„Единственият спомен на Флора Банкс“ от Емили Бар

Една-единствена целувка – това е всичко, което помня.

Един-единствен спомен – това е всичко, което имам.

И едно черно камъче в ръката ми…

Флора Банкс е на 17 и не помни нищо, защото има частична амнезия. 
Тя не помни на колко години e, какво е правила преди няколко часа, къде е ходила и какво трябва да върши. Затова ръцете й са изписани с указания, с думи за напомняне и странната фраза – Флора, бъди смела! Живее със спомените си на 10-годишна и познава само родителите си и най-добрата си приятелка от детството Пейдж. 
Но една целувка променя всичко! 
Дрейк – гаджето на Пейдж, в нощта преди да замине за Норвегия, целува Флора. Това е единственият спомен, който остава трайно в съзнанието й. Тя е убедена, че само момчето може да й помогне и да я върне към нормалния живот. Затова тръгва за далечния Свалбард, за да намери Дрейк и истината за себе си. Но намира много повече.
Дали това, което ще открие, няма да промени отношението й към най-близките? И как да разбере на кого да вярва, когато не може да се довери дори на себе си?


                                ***

Хей! Днес съм тук с едно ревю на книга, която купих съвсем неочаквано и още по-неочаквано завърших за ден и половина. „Единственият спомен на Флора Банкс“ е малко по-различна от това, което обикновено чета. Главната героиня, водена само от един спомен за целувка отива чак до Северния полюс, по-точно в Свалбард. Това е история за надеждата, вярата и многобройните открити възможности.

„Да бъдеш нормален, означава да бъдеш смел.“

Страниците на книгата са изпълнени с повтарящи се бележки и напомняния, защото самата Флора не помни почти нищо след десетата си година и няма дългосрочна памет. Отново и отново се повтарят някои моменти, докато читателят придобие чувството, че и той губи паметта си. И въпреки че сюжетът изглежда доста банален и когато прочете резюмето, бъдещият читател има чувството, че вече знае какво ще се случи,…нищо не е кавото изглежда.

„Да живея за момента, трябва да се превърне в едно от житейските ми правила. За това не ти трябва памет.“

Самите описания са прекрасни. Човек има чувството, че е заедно с Флора на това далечно пътуване, а погледнато през нейните очи всичко изглежда вълшебно. Всеки ден тя преоткрива магията на природата, кристалния сняг и среднощното слънце отново и отново, виждайки всичко сякаш за първи път. Някога искали ли сте да забравите нещо само и само да го преживеете отново? Е, това е едно от малкото предимства на състоянието, в което се намира главната героиня.

„Това е омагьосана земя. Мястото от приказките, където принцесите наистина срещат красивия принц.“  

Изпълнена с приключения, нови приятелства и неразкрити истини тази книга грабва вниманието по един ненатрапчив начин, кара читателя да се смее и да плаче в едно и също време. В някои моменти човек има чувството, че е на десет заедно с Флора и после пак с нея осъзнава, че вече е преминал този период от живота си.

„Времето е относителна нещо. То ни прави по-възрастни. Хората го използват, за да внесат ред в света. Изобретили са система, която създава ред от относителността. Всички останали хора, тоест всички освен мен, живеят живота си по часове и минути, по дни и секунди. Но това не означава нищо. Вселената би се изсмяла на опитите ни да я организираме, ако въобще си направи труда да ги забележи. Времето кара телата ни да се сбръчкват и да се рушат. Ето защо ни е страх от него.“

И въпреки че както винаги мислех, че съм наясно как ще свърши книгата, оказа се, че съм била в грешка. Бях адски изненадана от внезапния обрат на събитията в последните глави. Краят беше отворен, но не по онзи дразнещ начин, каращ читателя да си задава купища въпроси без отговор, а по този, оставящ човек с надеждата за едно по-добро и светло бъдеще. Добре дошли в история, изпълнена с приключения, загадки и едно непрестанно преоткриване на себе си и собствените си възможности. Все пак защо щом едно момиче без спомени може да постигне всичко това, защо не и ние?

„Тя диша. Това не означава, че е жива. Не е същото.“

Advertisements

5 забранени книги

Хей! Отново съм тук с една малко по-различна тема. Преди време имах да пиша есе, във връзка с което направих проучване за различните книги забранени от закона по определени причини, най-често политически, а също попаднах и на смятани за опасни и пълни със зла сила четива (за тях в следваща публикация). Сега да се върнем на темата – какво може да направи една книга толкова застрашителна, че да бъде забранена със закон. И ако това не е най-яркото доказателство за силата на литературата, какво друго?

