друг има същия проблем и ако е така – с кои книги и поредици.

За еднаквите сюжети в книгите 

​От доста време имам желание да напиша този пост и най-накрая се реших, след като в час по литература водихме подобна дискусия. Първоначално смятах да го направя само за съвременните книги, но след подробното разискване на въпроса, реших да се задълбоча по темата. Оказа се, че почти всички книги (или поредици), които четем, колкото и оригинален сюжет да мислим, че имат те, следват древен шаблон, използван още в най-старите митове и легенди, а после и в приказките (може редът да е разменен или някои компоненти да липсват, но в голям брой от случаите повечето присъстват). Има около 30 стъпки, които изграждат почти всяко произведение, но аз ще изброя само няколкото, които смятам за най-често използвани (смятам за дам и по няколко примера за всяка, като започнем от митове и приказки и стигнем до съвременни бестселъри).




1. Героят е ощетен/лишен

Всичко започва по този начин и като се замисля в повечето книги (а също приказки и митове) наистина е така. От Снежанка и Пепеляшка, принудени да се трудят по цял ден, до Хари Потър, който останал без родители, трябва да живее при тираничните си леля и вуйчо.

2. Белязване на героя

Понякога в началото на книгата, понякога в края, всеки главен герой е откроен с нещо от останалите (от божествената сила на Херкулес и дългите коси на Рапунцел, до белега на Хари Потър и званието „Убиецът на Адарлан“ на Селена Сардотиен).

3. Забрана и нарушение, последвано от наказание 

В този момент нещо бива отнето или забранено на героя под заплаха от наказание. Пепеляшка отива на бала, а Спящата красавица докосва вретеното и е прокълната с непробуден сън. Същото се отнася и за Фейра, която убивайки вълка, нарушава споразумението с елфите и е наказана с отделяне от семейството й и отвеждане в Притиян.

4. Заминаване

И тук стигаме до следващата точка в списъка. На това място може да присъства всичко, от символичните пътувания, до дългите и изпълнени с опасности приключения. За пример служат както отвеждането на Снежанка в гората от ловеца, така и завръщането на Роуз Хатауей и Лиса Драгомир в академията „Св. Владимир“.

5. Поставяне на задача

Понякога поставена доброволно, а понякога и дадена против желанието на героите, тази задача изпитва качествата им и изгражда личността им (подвизите на Херкулес, задачата на Роуз да пази Лиса, подвизите, възложени на Пърси и Анабет).

6. Поява на враг

Разбира се, една книга не може да е интересна, без конфликт, който читателите да следят. И какъв по-добър начин за това, от създаването на един завършен и многостранен образ на съвършения злодей? Тук просто мисля, че няма нужда да давам примери, те и без това са твърде много.

7. Смъртна опасност

В повечето фентъзи книги тази част е неизбежна. За да премине успешно през изпитанията и изгради личността си, героят неминуемо трябва да премине през серия изпитания, застрашаващи живота му, а понякога и този на помощниците му.

                              

8. Битка с неприятеля и победа

В повечето книги и поредици точно това се очаква от края, а и какъв по-добър завършек от щастливия?

                             ***

Честно казано, първоначално бях доста скептична по въпроса и за доказателство, че не е вярна тази теория, започнах да прехвърлям сюжети на различни книги в главата си. Колкото повече изреждах, толкова повече откривах сходствата между тях и начина, по който дори и бегло следваха зададения шаблон. Все още се опитвам да осъзная това, но написването на тази публикация, наистина ми помогна да изясня мислите си. Надявам се да е станала интересна и информативна!

