За да си спомня – Лара Ейвъри

Ей, пак ли забрави нещо? Погледни този списък: (всекидневно се обновява)
● Името ти е Саманта Агата Маккой. Или Сами за приятели и близки. Всъщност за един приятел – Мади, партньора ти по дебати. Не се възгордявай!
● Адски си падаш по Стюарт Шах. Той може и да се интересува от теб, но може и да не се интересува. Опитай да не се фокусираш твърде много върху това.
● Страдаш от рядка болест, наречена Нимън-Пик тип С, или просто НПС, която обърква доста неща (двигателните функции, съзнанието, каквото се сетиш друго). Най-лошото нещо на НПС, освен че е нелечима, е, че губиш паметта си.
● Тук си записваш всичко, защото, дори да има дни, които искаш да забравиш, ще имаш нужда да си спомниш. Никой не може да ти предскаже бъдещето ти, Сами. Само ти си способна на това.
Ти си аз!

***

Сами Маккой е момиче с ясна цел за бъдещето: да завърши първа във випуска си и да се измъкне по най-бързия начин от малкото градче, в което живее. Нищо няма да застане на пътя й – дори някаква генетична болест, за която докторите казват, че ще заличи спомените и здравето й.

Честно казано, дори не знам как да започна. Току що завърших книгата и просто исках да споделя чувствата си. За един ден (защото точно толкова ми отне да я прочета) преминах от сълзи до смях и обратно поне сто пъти.

Признавам, изобщо не планирах да чета „За да си спомня“ на този етап. Просто вчера докато преглеждах книгите, реших спонтанно да я започна. И ми хареса. Все още се поздравявам за решението си. Начинът, по който главната героиня преминава от отричане към признаване на болестта, от егоизъм към ценене на малките неща, от прекалена целенасоченост към живот за момента, е уникален. А Саманта е силна. Тя се отказва от всичките си планове и мечти досега и все пак остава смела, не се поддава на депресията. За толкова кратко време, през което вижда какъв е истинският живот, тя осъзнава колко ценни са любовта, приятелството, семейството и връзката с близките хора. Дори след подобна драстична промяна като откриването на болестта и знанието, че смъртта е близо и не може да бъде победена, Сами не спира да вярва, че все пак нещо ще се промени.

И не, тази книга няма да ви накара да изпаднете в тежки размисли за живота и съществуванието си, защото тя е изпълнена с оптимизъм и любов, излъчва сила и борбеност. Сюжетът е уникален, защото самата Сами пише книгата, а така  главната героиня изглежда още по-реална и близка до читателя. Затрогващи са подкрепата и безкрайната любов, които са й предлагани от всички страни. Самото послание на книгата е прекрасно. Дори толкова кратък живот може да бъде изживян пълноценно и с хора, предлагащи обич и търпение. И да, краят може и да не е от щастливите,  но е истински, защото в реалния живот не винаги можем да се надяваме на  чудо, но можем да изпълним всеки ден с моменти, достойни за щастлив завършек на всеки един роман.

Знам, че ревюто звучи доста объркано, но такива са и мислите ми в момента. Обещавам следващото, което по принцип трябваше да кача преди това, да е по-подредено и систематизирано. Просто в момента нямам желание за това, защото единственото което искам е да споделя мислите си с някого, а след това да легна и да си по плача за няколко дни.

Пп.: Докато четях книгата извадих доста цитати и не мога да се сдържа да не споделя някои от тях и тук:

„…оптимизмът предполага отговорност.“

„Събраните в осем минути емоции нищо не казват, но представените в определен ред факти – ето това е истинска радост за душата.“

„Така че това е въпрос на пазарлък, Бъдеща Сам. Те ти отпускат сантиметър, а сантиметър по сантиметър, ще си от воюваш цял километър.“

„Трябва да свикнем с мисълта, че на никого не му пука, колкото на нас. И знаеш ли защо – защото наистина е така. Успех или провал, каквото и да стане, никой няма да ме потупа по гърба, защото цял ден си залягал над учебниците или си проучвал нещо, или си се отказал от всичко друго, за да пишеш. Така че трябва да го правим само заради нас самите.“

„Всички предели, за които говореха мама и татко, ми бяха поставени от другите хора. А аз преследвах собствените си цели.“

„Не е задължително да се превръщаш в робот, Бъдеща Сам. Не е задължително онова, което правиш, непременно да води донякъде. Понякога може да спреш или поне да си починеш. Понякога може просто да бъдеш.“

„Според мен не е трудно да съберете всички препятствия по пътя си в нещо като голяма стена: пари, раса, сексуална ориентация, взаимоотношения, здраве, време. Това са фактори, които се предполага, че не можем да контролираме и които са в заговор срещу нас. Но приемем ли ги по този начин, нямаме никакъв шанс да ги преодолеем.“

„Малко са нещата, които са вероятни. Но всичко е възможно.“

„Понякога всичко е въпрос на правилно подбран момент.“

„Ако човек помни само какво е постигнал, няма да знае как е стигнал от точка А до точка Б. (…) Животът не е само поредица от триумфи.“

„Виж, може да отидеш където пожелаеш, може да завладееш света, може да стигнеш до Ню Йорк и да постигнеш огромен успех, знам, че го можеш. Но колкото повече победи печелиш, колкото повече хора побеждаваш или ги оставяш далече зад гърба си, толкова повече ще се смалява твоят свят.“