1. „Шифърът на Леонардо“ – Дан Браун

Тази толкова популярна книга е забранена в Ливан и си е спечелила недоволството на католическата църква, поради теориите, които са изразени във връзка с Иисус, Мария Магдалена и детето им.

 

2. „1984“ – Джордж Оруел

Тъй като тази антиутопия представя един доста мрачен поглед към тоталитарното управление, тя е забранена в много от комунистическите държави.

 

3. „Сатанински строфи“ – Салман Рушди

Забранена книга и автор, обявен за вероотстъпник, за чиято глава се дава награда от над 3 милиона. Защо? По простата причина, че съдържанието на това опасно четиво води до масови протести в арабския свят и множство убийства.

4. „Лолита“ – Владимир Набоков 

Още след издаването си е била забранена и заклеймена във Франция, Великобритания, Белгия и др., поради съдържанието си.

 

5. „Хари Потър“ – Дж. К. Роулинг 

Да, когато го видях и аз бях доста учудена. Но дори една толкова популярна книгае била забранена, изгаряна и конфискувана в Америка.

 

***

 

В България през комунизма също е имало забрана за някои книги, а много други са били преработвани според стандарта. Пример са „Лице“ на Блага Димитрова и „Тютюн“ на Димитър Димов, които са били пренаписани спрямо зададените норми.

След това си проучаване се убедих, че историята на някоя книга може да бъде също толкова интересна, колкото и самото й съдържание. И разбира се получих един доста важен урок: никога не подценявай силата на литературата.

BookTube-A-Thon 2017 TBR

В последния възможен момент и аз реших да се включа в книжния маратон, организиран от Ariel Bissett, съставяйки бързо списък с книги. Да се надяваме, че този път няма да се проваля с гръм и трясък като при БКМ, оставайки си само с добрите намерения и грандиозните планове. 

1. Прочети книга с човек на корицата

Тук избрах „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо. Признавам си, че чета тази книга по досадно задължение, но какъв по-добър начин да я отметна от списъка си? 

 2. Прочети нашумяла книга 

В последно време доста се говори за „Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“ от Бенджамин Алире Саенц, но аз отлагам отлагам прочитането й отново и отново. Ето, че дойде и нейният момент.

  3. Прочети книга за един ден 

Мисля, че е време най-накрая да прочета „Без милост“ на Лекси Блейк и да напиша толкова отлаганото ревю.

4. Прочети книга с герой, който е много по-различен от теб

Така и не довърших поредицата „Лунните хроники“ на Марса Мейър и сега смятам да прочета втората книга „Скарлет“. Главната героиня е борбена и жертвоготовна и открива в себе си смелост, която не знам дали бих намерила в себе си.

5. Прочетете книга навън

Най-лесният избор е „Тартюф“ на Молиер, защото е кратка и няма да ми се налага да изкарам цял ден навън в това ужасно топло време.

6. Прочети книга, която си купил заради корицата

Все още не съм дочела „Сезонът на костите“ на Саманта Шанън, която има невероятна корица.

7. Прочети седем книги

Зависи от оставащото ми време тук се колебая между  „Хамлет“ и „Always and Forever, Lara Jean“. Предполагам, че ще е изненада и за самата мен.

Източници на снимките: 12

Императрица Сиси – Габриеле Мари Кристен

Елизабет Амалия Евгения фон Вителсбах, императрица на Австрия, кралица на Унгария и на още девет държави, маркиза, графиня, велика княгиня, херцогиня, ерцхерцогиня и велика херцогиня на общо 14 области. Всички тези имена и титли тегнат върху непосилно слабите рамене на една свръхчувствителна жена, почти момиче, наричана от най-близките си просто Сиси и останала с това име в историята и в сърцата на своя народ.
На 24 април 1854 г. 23-годишният австрийски император Франц-Йозеф завежда пред олтара своята 16-годишна избраница и двамата се вричат във вечна вярност пред 70 епископи и прелати. Младият, впечатляващо красив монарх е влюбен до ушите в своята Сиси. Крехката, безгрижна девойка, едва излязла от детството, чиято красота тепърва ще разцъфва, също прелива от любов към своя Франци. Приказна сватба и очаквания за още по-приказен живот.
Но не и в света на двореца „Хофбург“, където попада малката императрица и където я очакват омразата и интригите на придворните, нетърпящата противоречие, властна свекърва, студът в огромните зали и коридори, един свят, където всичко е вековен протокол и етикет и където няма място за чувства, топлина, простичко човешко щастие, един свят не за Сиси.
Европа я чества като най-красивата жена на континента, народът й я боготвори, художници се надпреварват да я рисуват, а моделиери да я обличат, велики мъже на епохата са в краката й, но какво от това, щом не може да вижда свободно дори децата си, щом съпругът й не желае да вникне в душата й, щом я следят дори в спалнята й. Неспособна да се пребори за нормално човешко съществуване, императрицата тръгва на път, за да избяга от принудата и от контрола и да дири щастието в един по-друг живот. И за да остане и до днес – въпреки многобройните документи и дневници – една от най-загадъчните фигури в историята на Европа.