5 книги, които промениха живота ми

Първо, да започна с това, че знам колко драматично звучи заглавието (такава съм си), но до голяма степен е вярно. Без някои книги нямаше да стана това, което съм днес. И така, да започна със списъка:

1. Поредицата за Хари Потър – Дж. К. Роулинг 

Тази книги ще останат завинаги с мен, до голяма степен като мои стари приятели. Имам чувството, че дори да не помня нищо друго, те ще останат в паметта ми. Периодично ги препрочитам и изпитвам огромна благодарност към авторката. Точно тези седем книги ми показаха какво удоволствие е да четеш, научиха ме, че можеш да имаш приятели не само в реалния свят.

 

 

2. Книгите за Пърси Джаксън  на Рик Риърдън

Тук мога да кажа доста неща. Най-изразителният пример е, че откакто ги прочетох, не мога да спра да говоря за тях. Прекарах над три години убеждавайки приятелите си и всеки човек, разменил над три думи с мен, колко удивително е творчеството на Рик Риърдън. На доста хора дори им омръзна от постоянните ми словоизлияния. Някои решиха да ги прочетат и да видят сами какво толкова ме е впечатлило и въпреки че аз настоявах да го направят, после, когато ги харесаха колкото мен, се чувствах някак странно, сякаш някой е взел нещо мое, нещо ценно.

 

3. „Под игото“ – Иван Вазов

Признавам, че ако не беше заради училище, най-вероятно все още нямаше да съм прочела тази книга. Въпреки това ми направи огромно впечатление. За пръв път успях поне частично да вникна в българската история, в тези векове, изпълнени със страдания и в същото време със силна воля и желание за свобода. Все още помня края, който ме разтърси и ме накара да разбера още по-добре безмилостната жестокост на тези времена.

 

4. „Гордост и предразсъдъци“ – Джейн Остин

Признавам си, че тук причината ми не е само книгата. Написана е много увлекателно и с добър стил, но ако беше от съвременна авторка, би ми се сторила някак банална. Повече ме заинтригува самият факт, че Джейн Остин, писателка във време, в което жените са били пренебрегвани по всякакъв начин, е успяла да напише творба, оставила своя отпечатък в литературата. Силна и независима жена, във време на строги порядки и многобройни предразсъдъци.

5. „Клетниците“ – Виктор Юго

Тази книга беше един от първите източници, запознали ме с френската култура и история. Наистина е нещо уникално – един от най-великите френски автори, описващ едно от най-великите събития във френската или може би дори в световната история.

Разбира се, имам още много примери, защото всяка книга, която човек прочете го променя по някакъв начин и оставя следа, но някои отпечатъци са по-дълбоки от други.

Защо?!

Време е за един пост, посветен само на мен и проблемите ми, вечно нестигащото време и т.н. Искам да чета, да гледам поне 10 различни сериала отначало докрай, без да спирам и без да се притеснявам, че имам да уча, но уви.
Направих грешката да се запиша на всяка възможна олимпиада тази година и това вече цял месец заема уикендите ми, още повече, че се класирах на всички и времето просто отлита. В последно време това е животът ми – цяла седмица домашни, учене за тестове, вечер – танци, в събота – английски, а в неделя – поредната олимпиада. По този начин едва успявам да прочета докрай някоя нова и интересна книга и по цели седмици не намирам време да пиша тук. Посто не мога да си обясня как от толкова време чакам „Империя на бури“ да бъде издадена, а сега просто стои на рафта, наполовина прочетена, молейки за поне малко отделено внимание. И може би най-лошото от всичко – нямам време да се наспя.

Това, че съм толкова неорганизирана, още повече убива шансовете ми за поне малко почивка. Със срам ще си призная, че няма и един ден, в който да съм отишла на училище или на английски без поне пет минути закъснение. В последно време всичко се върти в безлично, едноцветно ежедневие, повтарящо се до безкрай. Просто вече с нетърпение чакам пролетната ваканция, правейки планове още отсега, които за съжаление едва ли ще се случат, заради новата порция домашни.

Е, съжалявам за дългия пост, посветен само на проблемите ми, но сега, след като изписах всичко това, се чувствам много по-добре. Надявам се да не е бил прекалено отегчителен😄