                                   ***

​Какво по-подходящо четиво за почивка на морето от книга, разказваща за живота на една колкото обичана, толкова и одумвана австрийска императрица? Още откакто гледах двата филма за Елизабет Баварска (Сиси както е останала в историята в последствие) искам да прочета и книгата за нея. Разбира се открих доста разлики, но това е нормално.

Потапянето в историята на тази жена с напредничаво мислене и идеи, ограничавани от нравите и консервативното мислене на всички във виенския кралски двор наистина ме накара да се замисля. Видях един свят, в който жената е приемана като украшение, красива кукла, която не може да мисли, в който фасадата е по-важна от това, което се крие отвътре. Постепенно, с всяка прочетена страница, клюките, правилата и испанският дворцов етикет превръщаха едно момиче, вярващо в доброто, любовта и сбъднатите мечти, четящо поезия и тичащо босо в тревата, в една угрижена жена със сломен дух търсеща утеха в безкрайни пътувания и опасни конни надбягвания. Императрица, чието единствено оръжие е красотата и влиянието над мъжете.

„Нали знаеш, че съм чайка в открито море, не съм създадена да живея в лястовичето гнездо, наречено „щастлив семеен живот“.

Честно казано в някои моменти ми идеше да захвърля книгата. Мисълта че толкова скоро, едва преди век и половина, към жените са се отнасяли по този пренебрежителен начин откровено ме ядоса. Очакването да са покорни и да изпълняват заповедите на съпруга си, колкото и да са абсурдни, пълната зависимост и никакви права скриват талантите на не една или две талантливи личности, включително и на самата императрица, смятана от мъжа си за твърде глупава, за да се меси в политически въпроси, въпреки че неведнъж доказва обратното.

Двойнствените стандарти на това време ме изумиха и за съжаление ме накараха да осъзная, че и до днес не са напълно изчезнали. Пример е   верността, очаквана от жената и многобройните обиди, които се изсипват върху нея дори след най-малкия неверен слух, и в същото време неважаща за мъжа, който бива хвален за изневерите си в кралския двор.

Тази книга, представяща в страниците си един цял живот на многостранна и сложна личност като Сиси ме накара да се замисля колко кратък всъщност е животът, колко е преходно щастието и какви последици може да има само един грешен избор.

„-Щастието не е трайно състояние – поклатих глава аз. – В най-добрия случай то е миг между тъгата и болката.“

Въпреки че много хора мечтаят за власт, богатства и високо обществено положение, животът на императрицата е поредният пример, че това невинаги е толкова хубаво.

„Грешките на властимащите са с най-лоши последици.“

Фактът, че цялата история е разказана от името на самата Елизабет, прави читателите още по-съпричастни към събитията и по-близки до Сиси и семейството й в кралския двор.

Самата аз преди да прочета книгата имах една доста по-романтична и очарователна представа за любовта и живота на Сиси и Франц Йосиф, създадена донякъде и от филмите. Сега се сблъсках с доста по-различна действителност за една неразбрана от никого жена, бореща се с условностите на времето си, копнееща цял живот за любовта. Но все пак това е истинският живот, а не приказка с щастлив край.

„Ако склонността към прекомерна душевна възбуда беше вроден семеен дефект на рода Вителсбах? Този копнеж по съвършенство, каквото нормалният живот не предвижда? А може би си беше чиста лудост да се опълчиш на света и да поставиш духа над плътта? „

И така книгата свърши, оставяйки ме с мисли, блъскащи се из главата ми, а с нея свърши както пътуването ми до Австрия през 19 век, така и това до морето. Въпреки това ще остана с приятни спомени и от двете, а книгата препоръчвам на всеки, искащ да се запознае с тази интересна историческа личност по лек и приятен начин.

Mid-Year Book Freak Out Tag

Реших най-накрая и аз да кача един таг, още повече, че напоследък публикувам предимно ревюта. Видях този в блога на Теди и реших и аз да го направя, нещо като обобщение на прочетените досега книги през 2017, стори ми се доста интересно.

Резултат с изображение за mid year book freak out tag

1. Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2017.

Доста трудно ми е да избера само една. Като започна от дълго очаквани продължения на поредици като „Summer Shadows“ и стигна до съвсем нови за мен, но прекрасни книги като „Писма до изгубените души“, за мен е невъзможно да посоча една единствена.

 

2. Най – доброто продължение, което си чел/а досега през 2017.

Тук отново ще спомена „Summer Shadows“ като един неоспоримо перфектен край за една от любимите ми поредици. Няма също как да пропусна и „Тайният портал“, още един чудесен завършек.

 

3. Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си.

Много искам да прочета „A Court of Wings and Ruin“, но постоянно отлагам, страхувайки се, че прекалено бързо ще свърши и ще трябва отново да чакам за следващата дълго време. Също наскоро си свалих „Lord of Shadows“, но и тук ситуацията е подобна.

 

4. Най – желани предстоящи издания през втората половина на годината.

Определено „Двор на крила и разруха“.

 

5. Най – голямо разочарование.

Прочетох доста позитивни ревюта за „Сезонът на злополуките“, но както се оказа в последствие определено не беше моят тип книга. 

 

6. Най – голяма изненада.

От много време една приятелка ме убеждаваше да прочета „To All The Boys I’ve Loved Before“, но аз все отлагах, убедена, че няма да ми хареса. Сега съм изненадана, приятно разбира се, но и раздразнена от собствената си упоритост. 

 

7. Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб).

Тази година имах късмета да прочета по няколко книги от Мари Руткоски, Никола Юн и Джени Хан, чиито стилове на писане наистина ми допадат.

 

8. Нов герой, по когото си падаш.

Хал Робинсън, който още от първата си поява в „Summer Shadows“, вече беше грабнал сърцето ми.

 

9. Най – нов любим герой.

Ета от „Пасажер“ на Александра Бракен, която въпреки всичките трудности не се спря пред нищо, за да защити любимите си хора.

 

10. Книга, която те е разплакала.

Не ми се ще да си го призная, но тук съвсем не е само една. Въпреки това нека да споменем например „За да си спомня“ на Лара Ейвъри и да забравим за другите.

 

11. Книга, която те е зарадвала.

„Писма до изгубените души“ но Бриджит Кемерер наистина си заслужаваше четенето, а и ми подари много усмивки и приятни емоции.

 

12. Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година.

Тъй като тази година още не съм гледала „Всичко, всичко“, който излезе наскоро, тук ще спомена една любима приказка – „Красавицата и звяра“, чиято екранизация вече гледах около 7 пъти.

 

13. Любимо ревю, което си написал/а досега през годината.

Предполагам, че това на За да си спомня от Лара Ейвъри, защото оттогава пиша ревютата си по малко по-различен начин от обикновено.

 

14. Най – красивата книга, която си си купил/а досега (или си получил/а).

„Сезонът на костите“ има прекрасна корица, също така обожавам дизайна на „Империя на бури“.

 

15.Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината.

Наскоро, в момент на прозрение, направих списък от около 50 книги, които също и свалих, също така смятам това лято да завърша поне 10 френски книги и целия списък за училище.

Източник на снимката: 1

To All the Boys I’ve Loved Before – Jenny Han

Резултат с изображение за to all the boy i loved before

 

What if all the crushes you ever had found out how you felt about them… all at once?
Sixteen-year-old Lara Jean Song keeps her love letters in a hatbox her mother gave her. They aren’t love letters that anyone else wrote for her; these are ones she’s written. One for every boy she’s ever loved—five in all. When she writes, she pours out her heart and soul and says all the things she would never say in real life, because her letters are for her eyes only. Until the day her secret letters are mailed, and suddenly, Lara Jean’s love life goes from imaginary to out of control.

 

 

***

Хей! След месец отсъствие отново се завръщам, за да споделя мнението си за една книга, измъкнала ме от поредния период, в който за съжаление не знаех какво да чета. Кой да знае, че след година и половина на отлагане и избутване все по-надолу в списъка ми за четене, толкова ще харесам „To All the Boys I’ve Loved Before“? Определено не и аз. Но явно сега просто е било точното време да я прочета. За да се реванширам, а и разбира се, защото много харесах стила на авторката, реших да си направя и специален маратон с нейни книги – за 6 дни да прочета и двете й трилогии.

Но аз май доста се отклоних от темата, да се върнем към „To All the Boys I’ve Loved Before“. Три много различни сестри, две още по-различни момчета и пет погрешка изпратени писма. Какъв по-добър сюжет за една книга?

Авторката засяга някои важни въпроси като израстването само с един родител, отношенията между тинейджърите в училище, връзката между различните членове на семейството и вредата, която необоснованите слухове могат да причинят. Всичко това обаче е предадено по много лек и забавен начин, правейки по този начин книгата лесна и бърза за прочитане.

For all the boys...

Честно казано, в началото главната героиня доста ме дразнеше. Цялото колебание и несигурност ми идваха малко в повече. Зависимостта й от по-голямата й сестра беше очевидна. Но предполагам, че точно това е била и целта на авторката, защо самата книга предава  точно това – израстването, осъзнаването и изграждането на характер у Lara Jean. За мен поне беше вдъхновяващо да видя как едно неуверено и несигурно момиче бавно си проправя път и си създава място както в гимназията, така и в семейството си.

I don’t want to be afraid anymore. I want to be brave. I want…life to start happening. I want to fall in love and I want a boy to fall in love with me back.

Идеята за писмата и завръщането към старата любов наистина много ми допадна. В началото изобщо не предполагах как ще се развият събитията в книгата. Сега с нетърпение очаквам да започна втората, прекъсвайки само за да напиша това ревю. Краят беше отворен и ме остави в напрегнато очакване, изгаряща от нетърпение да видя какво ще се случи нататък.

„…it’s a lot of responsibility to hold a person’s heart in your hands.“

„My mum always said optimism was my best trait. Both Chris and Margot have said it’s annoying, but to that I say looking on the bright side of life never killed anybody.“

„I just let people believe what they please. I don’t feel like it’s my responsibility to quantify myself for them.“

„…sometimes it’s nice to be the only one who knows something.“

„It’s scary when it’s real. When not just thinking about a person, but, like having a real live person in front of you with, like, expectations. And wants.“

„I see the difference now between loving someone from afar and loving someone up close. When you see them up close, you see the real them, but they also get to see the real you.“

„Love is scary: it changes; it can go away. That’s part of the risk. I don’t want to be scared anymore.“

Източници на снимките: 12

„Слънцето също е звезда“ от Никола Юн 

Тя е реалист, той – мечтател. Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства. Tой вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг. Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Не в предопределеността. Нито в мечти, които никога не се сбъдват. Определено не съм момиче, което среща сладко момче на някоя претъпкана улица в Ню Йорк и се влюбва в него. Не и когато семейството ми ще бъде депортирано в Ямайка само след дванайсет часа. Да се влюбя в него, няма да бъде моята история. Дейниъл: Винаги съм бил добър син, добър ученик, винаги съм оправдавал очакванията на родителите ми. Никога не съм бил поет или мечтател. Ала когато я виждам, забравям всичко това. Нещо в Наташа ме кара да мисля, че съдбата ми е отредила нещо далеч по-необичайно… отредила го е и на двама ни.

                                  ***

От доста време искам да прочета тази книга. Когато завърших „Всичко всичко“ на същата авторка преди няколко месеца веднага реших да разкажа на всички колко ми е харесала (такава съм си), а една приятелка ми каза, че другата книга на Никола Юн е дори още по-хубава. И познайте коя е тя? „Слънцето също е звезда“! Оттогава имам огромно желание да я прочета. И сега най-накрая се сдобих с тази възможност. Благодаря на издателство „Ибис“ за това!

И сега да премина към самата книга. За да бъда честна, аз лично не вярвам в любовта от пръв поглед. Как ще обикнеш някого без да познаваш характера и навиците му, не са ли точно те тези, които печелят любовта ни? Е, тази книга беше написана толкова добре, че ме накара да забравя предразсъдъците и скептицизма си. Показа ми колко много може да се случи в един ден, в един час, в една минута и дори в една миниатюрна секунда, колко много спомени се създават в един момент. На това точно се дължи и ценността на времето.

„Слънцето също е звезда“ ми представи младия живот, изпълнен с възможности и желания, но и ме запозна с тъмната страна на това, да живееш в света на мечтите си твърде дълго – дълбокото разочарование както за теб, така и за околните, когато не ги реализираш. Засягат се важни въпроси като имиграцията, расизма, отношенията дете-родител, последствията от развода, темата за съдбата и вярата в Бог.

Много харесах контрастът между главните герои и начинът, по който те се допълват, въпреки това. Скептицизмът и вярата на Наташа, че няма нищо друго извън науката, че за всичко трябва да има обяснение и реална причина, бързо биват опровергани от Дейниъл, който е непоправим мечтател. Тук науката се смесва с поезията и мечтите, разумът се смесва с любовта, идеалният план се среща с непредвидимата съдба. И всичко върви добре, но щастието на Наташа и Дейниъл е помрачено от заповедта за депортирането й. Защото да си го кажем направо – дори любовта не може да победи законите, които ръководят хората. И все пак дали няма някакъв начин? Ще разберете сами,ако прочетете книгата.

Има доста причини, поради които я препоръчвам на всички, дори на хората, които не обичат любовните истории. Уверявам ви, че „Слънцето също е звезда“ не е никак повърхностна книга, още по-малко такава за убиване на времето. Тя отваря много важни въпроси, засягащи съвременното общество, смесени с историите на доста хора. Изненада! Разказът за главните герои е смесен с този за другите, второстепенните, има отделни глави, показващи защо те извършват определени свои действия. И това наистина е вълшебно, защото накрая всички нишки се преплитат в прекрасна бродерия.

Ако все още не съм ви убедила да я прочете ето още един последен довод – има много науча информация, предадена по лек и ненатоварващ начин, правещ тази книга по-разбираема от учебник и, поне за мен, доста по приятна. Обобщение на цялото ревю: „Слънцето също е звезда“  си заслужава отделеното време.

                                ***

И, както всеки път, май попрекалих с извадените цитати. Накрая се намерих седнала да избирам от почти половината книга. Ето на кои се спрях:


„Имената са нещо могъщо. Те изпълняват ролята на маркери на идентичността и са нещо като карта, която указва местоположението ти във времето и географията. Нещо повече от това – те могат да бъдат и компас.“


„Психиатрите съветват да не поискаме чувствата си, защото рано или късно, те ще изригнат. И са напълно прави.“


„Тайничко, дълбоко в себе си, почти всички вярват, че животът им има някакъв смисъл, някаква преднамереност. Справедливост. Нещо изначално добро. Хубавите неща се случват на добрите хора. Лошите неща се случват единствено на лошите. Никой не иска да повярва, че животът е наниз от произволности.“


„По-добре да виждаш живота такъв, какъвто е, а не какъвто искаш да бъде. Зад нещата не се крие някаква специална причина. Те просто се случват.“


„Никога не бива да залагаш на минимални шансове. Най-добре е да проучиш изгледите и да заложиш на сигурно. Само че когато минималният шанс е единственото, с което разполагаш, трябва да заложиш на него.“


„А това наистина са глупости. Цялото кършене на пръсти. Всичките приказки за сблъсъка на култури, за опазването на култури и за това, какво ще се случи с децата. Това са стопроцентови глупости и отказвам да ме е грижа за тях.“


„Хората не са разумни създания. Вместо да се ръководим от логика, ние се ръководим от чувства. Светът би бил много по-щастливо място, ако беше обратното.“


„Ако човекът, който би трябвало да те обича завинаги, изведнъж може да престане да го прави, в какво да вярваш тогава?“


„Хората прекарват целия си живот в търсене на обич. Стихотворения и песни, и цели романи са написани за това. Ала как да вярваш в нещо , което може да свърши толкова внезапно, колкото започва?“


„Хората просто искат да вярват. В противен случай биха били принудени да признаят , че животът е случайна поредица от добри и лоши неща , които ти се случват, докато един ден не умреш.“


„Животът е твърде дълъг, за да го прекараш правейки нещо, към което си безразличен.“


„Родени сме да мечтаем и да създаваме неща, за които да мечтаем.“

„Хората използват поетични изрази, за да опишат нещата, които не разбират.  Обикновено съществува научно обяснение, стига само да го потърсиш.“


„На хората им е достатъчен един поглед, за да повярват каквото си искат.“


„Не е твоя работа да помагаш на другите да ти слагат етикет.“


„Не можеш да убедиш някого да те обича.“


„Проблемът с това, да се оставиш надеждата да те издигне на крилата си, е, че можеш да паднеш от много, много високо.“


„Бог е връзката между най-доброто от нас“


„Някои хора са част от живота ти, за да го направят по-хубав. Други съществуват, за да го направят по-лош.“


„Животът невинаги се развива така, както си го планирал.“